Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Остава ли българският Северозапад най-бедният регион в страната и в ЕС?

Снимка: Полина Тодорова

Вече 15 години Северозападът е сочен за най-бедния регион на България и на ЕС. През 2007 година статистическата служба на ЕС Евростат излезе с данни, че в този български регион, наред със Североизточна Румъния, хората са най-бедни. Конкретните данни показваха, че брутният вътрешен продукт на човек от района на Северозападна България е 6400 евро или само 26% от средния за Европейския съюз. Предпоследен регион по този показател е Североизточна Румъния с 6600 евро на човек.

С годините изразът "най-бедният регион" остана клише, когато се говори за Северозапада.


Твърдение: Българският Северозападен район е най-бедният в страната и в Европа

Европейската статистика вече сочи друго. Българският Северозапад вече не е най-бедният в Европа по брутен вътрешен продукт на човек от населението, но отстъпва последното място на друг регион, отново от България. След френския отвъдморски департамент Майот, в Индийския океан, в дъното на класацията за 2021 година се нарежда Южният централен район. Ако следим показателя брутен вътрешен продукт като критерий за бедност в страната, Северозападът отстъпва дъното освен на Южния централен район и на Северния централен, каза Цветан Цветков, началник на отдела във Видин към Националния статистически институт.

"В Северозападния регион брутният вътрешен продукт на глава от населението за предходната година в левове е 13 840 лева. След него, макар и с разлика само от два лева- 13 838 е Северният централен район, докато Южният централен район е с 13 294 лева брутен вътрешен продукт на човек от населението. Това е показателят, който цитираме, но първо какво представлява показателят брутен вътрешен продукт".


В Европейския съюз България е страната с най-нисък вътрешен продукт на човек от населението за 2021 година, а Румъния се придвижва напред в класацията. Като съседи често се сравняваме по различни показатели. На Борислав Митрашков се налага да пътува до Румъния поне два пъти седмично и за последните години вижда промяна.

"Наблюдавам доста добро икономическо развитие. Примерно бях в Румъния, в зоната на област Долж през едни селца, които в момента разширяват пътищата. Преасфалтират и създават благоприятни условия на живот за хората на село. Също така мога да твърдя, че младите хора в румънските села си остават в селата и техните села са пълни с хора. Другото, по което съдя, е покупателната способност на румънците спрямо българите. Не напразно български фирми търсят алтернатива, за да продават своята продукция, стока в Румъния. Като цяло в Румъния колкото по на запад се отива, толкова повече се вижда по-богатия стил, начин на живот да го кажем…"

От другата страна на границата - в България, в Северозапада хората казват, че има какво да покажат, но се надяват на по-добри пътища и инвестиции в региона.

Заключение

Твърдението, че българският Северозапад е най-бедният регион в страната и в Европа е НЕВЯРНО. Данните на Евростат сочат, че този регион вече не е на дъното на класацията, въпреки че страната ни остава с най-ниски показатели за БВП на човек от населението за 2021 г.

------------------

Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bgДруги материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дълги дел възстановява традицията за Бабинден

В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане.  Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..

публикувано на 21.01.25 в 16:10

Психолог: Прегръдката е универсално лекарство

21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..

публикувано на 21.01.25 в 15:20

На Бабинден с пожелания за повече новородени във видинската болница

Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..

публикувано на 21.01.25 в 14:57

Видинско училище влезе в Кеймбридж асоциацията в България

Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..

публикувано на 21.01.25 в 13:05
Деница Веселинова

Бъдеща акушерка: Това е най-благодарната професия

Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува.  "Моята..

публикувано на 21.01.25 в 12:14

Образователният медиатор на годината е от Монтана

Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..

публикувано на 21.01.25 в 12:00
Павлина Герина

Павлина Герина: Законови промени трябва да утвърдят акушерската професия

Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..

публикувано на 21.01.25 в 10:05