Да потънеш в "Януари", е като бленуван кошмар – студ, мистерия, мрак, въпроси – понякога риторични, понякога просто невъзможни, съмнения, фантастична реалност, но все пак реалност, доказан абсурд, при това някак желан. Като добавим към това и двама мъже и..
Точно като пеперудата се освобождава от облеклото си на какавида, разцепва кожата ѝ, свлича я и разперва красиво обагрените си криле, така и мисълта се трансформира. Често от идея тя се облича в думи, които се излягат удобно между страниците на някоя..
Умът и душата ти да са в пълна хармония – това навярно е всичко, което човек може да иска в живота. Звучи някак лесно, но всички добре знаем, че по-трудно от постигането на този баланс едва ли има. И все пак не спираме да се стремим към него, всъщност в..
Във времето, в което живеем, сякаш всичко що има материя, тегло и се измерва в цифри, придобива значителна стойност. И въпреки това душата пак си иска своето. Пак си намира път между общото, за да го направи лично. За това принос има изкуството. То,..
В журналистиката е важно да задаваш точните въпроси. Най-добрите, които можеш. Да изясняваш кой, къде, какво, как и защо. Да слушаш. Да не спираш да слушаш. Пък хората – читатели, слушатели, зрители – сами ще достигнат до заключенията. Ти си там..
Посветил се на това да докаже, че българският език е и винаги ще бъде език на киното, Драгомир Шолев не спира да създава стойностни провокации, които припомнят на зрителите, че родното ни седмо изкуство е част от техния интерес. Последната провокация на..
Всеки, който е имал шанса да поеме дъх в този живот и да се опита да му оспори правото да ни учи – къде чрез символика, къде чрез абсурд, навярно вече е разбрал, че всичко в същия този живот се случва за втори път. Та понякога и за много повече...
Граждански и творчески организации в областта на филмовата индустрия у нас се събраха, за да обсъдят състоянието на българското кино. Те създадоха моментна снимка на киноиндустрията ни и повдигнаха въпроса за шанса да бъде постигането устойчивото ѝ..
Какво се случва надълбоко в нас, за да се стигне до писъка на душата, която не просто крещи, а нанася удари? Удари, които оставят трайни следи отново в душата. Много по-осезаеми и коварни от онези физическите, явните. Какво се чупи в човека, че да..
Ако го попитате, ще ви каже, че работата на режисьора е сходна с тази на диригента – той не свири, но налага начина, по който се интерпретира дадено произведение. Неслучайно основата му задача като режисьор на достойния дебют, какъвто всъщност се явява..