Тома Ушев: Интернет е отражение на човешката природа

Тома Ушев в ''Посоките на делника'', 13 февруари 2025 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност.

Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива.

Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност.

Защо местната почва е толкова удобна за фалшиви новини? Може ли дезинформацията да бъде предотвратена или спирането на фалшивата информация би породило още ограничения? От емоционалния отговор, а не от рационалните познания, ли зависи пропагандата?

Основните врагове на демокрацията дискутираме с Тома Ушев, автор в дясната платформа "Консерваторъ".

Радио ВИДИН: Всеки проблем има своя корен, нали така? Ако приемем, че можем да се доверим на това, което виждаме в Мрежата - състояние на пространството, което постоянно ни залива със съмнителна информация. Как и защо обаче се оформи тази нова нормалност? Защо съществуваме в море от фалшива информация? Как се създаде това статукво?

"Първо и преди всичко трябва да помислим върху това какво представлява интернет: способ, който в огромна степен улеснява комуникацията между хората, на практика я прави непосредствена, незабавна. По тази причина всяка една информация, независимо дали е съвършено вярна или е абсолютно спекулативна глупост, за отрицателно време става фокус на публичното внимание, сякаш по някакво правило обаче най-големите глупости винаги надделяват. Може би защото привличат най-широк кръг от хора".

Радио ВИДИН: В последните години се наложи една тенденция, която показва, че що се касае до страните в Евросъюза, то ние трайно сме на последното място в Индекса за медийна грамотност. Аз мисля, че образованието се проваля, защото най-уязвимата група към подобен тип информация са именно младите, както и застаряващите - хората от онова поколение, което не се е докоснало до обучение по медийна грамотност.

"За хората от предното поколение все пак оправданието е, че те са се формирали като личности във времето на един тоталитарен режим, в който информацията е била ограничена. Интересно е, че при една така значима част от тях това е създало един рефлекс да не вярват на нищо автоматично, който рефлекс понякога пък е полезен, макар да не е медийна грамотност в този западен смисъл на думата. Това помага на по-будните хора от онова поколение да не се загубят в морето от излишна информация. Що се отнася до по-младото поколение - там проблемът е от съвсем друго естество. Струва ми се, че успяхме да създадем и възпитаме едно поколение, което много не се интересува от света около себе си, което е фокусирано изключително в непосредствените удоволствия, които виждаме и във всякакви реалити програми да се проповядват. По тази причина като че ли проблемът при по-младите е по-тежък и ще дава още по-горчиви плодове занапред".

Радио ВИДИН: Все пак, вярвам, ако към младите бъде протегната ръка. Отново Ви връщам към образованието, защото обучението по медийна грамотност, как да се държим в Мрежата, не е особено застъпено в училище.

"Доколкото ми е известно и на мен, наистина не е застъпено. Това е част от една по-голяма цялостна парадигма, в която не е застъпено обучение по философия, по наука, по логика, психология. Да, проформа тези дисциплини по един или друг начин ги има, но на практика те не се преподават по подходящ начин, който да научи децата да се оправят в широкия свят. В тази връзка можем да посочим и едно обучение по финанси, което все още липсва в нашите училища. Всички тези дефицити на българското образование дават своите плодове. Не ми се ще да обвинявам българските учители, защото те са изправени пред доста специфични условия. Но фактите са, че в България като че ли образованието е по-скоро загуба на време и въпрос на оцеляване".

Радио ВИДИН: Това, с което потребителите на интернет се сблъскват в България, разбира се, се случва и на хората от западния свят, от Русия. Различава ли се този проблем в нашата страна или това е всеобща тенденция?

"Тенденцията е малко или много всеобща, защото интернет прави нещата всеобщи. Разликата, ако има такава, се отнася до контекста на обществата, за които говорим. Западният свят е един свят, който има своята грамотност и склонност към четиво и писмо още от времената на Гутенберг. Това е възпитало множество поколения, които да умеят да боравят с информация, дори да не се справят винаги успешно, все пак е създало култура на диалог, на търсене на доказателство, на разумност. Докато при нас писменото слово е със сравнително по-кратка история, защото знаем, че първата българска печатна книга е "Абагар" от Възраждането. Този дефицит в писменото слово, който е бил в миналото, в момента го виждаме да се упражнява и в интернет комуникацията. Няма да е погрешно да кажем, че интернет по някакъв начин е отражение на човешката природа, в случая - на националните ни природи".

