Бъдещ лекар от Вършец с престижно отличие от състезание по синтетична биология

"Може би затова е допринесъл и моят баща, който беше лекар. Аз винаги съм искал да му подражавам, макар и той никога да не ме е насърчавал само в тази насока. Винаги е казвал, че сам трябва да избера кое ме прави щастлив", каза Петър Бонев.

Работата по проекта, с който участва българският отбор, продължава няколко месеца и се провежда в "София Тех Парк"- държавно дружество, чиято цел е развитието на изследователския, иновационния и технологичен капацитет на Република България.  

Целта на състезанието е да се сформира група амбициозни студенти от различни сфери, свързани с науката и различни университети, те сами да изберат свой проект, сами да го рекламират, да намерят финансирането за него и в същото време да предадат знанията си на обществото, да направят проекта социален и да има по-голям социален отзвук за това, което се случва в лабораториите.

"Нашият проект е интересен, защото ние използваме една доста нова система, която наскоро стана голям бум в света, въобще на молекулярната биология и науката, която ние използваме по различен начин от действителната й цел. И прилагаме тази система, за да ускорим еволюцията на ешерихия коли."

Избират ешерикия коли, защото е прокариотна клетка и е една от най-лесно манипулираните клетки, има и доста непатогенни щамове, което пък е било един от основните критерии на състезанието- работата да е безопасна за отбора и за обществото. Отборът използва системата Криспър, която свързват с бактерия и по този начин могат да насочват мутацията на самата клетка и да създават нови щамове.

"Нашият проект цели да ускори самата еволюция на бактерията по точно определен начин и с точно определена скорост. Когато създадеш един нов щам, мутиран по начин, по който ти искаш, така можеш да направиш, че той да създава почти всички протеини, които са способни да бъдат произведени от клетката", обясни българският медик.

Петър Бонев работи в гръдна хирургия в болница "Токуда" от 4 месеца.

Във Враца младежи се обучаваха половин година за доброволци- как да помагат и да се включват в проявите, организирани от дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан" и фондация "Екоцентрик". 15 младежи от Северозападна България и от София са преминали обучение за опазване на околната среда, биоразнообразието в природния парк и две специализирани обучения- за неформално обучение и как да работят със свои връстници, планирани по проект "Младежки доброволци за екообразование", финансиран по националната програма за младежта към Министерството на младежта и спорта.

"След това теоретично обучение, което се проведе в село Очин дол, те трябваше да направят практически занятия. Младежите подготвиха свои образователни програми. Трябваше да се разделят на три отбора и всеки отбор да реализира собствена екокампания, насочена към техни връстници от град Враца", каза Оля Генова, експерт в Дирекцията на Природен парк "Врачански Балкан".

Над 20 идеи са споделили младежите по време на обучението. Те ще се реализират през пролетта и лятото на следващата година.

Маргарита Вълева е част от екипа доброволци, които се нарекоха "Неформални видри". Една от кампаниите, които реализираха е "Най- зелен клас на община Враца".

В категорията "Арт-проект", победители са клуб "Млад турист" с музикални инструменти, които изработиха от отпадъчни материали. Участниците в клуба са 12 клас от СУ "Козма Тричков".

В категорията "Зелени стъпки" победители са Еко-арт група от еко клуб "Млад природолюбител" и арт работилница "Сръчковци" от СУ "Васил Кънчов". Учениците са 5 -7 клас. На проведения базар по случай 80-та годишнина на училище "Васил Кънчов" учениците са продавали сувенири, направени от отпадъчни материали.

В категорията "Презентация" победители са клуб "Здраве и екознание" по проект "Твоят час" при СУ "Козма Тричков". Участниците са 9-11 клас. Показаха  презентации с ендемитите във Врачански Балкан.

"Ползата за мен лично от обучението е, че се запознах с много добри и страхотни хора, с които много се сближих. Всички станахме един много добър отбор, научих много неща, запознах се с природата във "Врачански Балкан", видях различен свят за нем от този, с който съм свикнала в София", каза Маргарита Вълева, ученичка в 51 СУ "Елисавета Багряна"- София и част от групата младежи, които се обучаваха за доброволци "Неформални видри".

Риболовци проведоха кампания по набиране на средства за зарибяване на язовира в Кула. За инициативата разказа Мартин Каменов:

"Идеята дойде от разговори между група риболовци. Коментирахме, че язовирите са много обезрибени и искаме това да се промени. Това, което се случва с нашия язовир не ни е никак приятно. Кампанията протече по- добре от очакваното. Събрахме средства от наши приятели- риболовци, страшно много хора, които не ходят за риба бяха съпричастни към каузата ни."

Над 2000 лева са събрани по списъците на хора в града. От кутията за набиране на средства във Видин са събрани 400 лева. Кметът на Кула е съдействал две фирми да дарят 1200 лева.

Първото зарибяване е на 25 май- 150 килограма шаран с размери от 200 до 400 грама. Второто зарибяване на язовира е било през октомври месец със 600 килограма бял амур, с размери от 400 до 800 грама.

Кметът на видинското село Сланотрън Венелин Павлов също е риболовец. В кметството пази един от големите кърмаци, с които преди да влезе в сила забраната за лов на моруни, са се хващали големите риби в река Дунав. Питам го наистина ли рибата е намаляла в реката и на какво се дължи това?

"Просто трудно я ловим рибата, защото Дунав се напълни с водорасли. И когато има много водорасли ние ловим с мрежи. Тези водорасли са дали от замърсяването, дали от ниското ниво, а и течението е по- слабо и не може да откъсне тези водорасли. Тази година нямаме 70 килограма скумрия, миналата година имаме три тона. А скумрия има в Дунав, просто се заплитат мрежите във водораслите и няма как да я ловим", обясни Венелин Павлов.

Кметът на Сланотрън е регистрирал и движение за устойчиво развитие на риболова в Златорожието и се надява чрез участието с проекти да бъдат подпомогнати риболовците.