Ели Георгиева представя "Чорбаджи Русановите дъщери"

| обновено на 19.06.19 в 11:03

20 юни, четвъртък, Арт салон на Радио Варна

...Като три златни пендара лъскаха чорбаджи Русановите дъщери.
Най-голямата наследница, двайсет и една годишната Васила, седеше почти несвястна на миндера, с разсечени от сполетялото я чернило черти, със залиняло от чести сълзи лице, а накъсаните хрипове, които се опитваше да сподави, повдигаха и слягаха неравномерно гръдта ù.
Въпреки скръбта си, истинска хубавица. Едра, тясна в кръста, по-разлята в ханша, руса и свежа като трендафил. Със завещани от майка ù всички забележителни гени – от златните къдри до кадифените, полегати очи, скрити под полупритворени вити клепачи. Бледа порцеланова кожа и сърнешки поглед.
Напук на плътно-сочните, сякаш създадени за смях устни, тя изглеждаше на пръв поглед затворена, мълчалива и кротка. Думите ù рядко се чуваха, камо ли смехът. Не, че се мръщеше, но не се и смееше безпричинно. Рядката ù намеса в разговор винаги се случваше немногословна.
Въпреки привидната кротост, по странна прищявка на природата, неспокойна вътрешна сила я държеше нащрек, пращайки я във вечно движение. Натурата ù се оказа жилава – хвърчеше непрестанно, работеше все нещо, шеташе, спускаше се без да отчита и жали труда си. Ненапразно, всичко при нея отведнъж се получаваше, точно както трябва да бъде. Дясна ръка я имаше доскоро баща ù.
След гореизброените явни добродетели обаче, оставаше в сянка скритото притежание на упорита воля, граничеща дори с особен вид инат. И който не се е сблъсквал с този ù недъг, само той не го знаеше. Убедена ли е в правотата си, Васила не отстъпваше ни на йота назад. Тихичко, кротко, но с непреклонна убеденост, тя постигаше своето. Без избухливост, без излишности, без драми. Трайно и окончателно. Лицето ù най-често оставаше безизразно по време на спорове, сякаш някой друг вместо нея ги преживяваше, но думите ù тежаха. Дали ù вредеше или помагаше подобна характерност никой не можеше да потвърди, но със сигурност, за разлика от все още малките си сестри, точно тя си оставаше подходящия човек, ако се наложи да се вземат и най-трудни житейски решения...
Ели Георгиева е родена през 1964 г. в гр.Бургас. Понастоящем живее вав Варна, където се занимава със собствен бизнес. Псевдонима си Билкарката получава, след издаването на втората от единайсетте си книги. Сборникът с новели и разкази "Дъщерята на билкарката" я прави разпознаваема.
Приета е за член на Сдружение на писателите - Варна през 2000 год., веднага след първото си награждаване на националния литературен конкурс за поезия "Любовта, без която не можем". От 2004 до 2008, тя не само активно участва в Сдружението, но и в Управителния му съвет, като й е гласувано доверието да бъде и негов заместник-председател. Работи няколко години и в редакционната колегия на писателския вестник "КИЛ", с главен редактор Станислав Пенев.
През 2003 година е поканена за членство в ССП- България от регионалният му председател Иван Бъчваров, което членство тя приема. Ели Георгиева е публикувана на страниците на много печатни издания, като "Другата аудитория", "Новият пулс" "Уикенд", "Антимовски хан", "КИЛ" и др. Има участия в много антологии, а и в някои ТВ медии. Автор е на няколко стихосбирки, два романа, сборници с новели и разкази, хумористични книжки, както и на детската книжка: Трошландия- страната на малките трошльовци".