Стоян Николов - Торлака: "Колкото по-висока летва си поставяш, толкова повече се иска от теб"

Снимка: Радио ВИДИН


Днес в предаването  "Калейдоскоп"  ви представяме писателя Стоян Николов – Торлака. Роден в  Монтана, отраснал в село Говежда,  той с гордост заявява, че е торлак и го доказва със своя живот и своите произведения. Завършва история и културна антропология. Години наред работи като журналист. Пише разкази, публицистични коментари за различни медии. Мнозина го определят като едно от явленията в съвременната българска литература.  Едно е сигурно- Торлака е един  истински, ярък и пълнокръвен представител на нашия Северозапад.

Той  е лудо влюбен в своя Северозапад, разказва за него и ни го представя в цялата си неподправеност, колоритност  и самобитност. И понеже е отраснал в торлашкия край, закърмен е с торлашкия говор, усещал е здравата и силна енергия на местните хора, връзката му с рода е много силна. Затова се връща отново и отново в родния край, за да поеме от живителната енергия на земята. 

"В Говежда наистина е красиво. Има много силен дух. Планината е красива, реката е красива, горите са красиви, хората са чепати, ръбати, но и искрени, приятни, отзивчиви. И това е моят земен рай." 

Освен че усилено твори, Торлака е и баща на три момчета, които отглежда  в духа на традициите, в които той е израснал. Опитва се всяко лято да води децата си на село, сред природата. Възпитава ги  в  смелост, честност, отговорност, уважение към възрастните, любов към българските традиции и към българската природа.

"Ние с жена ми бяхме решили, че трябва да има българчета в тая държава и да имаме три деца. Живи и здрави да са. Благодаря на Вселената, иначе ние сме вършили това, което вършат всички. Аз се опитвам да не ги възпитавам, опитвам се да ги навеждам на разни мисли, които ги карат да се радват на нещата, които правят. Когато вкарваш обратна психология,нещата се получават доста добре."

Когато решава да се занимава с писане, всички негови познати му казват, че с писане не може да се живее. Той пък противно на всички предупреждения започва да се занимава основно с писане и в момента е професионален писател.

Първият му роман е трилогията "Северозападен романъ", книга за живота в торлашкия край. Романът е  написан изцяло на торлашки диалект, изпълнен с много хумор и смях, с ярки и открояващи се образи на местните хора. Причината за появата на романа е напълно прозаична – носталгията към родния край.

"Аз разбрах колко обичам Северозапада, когато се махнах от  Северозапада. Когато отидох да студентствам в Търново, после в София. Северозападната трилогия винаги си е била написана в главата ми."

За три години той успява да представи своята Северозападна  трилогия в цяла България, като има над 150 представяния,  70 са само в нашия регион.

"Виждам различни неща, но като цяло виждам един много силен дух и се гордея с хората от родния си край. Обикалял съм  цяла България, но наистина северозападните хора имат нещо специфично за себе си, не казвам, че всички го имат, но северозападните хора са хора, с които се гордея. Гордея се, че съм част от Северозапада." - споделя писателят и добавя: "Винаги това, което ми е помагало е, че имах много топла връзка с хората. Никога не съм ги приемал като читатели, почитатели, винаги сми си говорили като хора. Те са мои приятели."

Според автора Северозападът е непознат сегмент за България и затова интересът към нашия край е огромен.

"Затова когато отида на представяне в Бургас, Варна, Пловдив или Стара Загора  и идват 70-80 човека, които ме гледат със захлас и се радват на нещата, които четат. Това за мене е наистина голямо удоволствие."

Торлака  приема  като своя лична кауза  да запази колкото може и както може това невероятно словесно богатство - торлашкия диалект.  Не само че твори на този език, но и учи децата си на него, разговаря с тях на торлашки и им създава радост и усещане за родова принадлежност.

"Смятам се за типичен торлак до мозъка на костите си. ...Прадядо ми е живял 27 години в Канада и е строил железниците в Канада. Връщал се е три пъти в България - за Балканската война, за Първата световна война, за Втората световна война, за която е дал рушвет, за да бъде в обоза, защото е бил прекалено възрастен. Умрял е на 97 години, защото е объркал виното с бензин. Прадядо ми е бил наистина такъв характер, какъвто аз харесвам – чепат, много див, човек, който през целия си живот не се е спрял на едно място и е положил изключителни усилия да съгражда някакви неща и след това да си ги разрушава сам. Преди това знам седем поколения назад в рода ми. Всички са били от тоя край, чистокръвни торлаци. Чак аз размесих гена." - разказва творецът.

