Фестивал за древни култури "Слънцето на Тодорка"- Оходен 2015

Как прекосихме осем хилядолетия за четири дни

Участниците във Фестивала преодоляха физическите граници на време и пространство и събраха в една реалност духа и битието на хора, живели в различни епохи- древни земеделци, прабългари и викинги

Автор:
Слънцето на Тодорка 2015
Снимка: Пламен Генчев


Този понеделник в "Калейдоскоп" посоката на нашето пътешествие е врачанското село Оходен, където се проведе второто издание на Фестивала за древни култури "Слънцето на Тодорка".
 

Името на фестивала е свързано с археологическия обект, разположен в местността "Валога" край селото. Търсачите на следи от минал живот откриха тук преди повече от десетина години първите следи от земеделска цивилизация. По време на разкопките археологът Георги Ганецовски и неговият екип се натъкнаха първо на гробното място на жена, живяла преди 8 000 години, а по-късно и на мъж. Археолозите, като хора едновременно прецизни в научните си разработки и много чувствителни, етични и поетични, дадоха имена на древните ни предци- Тодорка и Христо. И като почит към всичко, което съвременната наука получи като познание чрез тях, врачанските изследователи на миналото нарекоха фестивала за древни култури "Слънцето на Тодорка".

Първото издание бе миналата година, когато бе заложен основният модел- събитието да се подрежда във времето и пространството в три основни съдържателни компонента- археологическо училище и експериментални работилници; научни семинари и арт реконструкции и исторически възстановки.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевЗапазеният знак на фестивала е уникалният нефритен амулет на Богинята майка, открит в местността "Валога" край Оходен. Както запазена марка в частта експериментална археология са познатите вече дейности по засяване и отглеждане на лимец; зажънване с експериментални реплики на антични сърпове; смилане на брашно и изпичане на хляб по технологии отпреди осем хиляди години; изработка на керамични съдове и на съоръжения за печене на керамика по методи, каквито специалистите предполагат, че са прилагани преди 8 хиляди години.

"Тази година разширяваме и надграждаме направеното през първото издание на Фестивала", коментира четиридневния културен форум един от главните виновници за учредяването на фестивала- Георги Ганецовски.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевОт четирите фестивални дни съботната сутрин бе наречена за жетварска. Природата помогна илюзията да бъде пълна, като още от ранните часове над нивата с лимец в местността "Валога" въздухът бе по жетварски сух и горещ. Миришеше на билки, на огазени стърнища, на прекършен слънчоглед.

"Много е дива и буренясала тази нива", коментираха зяпачите.

"Нямало е преди 8 хилядолетия препарати срещу треви и вредители, така е расло тогава житото", обясняваха младите хора от театрална трупа "ТЕМП", които са артистичният гръбнак на всяка възстановка на древни култури, инициирана от Георги Ганецовски и врачанския Исторически музей.

Археолози от България и Русия, които са последователи на идеята за експериментална археология, зажънаха с осем различни вида сърпове от праисторията- реплики на оригиналите. Какво носи на науката това, попитах Боряна Матева от Историческия музей в Исперих и професор Наталия Скакун, от Института за история на материалната култура в Санкт Петерсбург, Русия.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен Генчев"В момента работя с най-древния режещ инструмент, най-древния сърп, който е една пластина без дръжка. Жъна с него вече трета година и това му личи- под микроскоп се откриват характерни следи за износването. Наричат ги кометообразни следи", обяснява Боряна Матева.

"Занимавам се с изследване на история на оръдията на труда- от палеолита до ранното средновековие. Този метод, който прилагаме тук, се нарича трасология. Смята се, че началото е поставено от Сергей Семьонов. Това откритие на руската наука днес има много последователи. След публикациите на неговата книга на английски език през 1964 година, методът се използва повсеместно. В България последовател на Сергей Семьонов е Кънчо Кънчев, когото за жалост наскоро загубихме- той почина през 2014 година. Мария Гюрова и Боряна Матева също са завършили нашата школа. Експерименталната археология е метод в археологията, който е известен от 19 век. Защото човекът, който се занимава с наука, винаги иска да възпроизведе това, което е намерил и това, което интуитивно е почувствал.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевАрхеолозите искат по откритите по оръдията на труда следи- нарези, одрасквания, да разберат дали тези следи са оставени от времето- от престоя на оръдията на труда в земята, от гризачи и т.н., или са следи, оставени по оръдията на труда като следствие от човешката дейност отпреди хилядолетия. Ние жънем не за да покажем, че сме по-добри земеделци от древните хора. Експерименталният метод изисква сериозна подготовка. Експериментът трябва да се основава на археологически артефакт и на научна хипотеза.  Оръдието на труда трябва да е точна реплика на древните сърпове. През 15 минути ние наблюдаваме състоянието на оръдието на труда, проверяваме под микроскоп и описваме новите следи по него, ако има такива. После правим изводите си. Отрицателните резултати са също толкова полезни, колкото и фактите, които потвърждават нашите хипотези. 

