Стоян Николов - Торлака: "Колкото по-висока летва си поставяш, толкова повече се иска от теб"

2
Снимка: Радио ВИДИН


Днес в предаването  "Калейдоскоп"  ви представяме писателя Стоян Николов – Торлака. Роден в  Монтана, отраснал в село Говежда,  той с гордост заявява, че е торлак и го доказва със своя живот и своите произведения. Завършва история и културна антропология. Години наред работи като журналист. Пише разкази, публицистични коментари за различни медии. Мнозина го определят като едно от явленията в съвременната българска литература.  Едно е сигурно- Торлака е един  истински, ярък и пълнокръвен представител на нашия Северозапад.

Той  е лудо влюбен в своя Северозапад, разказва за него и ни го представя в цялата си неподправеност, колоритност  и самобитност. И понеже е отраснал в торлашкия край, закърмен е с торлашкия говор, усещал е здравата и силна енергия на местните хора, връзката му с рода е много силна. Затова се връща отново и отново в родния край, за да поеме от живителната енергия на земята. 

"В Говежда наистина е красиво. Има много силен дух. Планината е красива, реката е красива, горите са красиви, хората са чепати, ръбати, но и искрени, приятни, отзивчиви. И това е моят земен рай." 

Освен че усилено твори, Торлака е и баща на три момчета, които отглежда  в духа на традициите, в които той е израснал. Опитва се всяко лято да води децата си на село, сред природата. Възпитава ги  в  смелост, честност, отговорност, уважение към възрастните, любов към българските традиции и към българската природа.

"Ние с жена ми бяхме решили, че трябва да има българчета в тая държава и да имаме три деца. Живи и здрави да са. Благодаря на Вселената, иначе ние сме вършили това, което вършат всички. Аз се опитвам да не ги възпитавам, опитвам се да ги навеждам на разни мисли, които ги карат да се радват на нещата, които правят. Когато вкарваш обратна психология,нещата се получават доста добре."

Когато решава да се занимава с писане, всички негови познати му казват, че с писане не може да се живее. Той пък противно на всички предупреждения започва да се занимава основно с писане и в момента е професионален писател.

Първият му роман е трилогията "Северозападен романъ", книга за живота в торлашкия край. Романът е  написан изцяло на торлашки диалект, изпълнен с много хумор и смях, с ярки и открояващи се образи на местните хора. Причината за появата на романа е напълно прозаична – носталгията към родния край.

"Аз разбрах колко обичам Северозапада, когато се махнах от  Северозапада. Когато отидох да студентствам в Търново, после в София. Северозападната трилогия винаги си е била написана в главата ми."

За три години той успява да представи своята Северозападна  трилогия в цяла България, като има над 150 представяния,  70 са само в нашия регион.

"Виждам различни неща, но като цяло виждам един много силен дух и се гордея с хората от родния си край. Обикалял съм  цяла България, но наистина северозападните хора имат нещо специфично за себе си, не казвам, че всички го имат, но северозападните хора са хора, с които се гордея. Гордея се, че съм част от Северозапада." - споделя писателят и добавя: "Винаги това, което ми е помагало е, че имах много топла връзка с хората. Никога не съм ги приемал като читатели, почитатели, винаги сми си говорили като хора. Те са мои приятели."

Според автора Северозападът е непознат сегмент за България и затова интересът към нашия край е огромен.

"Затова когато отида на представяне в Бургас, Варна, Пловдив или Стара Загора  и идват 70-80 човека, които ме гледат със захлас и се радват на нещата, които четат. Това за мене е наистина голямо удоволствие."

Торлака  приема  като своя лична кауза  да запази колкото може и както може това невероятно словесно богатство - торлашкия диалект.  Не само че твори на този език, но и учи децата си на него, разговаря с тях на торлашки и им създава радост и усещане за родова принадлежност.

"Смятам се за типичен торлак до мозъка на костите си. ...Прадядо ми е живял 27 години в Канада и е строил железниците в Канада. Връщал се е три пъти в България - за Балканската война, за Първата световна война, за Втората световна война, за която е дал рушвет, за да бъде в обоза, защото е бил прекалено възрастен. Умрял е на 97 години, защото е объркал виното с бензин. Прадядо ми е бил наистина такъв характер, какъвто аз харесвам – чепат, много див, човек, който през целия си живот не се е спрял на едно място и е положил изключителни усилия да съгражда някакви неща и след това да си ги разрушава сам. Преди това знам седем поколения назад в рода ми. Всички са били от тоя край, чистокръвни торлаци. Чак аз размесих гена." - разказва творецът.

