Милост за живите

"Нямаме избор- ще трябва да се справим. Искаме да си живеем в Средогрив. Тук оставаме и тук ще се грижим за Иван. Това е неговият дом. Той е свикнал с тази къща. Казахме му, че мама и татко са на небето- при звездичките. Малък е, не разбира още... Не осъзнава това, което му казваме. Иска да ходи на детска градина, да играе с децата", отговоря ми Стилияна.

"Оставаме тук. Няма да се отпускаме. Най-важната грижа ни е детето. Имаме си всичко, нищо не ни трябва. Тези, които ни трябват, ги няма вече", лаконичен е Павел.

И двамата си имат професии- Павел е завършил ресторантьорство, а Стилияна е строителен техник. Работа по специалността обаче няма нито за него, нито за нея. Затова допреди няколко месеца те също са работили в барутната фабрика, в която изгубиха родителите на Павел. Но през юли Стилияна я освободили- уж защото била на изпитателен срок. С нея напуснал и Павел.

Истината е, че започнала да пита- за формирането на заплатите, за недобрата вентилация в цеха и за защитните маски по време на работа, за отровните газове, за спестеното кисело мляко, каквото се полага за работа във вредни условия и за категоризацията на труда, за полагащото се работно облекло...

"Не казваха на новоназначените, че трябва да си носят храна и вода. Ние, които сме си от тук, си го знаем. И си носим, защото в завода няма от къде да си купиш. Но идват хора от Монтана- няма от къде да знаят. Изкарат първия ден така- осем часа без храна и вода- и повече не им виждаме очите. Силни, здрави мъже, а напускат преди да са започнали... Питаш не сме ли се страхували? Не. Горе никой не мислеше за това. Просто си вярваш, че точно на теб няма да ти се случи...", казва младата жена.

Павел и Стилияна здраво са се хванали за живота и ме убеждават, че нямат нужда от нищо. Че са силни и ще се справят. Спестяват тревогите си. Спестяват факта, че ще трябва да изплащат заема, теглен от майката на Павел- Венера. Че нямат дърва за огрев за идващата зима. Че Стилияна ще трябва да се учи да върти домакинство- да готви за цялото семейство, да поддържа селската къща с голям двор, да отглежда и възпитава петгодишен малчуган, без опит и с ограничени средства... Че Павел ще трябва да преодолее болката си, да прекрачи младостта си и да стане глава на семейството. Да намери работа и да завърти колелото на живота отново- сметки, отговорности, грижи...  Да, те ще се справят, ако не ги оставим сами.

Слушам ги, гледам ги и много ми се иска да им подаря мечта...

Пари социалните служби ще им дадат- обещани са! В следващите дни по личната сметка на Павел би трябвало да постъпят първите плащания. А в откритата от Община Чупрене дарителска сметка вече има някой лев... Пристигат на адреса на кметство Средогрив и първите колетчета с играчки за малкия Иван. Надежда има. Добри хора има.

"Да, ще се справят, ако не ги оставим сами", казва лелята на Павел- Валя Кирилова:

"Хубаво е, че си вярват и искат да се справят. Но те са толкова млади! Не знаят какво ги чака... Малко дете, възрастна жена, заем... Всичко възможно ще направим с моя мъж да сме до тях, да помагаме. Най-вече за Иван. Той е още толкова малък! Не разбира. Сега е спокоен. Чака майка си и баща си да си дойдат. Но те няма да си дойдат за съжаление... И на нас ни е тежко, но ще се вземем в ръце. Най-тежко е за Павел. За един ден стана и баща, и майка на това дете."

Да, Павел и Стилияна нищо не искат, но и не знаят още как ще завъртят отново спрялото колело на живота си.

"На тия деца много трябва да им се обърне внимание", подчертава пак Валя, съпруга на брата на загиналия Иван.

Внимателно се опитвам да науча и да ви разкажа за семейството на загиналите в барутната фабрика на "Видекс" АД Иван и Венера, които оставиха двама сираци- Павел, на 21 години и Иван- на 5 години. И защото Иван и Венера не са единствените, които са работили и които загинаха в тази фабрика, питам кмета на селото Красимир Кирилов не са ли се страхували хората да работят при такива условия?

"Никой не мисли за страха. Когато трябва да си изкараш хляба, никой не мисли за страха. Освен Иван и Венера, във фабриката по едно време работеха и Павел и Стилияна. А братовчед им Радослав на 1 октомври трябваше да влезе на нощна смяна...", казва Красимир Кирилов.

Както в началото на предаването днес ви признах, много ми се иска да подаря на Павел и Стилияна мечта. Мечта искам на подаря и на всички нас. Защото вярвам в опрощението и милосърдието. Разказах ви днес какво видях, преживях и остана в мен за живота на семейството на Иван и Венера, двама от 15-те, изгорели заедно, в един огън, в късния следобед на 1 октомври 2014 година, в цеха на барутната фабрика на село Горни Лом.