Радио ВИДИН: За българската политическа класа, за всяка една партия, която съставя тази класа, има своите дивиденти от това да живеем в общество на дезинформацията. За да не бъда голословен, можем дори да погледнем ситуацията с Еврозоната. Замислете се, че на нашето общество нито веднъж не му беше обяснено какво представлява този паричен съюз. От това пък се породиха буквално хиляди мнения.

"Да, със сигурност това е добър пример. Аз така и не разбрах дали политическата ни класа беше просто прекалено увлечена от междуличностните борби, за да провокира подобна реформационна кампания... но е факт, че това не е прецедент. По аналогичен начин стои въпросът за приемането ни в ЕС навремето, както и по много други теми. Сега и за Шенген като че ли липсваше, но за щастие - там беше доста лесно да се обясни с две думи, че няма да се налага да си показваме документи за самоличност, което в някакъв смисъл компенсира, но е факт, че и там нямаше добро обяснение в какво точно се състои влизането на България в Шенгенското пространство, как това ще се отрази на цените на имотите, как ще се отрази на бизнеса... Политиците като цяло у нас като че ли са податливи на един тоталитарен импулс, който ги кара да си мислят, че тяхната роля е на изпълнители, които като един палач въвеждат някаква мярка или взимат някакво решение, но не комуникират с останалите граждани като с равни. Това е още един от дефицитите на историческото развитие, което спира нашата страна".

Радио ВИДИН: Говорейки за фалшивите новини и за начина на реакция, стигаме и до културния код на нашето общество. Несъмнено, колкото и дадени хора да го отричат, при нас всичко се пречупва през този сантимент на русофилия и русофобия.

"Със сигурност това е така и със сигурност по-податливи на фалшивите новини са русофили. Това обаче не би трябвало да пречи на българите все пак да си говорят, да се опитват да си обясняват нещата с разумни доводи, колкото и да е трудно това понякога. Всеки, който отказва да участва в публичния диалог, носи своята вина. Другото е, че и самата Русия има огромна нужда от това да стряска населението на държавите от ЕС, като нашата е най-податлива в това отношение, за да може разделяйки обществата, тя да ги завладява".

Радио ВИДИН: Вие как разграничавате фалшивата новина - тази, чиято цел е да ни излъже, да ни измами, от това, което се нарича лична гледна точка? Границата е много тънка.

"На първо място най-важното е да се опитваме да разграничим мнението от факти. Мнението на един човек може каквото той си реши, но нещо, което е факт, е факт. В един момент, в който ние виждаме в сайта Х или във фейсбук профила на Y да се съобщава някаква новина, която е изключително преливаща границата между мнение и факт, то това е един червен флаг, че нещо не е наред".

Радио ВИДИН: Грозните истини трябва да ги назоваваме директно. Едва ли ще има политическа формация, която да позволи истината да достига до хората. Много трудно едно медийно пространство на местна почва може да съществува така, както би трябвало на хартия. Още от векове всичко си има своето предназначение. Винаги властта се е опитвала да контролира масите.

"Това, което казвате, е вярно. Със сигурност информационния поток винаги е бил малко или много под някакъв контрол. Тук наблюдаваме един позитивен ефект от непосредствената комуникация в интернет - нищо вече не може да остане тайна и една информация може да се разпространи независимо от опитите на който и да е да я скрие. Естествено именно заради това е важно да няма цензура в интернет, защото... това, което наблюдаваме в Китай, там обществото е строго следено какво точно се публикува, какво мнение се изразява. Докато Западният свят, който отдавна е установил ползите от свободата на словото, вижда как един човек със смартфон може да се заснеме клип, интервю, някаква случка, да я качи в интернет и за секунди да стане публично достояние, което пък в крайна сметка е позитивно. Тоест интернет не е изцяло негативен".