Стоян Николов има няколко основни опорни точки в живота:

"Много е важно да знаеш какво искаш, много е важно да спазваш законите на Вселената и Конституцията на Република България.  Оттук нататък всичко, което искаш ти е позволено и можеш да дръзнеш да го постигнеш. Ако не дръзнеш, правиш грях спрямо себе си. Ти сам пречиш на това, което ти е позволила Вселената да постигнеш. Ако не си следваш мечтите, трябва да се оплакваш сам от себе си."

Най-новата му творба, която представя пред българска публика, е Иваил цар“  исторически роман, съвсем различно произведение от познатите ни досега книги на колоритен торлашки диалект:

"Когато казах на моите близки, че ще пиша исторически роман, всички се учудиха. Ивайло е чепата личност, непримирим човек, който минава като комета през българската история, който е изключително интересен и размества пластовете в обществото в един момент, който изглежда сложен и от вътрешна и от външна политическа политическа гледна точка. Беше ми голямо предизвикателство да се захвана с него. А когато нещо ми е предизвикателство, аз обичам да го правя."

А за сегашния объркан исторически момент, в който живеем, Стоян Николов смята:

"Днес нещата са различни – идеята ми е, че трябва да има много силно гражданско общество. Не е необходимо една личност да застане начело и да се върви след нея. Тая държава ни е завещана от дедите ни и ние дължим морално да я оставим в сравнително прилично състояние на децата си. А ние в момента не го правим."

Толкова хубаво,  че има такива българи като Стоян - Торлака. Хора, които харесват своята различност и не се притесняват да я показват. Хора,  които обичат родния си край и съхраняват родовите си корени, хора, които създават деца и ги възпитават в духа на българското, хора, които тежат на мястото си, тук, в България. Щом има такива хора, ще ни бъде...

Цялото интервю със Стоян Николов - Торлака чуйте в звуковия файл.


Вижте още

Две симпатични кученца търсят дом

Владимир Велков неочаквано става стопанин на куче. Намерена като малко кученце тя вече ги радва втора година. Не е специална порода, но за тях е безценна. София- така се казва. София обаче ги изненадва и ги дарява с 4 кученца. Две вече намериха своите стопани, а за другите две момичета се търси дом. Историята за кученцата и за другите..

публикувано на 22.06.18 в 18:10
Пламен Димитров с треньора си Калоян Качев

Млад шампион от Враца се нуждае от помощ

Това е една история, която е по слушателския сигнал на Калоян Качев от Враца . Той е треньор по таекуондо на деца и младежи от града. Един от шампионите в отбора, младеж от бедно и многодетно семейство, се нуждае от финансова подкрепа за да се включи в летен тренировъчен лагер. Необходими са 400 лв.  Историята разказва в репортажа си..

публикувано на 22.06.18 в 16:15

73! de LZ2QI

Що за хоби е радиолюбителството? Преди седмица в Казанлък се проведе 27-та среща на радиолюбителите- "Хоби радио Експо", на която присъстваха търсачи на нови и нови честоти от няколко държави. Инициативата е традиционна и се провежда със съдействието на Българската федерация на радиолюбителите. Тази година на срещата в Казанлък присъстваха..

публикувано на 22.06.18 в 16:00

Данка Стоянчева- живата история на аптечното дело в Ново село

В "Думата имат старейшините" ви срещаме с Данка Стоянчева , която всички новоселяни наричат кака, леля или баба Данче. Тя е живата история на аптечното дело в Ново село . Почти 50 години работи  като помощник аптекар или завеждащ  аптека. Родена е на 26.02.1939 г. в Кула. Завършва за помощник-фармацевт и от 1958 г. започва работа в..

публикувано на 22.06.18 в 12:27

Новоселско лято

Не знам на кого пречат повече дъждовете – на децата, които искат да се къпят или на арендаторите, които бързат да приберат зърното. По данни на Общинската служба по земеделие във видинското село  Ново село вече е прибран ечемикът в цялата община, който тази година е заемал 3 700 дка. Седем арендатори осигуряват хляба на хората в общината. И не само..

публикувано на 22.06.18 в 11:28

Наближава Еньовден- празникът на билките

Екологични прояви през месец юни организира видинското туристическо дружество "Бонония". Те са посветени на Българското европредседателство. Началото беше дадено на 1 юни с фотоизложба с номер 1278 на видинския фотограф и еколог Богомил Петров. Друго от събитията бе почистване на реката в град Дунавци. "За всичко това сме изпратили писмо до..

публикувано на 21.06.18 в 16:11