По данни на Евробарометър участието на младите хора в доброволчески дейности, организации или избори се е увеличило през последните години. Повече от половината от младите европейци смятат за водещ приоритет образованието и придобиването на умения. Опазването на околната среда и борбата с изменението на климата са на второ място, следвани от заетостта, управлението на миграционните потоци и интеграцията на бежанците. На всички тези очаквания ЕС следва да обърне по-голямо внимание и след предстоящите европейски избори.

Анализатори отчитат, че днешните млади хора в Европа са най-образовани от всякога и използват информационните и комуникационни технологии по творчески начин. Младежките програми в рамките на ЕС са много и това е основен акцент на политиката за младежта, подчертава ръководителят на Бюрото на Европейския парламент в България Теодор Стойчев, пред БНР. Най популярна е програмата ЕРАЗЪМ, милиони хора вече са минали през нея. Тя е отворена за държави и извън ЕС, като идеята е много повече млади хора да видят как се преподава по специалността, която ги интересува. Да си упражнят езика, да видят различна култура и да се срещнат с хора от различни държави от ЕС. Не случайно говорим и за ЕРАЗЪМ поколение.

Тъй като дебатът  за бъдещето на ЕС е в разгара си, попитахме студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, в каква Европа искат да живеят. Симеон Тенев, студент в първи курс по право, казва, че вече е пътувал в много страни от Западна Европа, но скоро ще кандидатства и по програмата за образователен обмен, за да натрупа повече опит по специалността:

Европейския съюз може да бъде и още по-близо до хората. Двойните стандарти са проблем, който разграничава държавите. За мен ЕС е добродетел, която трудно може да бъде запазена в Европа, без съюзни договорености. Аз лично съм против това да се сравнява непрекъснато България с Румъния. Макар и съседки, двете държави имат различна външна и вътрешна политика, затова не беше правилно към нас да се прилагат сходни критерии при присъединяването ни през 2007г.

Иван-Асен Иванов е студент втори курс в специалност политология и казва, че ЕС не е краен продукт, а е система, която се развива, и ние трябва да решим накъде да върви- към по-силна интеграция между членките или напротив:

Още от ученик гледам с интерес на всички събития, които се развиват в Европа и начина, по който общността е на път да се промени и да измени коренно нашия начин на живот. Светът, в който живеем днес, изисква обединение между хората, по-голямо разбиране за проблемите, с които човечеството се среща. Смятам, че в глобализирания свят, без проект като ЕС, който да се задълбочава повече, международните проблеми няма да намерят своето решение скоро. Визирам измененията в климата- проблем, който скоро ще започне да има пряко отражение върху живота на всички ни. Също така и международната сигурност. Свидетели сме на заплахи от терористични групи, хибридни атаки от различни страни - тези неща оказват своето мощно влияние и държави като България ще са по-защитени като част от ЕС.

ЕС не е държава, а депутатите ни са преди всичко българи, затова националните ни интереси трябва да стоят над всичко, категорична е Теодора Симова, която учи „Право“:

Мисля, че отделният човек няма глас, който да се чува в ЕС. Трябва да има целево обсъждане в българското народно събрание на всяко решение, което се гласува от нашите евродепутати. Не смятам, че гражданските протести имат резултат, в повечето случаи те са закъснели и така нищо не се променя. Освен това мисля, че в Европа трябва да се обръща по-голямо внимание на малките страни. Моето усещане е, че нашите интереси не са толкова защитавани, колкото интересите на големите държави в Западна Европа. Още не знам за кого ще гласувам на изборите, но ще направя своето лично проучване, защото искам да избера човек, който ще защитава интересите на гражданите.