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевПрилагането на експерименталния метод дава възможност да реконструираме оръдията на труда, да реконструираме самия трудов процес, да реконструираме модела на палеоикономиката. Това е нашата задача- да съберем колкото може повече неоспорими факти за древното стопанство. Ние се стремим да трупаме повече факти, за да успеем да направим колкото може по-правдив модел на древността", даде рамката на изследването проф. Скакун.

След жътвата проф. Скакун, Боряна Матева и колегите им от различни музеи и научни катедри по археология от страната, се присъединиха към театралите от група "ТЕМП", които заедно с ръководителя на трупата- Георги Врабчев, вече бяха напалили огън от дървени трупи и подготвяха първите питки от лимец.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевМладите хора внимателно стриваха житните зърна между каменни плочи, замесваха с изворна вода добитото по древен начин брашно и от жълто-сивото меко тесто оформяха малки кръгли късчета хляб. А край тях в очакване, въпреки напеклата вече обедна юлска жега, се въртяха гости на Фестивала, в очакване да опитат първи от сваления от огнището древен хляб от лимиц.

За четири дни участниците във второто издание на Фестивала за древни култури "Слънцето на Тодорка" се заселиха край бреговете на Скът, и макар да се подслоняваха вечер в модерни туристически палатки, над тях небето беше истинско- с дълбокия мрак и едрите звезди, с ромона на реката, с освежаващия нощен лек ветрец, който тихичко слиза по хълма като боса уморена жетварка. По ръба на една такава нощ пак спирам основния виновник местността "Валога" край Оходен да се превърне за няколко денонощия в машина на времето- археолога Георги Ганецовски.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевТози път с въпроса случи ли се магията на откривателството в археологическо училище?

"Дойдоха над 60 деца, въпреки факта, че вече са във ваканция. Да, магията на откривателството се случи. Младите хора бяха подготвени и за около час и половина се справиха с поставените им задачи. Колкото до автентичността- всичко беше толкова истинско, че дори някои от колегите археолози се изкушиха след децата да поровят в ямите", отговори ми с усмивка Георги Ганецовски.

Поставените в обектите на археологическото училище керамични съдове и фигури са произведени тук, на Оходен, преди година. Като част от археологически експеримент, който продължава и през това издание на фестивала. Затова отиваме сега при човека, който като древен жрец тайнствено обикаля около две току-що запалени открити огнища. Това е археологът Павел Попов.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен Генчев"Тук сме изпробвали вече няколко метода за изпичане на керамика. Понеже има археологически доказателства за опалени ями, тази година правим за първи път опит за изпичане на керамика в среда бедна на кислород. Очакваме цветът на керамиката да е тъмен, или черен. Но и отрицателният резултат също е резултат", обяснява Павел Попов.

Дневна луна видяхме край село Оходен в дните на второто издание на Фестивала за древни култури "Слънцето на Тодорка". Факт, който е и магическа подсказка за успеха на третия модул на фестивала- арт реконструкциите и историческите възстановки.

"Името на фестивала- за древни култури- означава точно това: среща на различни епохи. Рискът си заслужаваше- събрахме на едно място духа на първата земеделска цивилизация отпреди 8 000 години със старобългарски и викингски въоръжения и бит. Видяхме представянето на Детско-юношески театър "Ларвик", Норвегия, на театрална група "Мускетарите" Перник и Арт студио "Камбана" София. Какво ми направи впечатление- гостите от Норвегия проявиха изключителен интерес към старобългарските оръжия, бит и култура. Викингите до тъмно останаха в стана на старите българи", призна Георги Ганецовски.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевОтидохме и ние- по стъпките на младите викинги- в стана на старите българи. Оказа се, че точно толкова, колкото ние бяхме впечатлени от високите светлооки воини, те бяха впечатлени от въоръжението и бита на старите българи.

Петроний от Варна ни помогна сами да си изковем по една монета с лика на Богинята майка- запазеният знак на фестивала за дремви култури "Слънцето на Тодорка". Похапнахме храна, приготвена на открит огън- тук, на място, в местността "Валога". Оръжейниците от групата за възстановки "Авитохол" ни показаха как се стреля с традиционен рефлексен лък. Поседнахме край  реконструкторите на оръжия и вещи за бита на българите от 7-9 век, надникнахме в българска юрта, погледахме как работят майсторите на накити, шевици, шлемове, ризници. Показаха ни как се плетат дантели, как се пише с перо върху восъчна основа, как се шият облекла и обувки от кожа, как се обработва дърво.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевИ продължихме няколко века напред- при Калина Атанасова, която създава реплики на средновековни облекла на българи от 13-14 век. Докато тя ни разказваше как работи, се заметнахме за малко с царски одежди, за да почувстваме тежестта на накитите и мекотата на сърмените украси. Докоснахме кърпи и ризи на селски жени, вплели усета си за красиво в малки скромни украси, събрали като в сълза мярата за естетика на българката от средновековието в малка празнична шапчица, или халка с орнаменти, пришита в кърпата за глава или косичника, или в нежна малка огърлица. Как се постига тази магия за истинност, питам Калина.