Радио ВИДИН: Тази монета има две страни. По този въпрос за свободата често се реагира с инстинкт за повече ограничение. Ние искаме да ограничим тези срещу нас. Аз не мисля, че ограничението може да даде траен и най-важното- качествен резултат. Подобни крайни решения според историята принадлежат на друг тип политически модели.

"Това е, че в момента западните демокрации са под огромен стрес, което води до някаква необмислени решения. Например, дебатите покрай ТикТок. Дебатите дали да бъде забранена тази платформа станаха актуални едва покрай момента, в който се установи влиянието на тази социална мрежа в изборите, в изборния процес. От друга страна, това е най-малкият проблем на една такава мрежа. Тя дори играе позитивна роля като медия. Това е новата медия. Когато имаме някаква нова технология, колкото и да се борим срещу нея, не можем да я заличим. Проблемите са по-скоро от някакво когнитивно естество, защото голяма част от интернет медиите въздействат негативно върху attention spam-a на зрителя, което води до когнитивни смущения. Това е важна тема. Единственият вариант човек да се предпази е просто самоконтрол, да не участва, да не бъде зрител".

Радио ВИДИН: Този сблъсък на обществото, което се бори, което търси начин срещу фалшивите новини, пак казвам, съществува от много време. По-практично е да го има като че ли, иначе няма да има кой да печели. Под кой, разбира се, визирам хората, които управляват. Идеите на класическия либерализъм на хартия са много хубави, но никой никога не би посмял да ги приложи.

"Класическият либерализъм, все пак да не забравяме, че като цяло е хубава идеология, да. Но тя е в контекста на своето време и място. Тя е донесла нещо на народите, когато е била актуална. Ние вече живеем 200 години от създаването на тази идеология. Проблемите, които има днес пред обществата, колкото и да си проличат с проблемите от миналото, по ред причини обаче са различни. Повечето от казусите, които спорим днес, не са идвали на ума на хората, които са създавали системата на класическия либерализъм. Като един малък страничен пример мога да дам как основателите на САЩ са считали, че в тази държава трябва да живеят хора, които имат добър нрав и изповядват протестантска вяра, а за препоръчване имат английско или европейско потекло. В момента САЩ и светът са много по-различни от тази ситуация. Класическият либерализъм е добър ориентир, но няма как да го приложим механично, защото реалностите, в които живеем днес, са различни".

Радио ВИДИН: Внимателно трябва да боравим с термините, но и действията трябва да бъдат такива. Ако държавата започва да изземва едни такива функции, да преценява кое е вярно, кое не е вярно, тъй като в политическото пространство редовно се говори за създаване на регулатори... много бързо можем да залитнем към авторитарен режим. Не че понякога, докато наблюдаваме какво се случва, не трябва да си задаваме въпроса, дали пък не живеем в такъв?

"Едно своеобразно министерство на информацията или на пропагандата, както да го наречем, винаги е белег за тоталитарен режим. Това е несъмнен факт, че не трябва да допускаме подобна институция. Що се отнася до тоталитаризма: като че ли вървим по път, за съжаление, към такъв, който не зависи от това коя е управляващата партия, а е една наклонена плоскост, по която се спуска цялото ни общество и която все още никой не е намерил начин да спре нейното движение".

Радио ВИДИН: Виждате ли в непосредствено бъдеще едно подобряването на гражданското общество с по-качествено образование по медийна грамотност, с наслагването на по-качествено критично мислене? Ако си позволя да прогнозирам, един такъв процес не се случва за 5-10 години.

"Това е много дълготраен процес. Аз лично не виждам как можем да имаме промяна в позитивна посока, тъй като най-малкото, за да имаме промяна, трябва да видим политическа воля. А такава не виждаме. Тоест нещата ще си продължават на самотек. Така или иначе нашите политици се интересуват от интернет само доколкото могат да го използват за пропаганда на собствените си идеи, а идеите им не се простират по-далеч от конкретния мандат, който ги интересува. Затова сме малко в омагьосан кръг. Ако историята ме опровергае, ще бъда изключително щастлив".