Какво е сувенирът? Това е инвестиция в нашите спомени! Това е пренасяне на традиции и култура от „онзи” край на света в нашия дом. Те ни напомнят за прекрасните преживявания и чудните места, които сме посетили. С развитието на туризма през последните години забелязваме и бум на сувенирната индустрия. Няма лошо, това помага на бизнеса на занаятчии и търговци. Но в същото време сувенирите започнаха да губят своята национална идентичност, защото китайските дрънкулки заливат европейските пазари. Днес ще говорим за пазара на сувенири в България.
Какво се продава у нас, какво търсят чуждите туристи, кое привлича вниманието им?
„Сувенирите, които най-много се търсят в България, са свързани с поклонническия туризъм – обобщава интересите на туристите в интервю за Радио България Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. – Те са намират в манастирите, черквите и представляват икони, кръстове и други предмети, свързани с българското православие. Като сувенири също така се купуват и произведения, прототип на народните музикални инструменти, изделия от тъкани, плетива, предмети с българска бродерия, пирография, традиционните мускали с розова есенция и по принцип розовото масло, както и съвременни предмети на приложното изкуство.”
Тези традиционни български сувенири могат да се намерят както в специализираните магазини, така и по сергиите около туристическите забележителности, където преминават огромни потоци от чужди туристи. Но истинските, традиционни изделия на сувенирната индустрия ще откриете в магазините, където може да видите уникални копия на музейни експонати от древни времена като български носии, троянска керамика с разноцветни шарки, ювелирни сребърни бижута от времето на траките и пафти от сребърен филигран. Всичко това е дело на Задругата на майсторите, ръчна изработка с естествени суровини и материали, направени с традиционни технологии и техники.
Най-голямата туристическа атракция в България – Рилският манастир – се посещава годишно от около 780 хиляди посетители. Да не говорим за катедралния храм „Св. Александър Невски”, символ на столицата София, около който е меката на сувенирите и антиките, предназначени за туристи. Защо казваме предназначени за туристи? Защото по сергиите се предлага невероятен микс от български икони, руски матрьошки с портретите на известни политици /може да си купите дори матрьошка с лика на Хари Потър/, турски броеници, антични предмети с неясен произход, африкански маски, български сувенири, произведени в Китай. Всъщност проблемът с китайското производство на сувенири засяга всички туристически дестинации по света, като се започне от Париж и Венеция, и се стигне до Египет и Израел. То подбива цените на истинските занаятчии, а конкуренцията е жестока.
Все пак едно местенце до храма привлича погледа на ценителите. Там „автентични” баби плетат „автентични” дантелени покривки, шапки, ръкавици и шият шевици „на живо” пред туристите. Всъщност най-големи ценители на ръчната изработка се оказват американците. Французите харесват икони и българска музика, руснаците търсят дребни сувенири, интересът на италианци и испанци е подобен – повече и по-евтино за подаръци на близките. Скандинавци и германци естествено търсят практичните покупки – например цели керамични сервизи. Японците предпочитат български шевици и българското розово масло. Търговците вече знаят, че най-много пари пръскат американците, а най-много се пазарят руснаци, гърци и евреи.
„Младежите си купуват най-често тишърт като спомен от България, а по-възрастната категория туристи търсят преди всичко сувенирни чинии, битови тъкани с шевици, дори оригинални народни инструменти – допълва картината с предпочитанията на туристите Румен Драганов. – Много голям интерес предизвикват родопските чанове, хлопките, въобще кования метал. И то главно, защото много от тях събират подобен род сувенири и от други места. Примерно чиниите са известни като сувенир от всякакви дестинации. Този, който колекционира такива сувенири, търси точно тях. Но същевременно в България има и чисто специфични сувенири като везаните български покривки, блузи с шевици, предмети от метал и дърво. Българската керамика е уникална, тя е разпознаваема навсякъде по света. Ако влезете в някой дом в Германия, Холандия, Франция, Великобритания, веднага ще я познаете.”
„Черешката на тортата” в българската сувенирна индустрия е розовото масло. Българската роза, туристически символ на страната, и розовото масло са наистина традиционни сувенири. Новите козметични серии, произведени с българско розово масло, се радват на невероятен успех у нас и в чужбина. Но, ако търсите нещо наистина характерно, чисто българско, възпято дори в нашата литература, то чуйте препоръката на събеседника ни.
„Мускалчето с розово масло е специфичен сувенир, защото той е запазил своя вид в повече от 100 годишната история на сувенирите – разказва Румен Драганов. – Няма промяна нито във формата, нито в елементите на пирографията върху него, които символизират здраве и дълголетие, нито в нарисувания отгоре розов цвят. Специфичният аромат на розовото масло, сложен в кожена чанта, кожено портмоне или в бюрото в офиса, запазва с години трайността си.”
Не забравяйте да опитате и българското сладко от рози, както и розовата ракия! Те също са част от народните традиции!
Снимки: Таня Харизанова
Димитър Димитров отглежда кози, овошки, калифорнийски червеи, доскоро се е занимавал и с коне. Ала голямата му любов са пауните. В хасковското село Сусам той се грижи за 300 големи и 200 малки пъстроцветни пернати от 26 разновидности, става ясно от..
Сградите, построени в периода на социализма, безспорно оформят голяма част от поколенията в България, казват ентусиастите от дигиталния проект "България на длан”, който през видео и фото съдържание представя страната ни по нестандартен начин...
България е на 8-мо място при ранните записвания за лятна ваканция на германците през 2024 г. След пандемията с коронавирус, имаше известен отлив на немски туристи от нашите курорти. Сега обаче германците отново са започнали да правят ранни..
По повод предстоящия активен сезон Министерството на туризма започна проверки за нелоялни практики при организираните туристически пътувания. Двама..