"Първата стъпка е продължително събиране на информация, снимков материал, консултации с научни работници, често се налага и компютърна обработка. Следва изработването на схеми, отново съгласуване със специалисти по съответната епоха, изработване на подробна рисунка и чак тогава пристъпвам към изработването на самия костюм", обяснява Калина.

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевВ съседния средновековен павилион- на дружество "Традиция" Велико Търново, направихме още една крачка напред през времето, в следващите векове от българската история и бит. Озовахме се сред работилнички по кожарство, ковачество, монетосечене, изработка на накити, бижута, че дори на детски играчки от природни материали, които са забавни и днес. Изненадах се, че сред гостите, без притеснения от високите температури, се разхождаше и една бъдеща майка.

"Знаем, че ще е момче. Баща му си е харесал името Михаил. Избрахме икона на Свети Архангел Михаил", сподели Мариела Павлова от Мездра.

"Памет трябва да има и да се предава", казва Мариела, след като ми е разказала за интереса на хората към наскоро открития в Мездра комплекс "Калето". Да, памет трябва да има и да се предава...

Слънцето на Тодорка 2015, Снимка: Пламен ГенчевДнес в "Калейдоскоп" бяхме заедно в полето край врачанското село Оходен, в местността "Валога", в сърцето на археологическия обект, който пази тайните на хора, живели по тези земи преди 8 хиляди години. Тук, край бреговете на Скът, в продължение на четири дни участниците във второто издание на Фестивала за древни култури "Слънцето на Тодорка" преодоляха физическите граници на време и пространство и събраха в една реалност духа и битието на хора, живели в различни времена.

И аз бях там, както се казва в народните приказки... Идете и вие- организаторите обещаха традицията да продължи и точно след година край Оходен фигурата на Богинята майка отново ще отключи изворите на бяла магия, за да станат звездите над Оходен по-ярки, нощите по-тъмни, тишината по-дълбока, а песните на щурците по-напористи...

Вижте още

Фирменото парти- начин на употреба ("Пица на парче")

Привет от Нора и от Гери! Толкова сме пристрастени към веселбата, че май няма да сгрешим ако кажем, че живеем, за да празнуваме ;) А и в радиото вдигаме купони за чудо и приказ, от сорта!: „Три дни яли, пили и се веселили!“ Служебните банкети най- често включват прекаляване с всичко: хапване, пийване, танци и музика от онази, която „по..

публикувано на 16.12.17 в 12:28

Празниците идват и в Центъра за социална рехабилитация и интеграция във Видин

Фондация "Подкрепа за реализация" и Центърът за социална рехабилитация и интеграция организираха к оледен базар  в търговския център във Видин. На първият етаж се намира щандът с ръчно изработени празнични украси и сувенири. Какво може да си изберете обяснява Нора Станкова , която отговаря за коледния базар: "Изложили сме неща, които са..

публикувано на 15.12.17 в 14:23

Ново село се включи в Националната седмица на четенето

С коледна приказка гостува читалищната библиотека в училището във видинското село Ново село . Културното средище се включи в Националната седмица на четенето , която се провежда от 11 до 15 декември, с гостуване при децата от групите за целодневна форма на обучение в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Първо бе прочетена новата коледна приказка..

публикувано на 15.12.17 в 09:42

Димитър Димитров: Най-хубавите ми дни са в оперетата в Лом

В "Думата имат старейшините" този четвъртък ви срещаме с оперетния певец от Лом Димитър Димитров . Музикалното му дарование проличава още в ученическите години. Дълго време остава верен на акордеона. След това в младежките години прибавя и спорта. Надделява обаче музиката.  В днешно време оперетен театър в Лом няма. Но пък Димитър Димитров си спомня..

публикувано на 14.12.17 в 17:35

Бъдещ лекар от Вършец с престижно отличие от състезание по синтетична биология

Студенти от Биологическия факултет на Софийския университет и трима студенти от Медицинския университет в София представиха България на най-престижното студентско състезание по синтетична биология в света. То се проведе в Бостън и в него участваха 310 отбора от 44 страни. В българския екип, спечелил сребърното отличие, е Петър Бонев от Вършец...

публикувано на 14.12.17 в 16:25

Иновативни услуги в монтанската библиотека

Иновативни библиотечни услуги предлага монтанската библиотека "Гео Милев" . По този начин продължава да осигурява на хората от Монтанска област свободен и открит достъп до информация и образование, съобщи Сибил Бойчев , програмист на сайта на монтанската библиотека:  "Ако притежавате смартфон или таблет, в библиотеката вече можете да използвате..

публикувано на 14.12.17 в 15:57