Стоян Николов има няколко основни опорни точки в живота:

"Много е важно да знаеш какво искаш, много е важно да спазваш законите на Вселената и Конституцията на Република България.  Оттук нататък всичко, което искаш ти е позволено и можеш да дръзнеш да го постигнеш. Ако не дръзнеш, правиш грях спрямо себе си. Ти сам пречиш на това, което ти е позволила Вселената да постигнеш. Ако не си следваш мечтите, трябва да се оплакваш сам от себе си."

Най-новата му творба, която представя пред българска публика, е Иваил цар“  исторически роман, съвсем различно произведение от познатите ни досега книги на колоритен торлашки диалект:

"Когато казах на моите близки, че ще пиша исторически роман, всички се учудиха. Ивайло е чепата личност, непримирим човек, който минава като комета през българската история, който е изключително интересен и размества пластовете в обществото в един момент, който изглежда сложен и от вътрешна и от външна политическа политическа гледна точка. Беше ми голямо предизвикателство да се захвана с него. А когато нещо ми е предизвикателство, аз обичам да го правя."

А за сегашния объркан исторически момент, в който живеем, Стоян Николов смята:

"Днес нещата са различни – идеята ми е, че трябва да има много силно гражданско общество. Не е необходимо една личност да застане начело и да се върви след нея. Тая държава ни е завещана от дедите ни и ние дължим морално да я оставим в сравнително прилично състояние на децата си. А ние в момента не го правим."

Толкова хубаво,  че има такива българи като Стоян - Торлака. Хора, които харесват своята различност и не се притесняват да я показват. Хора,  които обичат родния си край и съхраняват родовите си корени, хора, които създават деца и ги възпитават в духа на българското, хора, които тежат на мястото си, тук, в България. Щом има такива хора, ще ни бъде...

Цялото интервю със Стоян Николов - Торлака чуйте в звуковия файл.


Галерия

Вижте още

Световният ден на книгата е

На 23-ти април отбелязваме Световния ден на книгата и авторското право, въведен от ЮНЕСКО в празничния календар през 1995 година.  Идеята на празника е да популяризира книгоиздаването, да насърчава четенето, да обърне внимание на сериозни въпроси в областта на литературата, да помогне на страните в затруднено положение, като им предостави..

публикувано на 23.04.19 в 18:02

В "Музикална зона" слушаме KAZKA

Това са те- Саша, Дима и Никита – музикантите, които стоят зад артистичния псевдоним Kazka. Музиката им е с поп звучене и електро-фолк елементи, а текстовете на песните им са на украински език.  Те са в музикалния бизнес едва от две години, но това не им пречи вече да са световноизвестни. Само една песен стои в основата на този успех...

публикувано на 22.04.19 в 09:46

"Неделник" от 21 април 2019 година

Честит празник на всички. "Неделник" брой 254- ти започва с преглед на старите вестници с едни интересни теми от преди много години. Следва материала на Любо Андреев за едно интернет приложение, което показва природни и културни забележителности в Румъния и Северозападна България. Мобилното приложение включва туристически пакети и маршрути..

публикувано на 21.04.19 в 16:14

Осанна, благословен Идещият в име Господне, цар Израилев!

Шестата неделя на Великия и спасителен пост , която отбелязваме днес, Църквата възпоменава Вход Господен в Йерусалим или както по народному този празник е известен - Цветница или Връбница . "Йерусалиме, Йерусалиме, обърни се към Господа, твоя Бог!" "На днешния ден светата Църква празнува влизането на Иисуса Христа в..

публикувано на 21.04.19 в 08:00

Цирк! Цирк! Цирк! (В "Пица на парче")

Световен ден на цирка е днес! Цирк – пълен със станали преди изгрев слънце радиоводещи- акробатка, която ви пуска музика и жонглира, докато върти монобайк, и звероукротителка, скрила се в клетка - пред опасност от нападение от куче. Те ще търсят отговор на въпроса кой се "дресира" по-лесно – мъжете или жените? И ако трябва да избирате, каква циркова..

публикувано на 20.04.19 в 08:51

В "Музикална зона" на 18 април 2019 слушаме Леополд Стоковски

На днешния 18 април се навършват 137 г. от рождението на Леополд Стоковски – британски и американски диригент, оркестратор, станал известен с редица иновации – дирижиране с ръце, а не с диригентска палка, разместване на оркестровите групи за постигане на по-добро звучене, имитиране на възникналата по-късно стереофония още през 30-те г. на..

публикувано на 18.04.19 в 09:00

Плажът на Видин - един от символите на града

Географското разположение на нашия уютен и малък Видин съвсем закономерно оправдава твърдението " на Дунава вечер страж ". По това си прилича с Виена, нали? Крайдунавският парк е вдъхновен от красивите дворцови паркове в австрийската столица. Дотук обаче със сравненията, за да не става нелепо. Градът, в който живеем, изпълващ съзнанието с познатия..

публикувано на 17.04.19 в 16:17