21 ноември, петък - Арт салон на Радио Варна, 19 часа
Четиридесет и три годишната авторка е член на Сдружение на писателите – Варна и Славянска литературна и артистична академия. Публикува своите стихотворения в централните и местни печатни издания от ученическите си години. Отличавана е в национални литературни конкурси. Носителка на Специалната награда на СБП в Националния конкурс за поезия „Г. Давидов” – 2014.
„Четвъртото листо на детелина” е четвъртата лирическа рожба на Драгоева. Едно листенце, както тя споделя, което доосмисля житейския й път, за да донесе повече вяра, надежда, любов и неотложни размисли. Разтворило вратите към духовното й странстване из обширните коридори на живота, поставя неотложните въпроси в него, за да потърси отговори, черпейки опит от всички ситуации, които поднася всеки нов, непредсказуем и вдъхновен ден. В избликналите прозрения авторката признава, че дочува своето ехо. Когато думите достигнат точката на кипене в котлето на нейния душевен свят тя ги оставя да опарят действителността.
Тогава, когато в преживяванията й са примесени пастелните багри, събира нектар от светулките, за да го разкаже. А щом й натежат наслоените пластове на болката я излива отново в коритото на малкия лист и открива съмишленици.
Стихосбирката включва стотина творби, обединени в пет цикъла, в които прелива философска, любовна и гражданска поезия. В отделни букети са събрани стихотворенията с посвещения и тези за морето, където вместо със земните нозе варненската поетеса е избрала да плува с рибя опашка.
Настоящата й книга се реализира със съдействието на Община Варна, Фонд „Култура”. Неин редактор е поетесата, оставяща бял знак в литературата ни Елка Няголова.***
ТЕБЕШИРЕНИ СЛЪНЦА
Моят ангел рисува слънца с тебешири
по асфалта, напукан от стъпки безпаметни.
После облаци плътни дъжда режисират.
И измиват чертите на всяка измама...
И навлизам в морето със рибя опашка.
Слоят люспи съдбовно от нокти ме пази.
Пълня с обич поредната стъклена чаша
да прелее прага на родените фрази.
Ще намерят ли път или само ще трепнат
като сянка на паяк с проточена мрежа?...
Пропълзява в деня ми загадъчен шепот.
И очите ми росни неволно се свеждат.
Не напомних мечта в сонатините земни.
Не пришпорих вълните с комета от щастие.
Но страхът за света ме разсича със кремък
през нелепия рой от различни опасности.
Но тежи ми до болка свещта незапалена
за живота ни тук, без пътечки обратни...
Моят ангел се буди в окото на залеза.
И се стича
в сълза
след разпятие.
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Променлива облачност; възможно е да превали
