Симона и змейовете в живота й

Родена е през 1992. Завършва видинската математическа  гимназия. След 12 клас продължава да учи в университета в Ланкастър, Великобритания, специалност "Реклама и маркетинг". Работи в Обединеното кралство пет години на различни административни длъжности. През 2019 се връща във Видин. В родния си град намира спокойствие и творческо вдъхновение и пише двата си романа  "Змей закрилник" и "Змей побратим". 

Детството  й преминава във Видин в красивия и старинен квартал "Калето", покрай Баба Вида, в игри и забавления. А извън Видин - село Върбово е любимото й село, което и днес обича да посещава и да се потапя в магията на планината. Дядо й от Върбово е човекът, който й чете приказки, на които "сам пишеш" края, вероятно от него се появява това умение да си доизмисля и фантазира различни истории. 

 В училище любимият й предмет е литературата, математиката също й върви, има интерес към изкуството, ходи на уроци по рисуване, отдават й се и чуждите езици - учи английски, руски, френски. След 12  клас решава да продължи образованието си в чужбина- университета в Ланкастър, Великобритания. Въпреки високите изисквания за отличен успех нашата героиня се справя повече от отлично и става редовен студент. 3 години продължава следването й, след което започва работа в адвокатски кантори, на различни административни позиции.

Пет години живее и работи във Великобритания, докато не идва Брекзит. Тогава нещата коренно се променят. Отношението към хората от Източна Европа се променя и то не към добро. Не е оправдано да останеш в една страна, където не гледат с добро око на теб и на съотечествениците ти, смята нашата събеседничка.

Това е и поводът Симона да се качи на самолета и да си дойде в България, където я очакват не само нейните близки, приятели и роднини, но и змейовете, които чакат младата писателка да напише тяхната история и да я представи на българските читатели. Така се появяват романите ѝ "Змей закрилник" и "Змей побратим".

Обича ретро дедективските романи - тип Богомил Райнов, Андрей Гуляшки, като малка се опитва да пише подобни романи, чете много фентъзи, но най-много обича фентъзи с чувство за хумор, такава авторка  е Тери Пратчет. 

Докато пише книгите, бродира шевици, свързани с различните герои и те се виждат и в книгите, вмъкнати като схеми. Първите 100 закупили първата й книга получават шевица-книгоразделител, извезан лично от авторката, за втората книга - те са 200, за третата ще бъдат 300. 

"Като дете са ми чели и приказки, и разкази от много малка, дядо ми от Върбово имаше време да се занимава с мен, да ми разказва приказки, на него отдавам това, че се интересувам от книги, защото той стигаше една стъпка по-нататък, не просто да ми прочете приказката, а да ме насърчи да си измислим друг край, който авторът не е предвидил, това много подпомага въображението .."

"Харесвам съвсем различни автори, не само фентъзи авторите, които споменах, аз съм огромен фен на Мураками, който пише магически реализъм, много харесвам Фредрик Бакман, Олга Токарчук, харесвам доста широк диапазон от автори, и се стремя да чета и от класиците, и от съвременните български и чужди автори, защото според мен колкото е по-широк диапазонът, толкова по-лесно човек може да открие къде той принадлежи... За мен не е нетипично да прочета "Братя Карамазови", затварям го и след това отварям роман на Пратчет , това не ме притеснява, аз обичам да ги сменям. Точно тези разлики и контрасти правят четенето интересно. "

"Не обичам да пиша за хора, които познавам, някак си ми е неестествено да използвам познати хора за прототипи, и затова за да не си приличат героите, аз избрах архетипите - 4 архетипа, огън, вода, земя, въздух, дават основните типажи и са по двама от архетип, като в тесте карти за игра 4 валета и 4 дами... Това много ми помага, за да има всеки герой своя индивидуалност и когато разказва да се усеща характерния стил на дадената разказвачка... Старала съм се всеки герой да има нещо характерно, всеки да си има някакъв недостатък, който да го прави интересен като герой.."

"Змейовете са един много двулик образ, както може да е Змеят, който защитава крепостта, и опазва целия град, така може да е Змеят, който разрушава цяло едно село или пък залюбва мома и тя залинява и умира. Змеят има две страни - позитивна и негативна и това го прави интересен герой.."