Започна Страстната седмица

Последната седмица преди Възкресение Христово е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение. Всички служби през Страстната седмица се отличават с особено дълбоки религиозни преживявания за православните християни. В богослуженията през тези дни се възпроизвежда историята на страданията на Исус Христос, както и неговите последни наставления. На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение. В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т.нар. царски часове и се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се извършва т.нар. опело Христово. На Велики петък не се прави нищо - това е най- тъжният ден в годината. На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистина воскресе!

"От днес, Велики понеделник, Христос излиза отново на проповед в Йерусалимския храм, но това са последните проповеди на Спасителя преди завършека на земния му живот. От днес цялата седмица е страстна седмица, страдалческа седмица. Възпоменават се страданията на Спасителя." - каза отец Илия Симеонов, който служи във видинския храм "Св. Петка". Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Според църквата, последните дни от Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме научили от Исус Христос и доколко сме се приближили към идеала, който въплъщава той. Спазват ли видинчани християнските традиции по време на Страстната седмица- това ги попитахме в анкетата по темата: 

Празникът, обаче е празник и ритуалите, свързани с него е хубаво да бъдат зачитани.