Отбелязваме Деня на археолога

14 февруари обаче е и Денят на археолога. Отбелязва се от 1971 година насам. Археология - от гръцки „слово за миналото“, е хуманитарна наука, изучаваща развитието на човешките култури чрез издирване, анализ и документиране на материални останки. Денят е свързан с празниците на древногръцкия бог Дионис. Защо Трифон Зарезан и Денят на археолога са тясно свързани? Отговорът е в ранните традиции на бог Дионис, разказва археологът от Регионалния исторически музей във Враца доц. д-р Нарцис Торбов:

"За Деня на археолога всъщност няма голяма предистория. Защо? Защото ние си нямахме ден. По едно време стана модерно всеки да си има празник - хирурзи, адвокати, който се сетим. От гилдията започна едно умуване, негласно такова. Просто се наложи от само себе си нашият ден да съвпада с Трифон Зарезан. Хората ще кажат- виждате ли, те археолозите злоупотребяват с чашката и затова са избрали този ден. Причината е, че един празник като 14 февруари подхожда. Ние се причислихме към всички празници на тази дата. Идеята е добра. Аз се занимавам с траките и римското владичество. Тук е уловката - ако се занимаваме с тази част от археологията, логиката е видна. Произходът на Трифон Зарезан е свързан със съществуващите по-ранни традиции на бог Дионис. Отглеждането на виното, веселието, производството на виното. Искам да подплатя думите си с пример - Могиланската могила във Враца ни даде един съд, който е ритон с формата на шишарка. Този съд е характерен за бог Дионис. Иконографски Дионис е изобразяван с тояга, върху която е поставена точно такава шишарка. Същото важи и за по-късното време, когато се установява римското владичество. Продължават и тогава все същите неща, свързани с лозята и виното. Върху редица паметници, свързани с погребалния култ, наблюдаваме лозя, гроздове и така натам. Връзката е видна, макар и не толкова пряка. Аз вярвам, че съществува връзка между Трифон Зарезан и нашите професионални занимания." 

Минали са години откакто археологията е излязла от сянката на историята и е самостоятелна наука. Все повече млади хора искат да научат за миналото на страната си и затова избират да се занимават с археология. Българският Северозапад, определян от мнозина като красив, си остава и толкова непознат. Българският Северозапад е някогашно историческо средище, преплело съдби и бурно развитие. Монтана е единственият български град, който носи древното си име, дадено му още в Античността от римляните. Чрез археологията можем да продължим да ставаме свидетели на забравеното, неоткритото и непознатото, защото то е неразривна част от историческата съдба на този регион. Какво е бъдещето на науката в нашия край?

По повод Деня на археолога всяка година в Националния археологически институт с музей при БАН се открива изложба с експонати и фотоси на най-важните открития от предходната година. 

"В етнографския комплекс се запазва традицията и тази година - да се посрещне Трифон Зарезан. Аз лично не съм подготвил нищо. В крайна сметка нашата работа е на терен, а сега ни е притеснено, защото готвим документацията си усърдно", завършва Нарцис Торбов.

Най-ранните археологически свидетелства за производство на вино чрез ферментация на грозде са от региона на Кавказ и датират от късния неолит. Вярва се, че виното стига до Средиземноморието благодарение на финикийците. Виното несъмнено е било важна част от живота на траките. Елините, а по-късно и римляните, също отделяли място за виното в ежедневието си. Колкото повече се разпростирала Римската империя, толкова повече се разпространяват лозарството и винарството в цяла Европа. Говорейки за траки, трябва да отбележим, че техният храм е символ на слънцето, а слънцето е свързано със сърцето поне от астрологична гледна точка. За траките виното има пряка връзка с кръвта, а кръвта е носител на духа. Да се прави вино е било свещено действие. Случайно ли е, че виното е съпровождало древните траки през целия им жизнен път? Защото с вино отпразнували появата на новороденото и пак с вино изпращали покойника в сетния му час.