Видинчанин обнови баскетболно игрище

В началото на април ви срещнахме с видинчанина Мартин Цеков, който основа неправителствената организация "Видин наново", с амбиция да подобри града и да събуди гражданското общество, правейки смислени проекти, като се надява да вдъхнови положителна промяна и чрез тези инициативи да насърчи растежа, иновациите и обновяването на Видин и неговите общности. Можем да кажем, че той вече го прави. 

Още тогава Мартин искаше да обнови баскетболното игрище, което се намира до Пазар капия в града. Днес той е готов с обновяването му. Тогава той каза:

"Уверен съм в себе си, защото вярвам, че всичко е възможно да се случи." Факт. 

За изпълнението и реализирането на този проект, Мартин получава физическа подкрепа от своя баща и приятелите си.

"Без помощници не става. Дядо ми има един лаф: "Сам само в тоалетната". Разбира се, че имаше помощници - приятели, познати, хора, дори които не съм предполагал, че ще ми помогнат, ще се ангажират с нещо и ще ме подкрепят. Някои потърсих аз, някои ме намериха... За мое учудване, хората явно ги привличат добри идеи, някой като иска да направи нещо и действат и те, помагат, амбицират се. С такъв ентусиазъм са ми помагали всички, обаждат се на лични контакти, със собствени средства, това просто е страхотно."

Една от причините, поради която Мартин вярваше толкова много в реализирането на този проект е, че игрището има много добра основа - шлайфан бетон, ограда и кошове. 

"То беше като площадка, но не в това състояние, в което е сега и според мен, в това, което трябва да бъде. Процесът горе-долу беше да изчистим хубаво. Първо се занимавахме с кошовете - сменихме таблата и ринговете, след това изшкурихме с пичовете кошовете, боядисахме ги, засилихме конструкцията им, за да е още по-здрава. Аз проучих да купим нови кошове, обаче те са меко казано "боклуци", няма да издържат, има шанс да се счупят и да наранят някое дете. След това изчистихме хубаво терена - метене, миене, това черното под боята е грунт, минахме с грунт, след това две ръце синя боя, после вече детайлните неща, както казвам аз "ракетките за изпълнение на фалове", червена боя, облепване съответно на линиите."  

 

Накрая попитахме Мартин дали смята, че този проект може да послужи като вдъхновение за други подобни инициативи в града:

"Надявам се. Аз съм се убедил, че като направиш нещо никога не знаеш точно какъв ще е резултатът и ефектът върху хората, всеки го възприема по различен начин. Но гледайки по това тези дни, докато боядисвахме и облепвам, и съм по цял ден тук, хората минават и това, което ми прави впечатление, че много привлича и децата, нямат търпение вече да влязат... Повечето коментари са положителни, но често идваха хора, които доста скептично се изказваха, съобщението им беше: Защо Общината не прави нищо?" и така нататък. Искам да кажа нещо по този въпрос, защото то е малко двустранно. Разбираемо, от една страна сме огорчени от управлението, но ако нещо може да е послание от цялата тази дейност, на мен по-скоро би ми се искало да не е само до разчитане на Общината, в смисъл, трябва нещо да се действа. Ако имаш някаква идея. На мен това ми е идеята, че с неогромни средства, но с подкрепата на приятели, на семейството, баща ми ми е помагал, бащата на моя приятел ми е помагал, това са хора, които са възрастни вече и пак влагат, дори акъл, та трябва да се действа. Когато има някакво гражданско общество, тя Общината е отворена за такива неща. Да, има си кусури, но не може за всяко нещо да чакаш. Ето, става. За една седмица общо взето и бум - нова площадка. Всички се кефят и показваш на хората, че е възможно. Ако има още двама, трима човека, които тръгнат да правят такава инициатива, аз съм сигурен и гарантирам, че Общината ще обгърне идеята им и ще им помогне с каквото може."