А сега нека ви споделя и какво бих искала да видя. Искам да видя малка почивна станция, вписана в красивия спокоен пейзаж на това райско кътче природа, в което е разположено село Горни Лом. Станция, в която за по една седмица в годината да идват за профилактика работещите в оръжейни цехове, рудници, химически предприятия от цялата страна. Виждам малък медицински център, в който тези хора с внимание и грижа да бъдат преглеждани и насочвани, ако имат потребност от по-сериозно лечение. Виждам малък ресторант, в който усмихнат да ги посреща Павел. Виждам малък детски кът, в който да играят децата на дошлите на почивка работници. Виждам малък параклис, в който са изписани имената на 15-те изгорели в експлозията мъченици. Защото, колкото и различен живот да са водили, те всички са жертва на времето, в която живеем. Едните с прекомерното си желание за успех, а другите- с неоправдано поетия риск в името на единия черен хляб... Но в мига на експлозията те са равни в мъченическата си смърт. И аз искам да вярвам, че тази смърт може да бъде начало.

Вярвам, че сред собствениците и управляващите в оръжейната, миннодобивната и химическата промишлeност в България, професионалните съюзи и Българската православна църква ще се намерят хора- християни не по декларация, а по съвест. И тази малка почивна станция, с медицински център и параклис, ще се случи по тяхна воля и с техни пари. За да е спокойна паметта на загиналите. И за да има опрощение и надежда за живите- за семействата на жертвите, за колегите им от фабриката на "Видекс" АД и от всяко друго сродно предприятие в нашата държава.

За да има надежда за всички, които ежедневно продават труда си, че освен работници, за своите работодатели те са и живи хора. За да има милост. За живите милост. И ако собственикът на барутната фабрика в Горни Лом е този вярващ християнин, за какъвто се самозаявява, ще остави на разследващите специалисти да търсят конкретните причини за конкретния взрив, а той ще потърси утеха за болката си, като даде начало на тази мечта. Малка почивна станция, с малък медицински център и малък параклис. В памет и за успокоение на душите на всичките 15 мъченици, сред които е и неговият син.

Имената на жертвите:

1. Емил Валериев Митков-  на 29 години, от София
2. Валери Петков Цокин- на 56 години, от Монтана
3. Мирослав Съйков Чернев- на 55 години, от София
4. Иван Петров Георгиев-  на 42 години, от село Средогрив
5. Венера Евтимова Георгиева- на 40 години, от село Средогрив
6. Милка Петрова Ангелова- на 51 години, от село Средогрив
7. Михаил Димитров Илиев- на 26 години, от село Горни Лом
8. Пламен Иванов Петков- на 48 години, от Чипровци
9. Христо Каменов Борисов- на 28 години, от Монтана
10. Цветан Борисов Михайлов- на 39 години, от Монтана
11. Румен Александров Ръбин- на 44 години, от Монтана
12. Петко Костов Иванов- на 59 години, от Чипровци
13. Петър Симеонов Попов- на 57 години, от Монтана
14. Красимир Димитров Георгиев- на 56 години, от Чипровци
15. Емил Илиев Илиев- на 33 години, от Монтана

За подпомагане на ПАВЕЛ ИВАНОВ ПЕТРОВ от с.Средогрив, на 22 години, е открита НАЦИОНАЛНА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД клон ВИДИН, IBAN BG43IABG74965000675900; BIC: IABGBGSF
ТИТУЛЯР НА СМЕТКАТА Е ПАВЕЛ
...
За подпомагане на ИВАН ИВАНОВ ПЕТРОВ от с.Средогрив, на 5 години, е открита НАЦИОНАЛНА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД клон ВИДИН, IBAN BG05IABG74964400676100, BIC: IABGBGSF
ТИТУЛЯР НА СМЕТКАТА Е ИВАН
...
За подпомагане на ИВАНА АНГЕЛОВА АНГЕЛОВА от с.Средогрив, на 18 години, е открита НАЦИОНАЛНА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД клон ВИДИН, IBAN BG59IABG74965000676000, BIC: IABGBGSF
ТИТУЛЯР НА СМЕТКАТА Е ИВАНА
...
ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА СЕМЕЙСТВАТА НА ЗАГИНАЛИТЕ ОБЩИНА ЧУПРЕНЕ ОТКРИ НАЦИОНАЛНА ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА: ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК АД клон ВИДИН, IBAN BG48IABG74963300401901, BIC: IABGBGSF
Титуляр на сметката е ОБЩИНА ЧУПРЕНЕ
...
Видинска света митрополия също откри дарителска банкова сметка: Видинска митрополия, Тексим Банк АД-Видин
IBAN BG47 TEXI 9545 1070 9019 11, BIC:TEXIBGSF - за "Горни Лом".