Чипровските килими - една поема на живота

"Чипровските килими са една поема на живота на хората в този край. Цветя, храсти, птици- целият кръгозор на тъкачката е там. Оставен като памет- в цвят, във форма, в съчетание, в хармония, в композиция, в цял разработен сюжет.

 

Това е една прелест, която тепърва ще се оценява от изкуствоведи, от историци, от ценители на материалната култура. И Котленските, и Сливенските се нареждат в редицата да бъдат водещи, но чипровският килим- той е безкрайно богат! Как един Балкан може да роди едно такова богато въображение!" Това каза за РАДИО ВИДИН Лозинка Йорданова- етнопедагог, свързала от дълги години професионалния си път с Етнографския музей в Берковица.

"Аз имам два чипровски килима, не мога да се разделя с тях. Поостарели са, но не мога да си представя къщата ми без тях, те ми говорят с пълен глас, от цяло гърло. Толкова ги обичам!"- споделя Лозинка Йорданова, с чието име се свързва възстановяването на няколко уникални обичаи в Берковския край. Един от тези обичаи е старинна сватба от Копиловци, която е наистина уникална.

"Всички герои от сватбата са направени от кукли- сватове, кумове, девери, снахи, свекърви- всичко, голяма композиция. Тя е акцентът в кукления свят в музея. Другите са Лазаруване, Кумичане, Герман, който е жив в Берковско. Той е един много ценен субстрат от тракийската култура. Днес българинът все повече се връща към корените", казва още Лозинка Йорданова.

"Разбрахте ли, че вие сте направили откритие за науката?"- възкликва проф. Гандев, когато отнасят данните в Академията на науките.

"Имаше време, когато беше се отдалечил, когато беше табу народното творчество като обявено за демоде, непристойно за нашия динамичен живот, за индустриализацията. Слава Богу, това се преодоля. Но за жалост имаше поколения, които минаха покрай тези ценности и останаха без тях. И на тях им личи. Но се радваме, че сега- чрез децата си, чрез внуците си вече, те се учат на това, което им е "изпаднало" от културния път, по който са вървели"- продължава своя разказ Лозинка Йорданова.

Един представител точно на тази богата съкровищница са и чипровските килими, с които тази година се отбелязва 40-годишния юбилей на Етнографския музей в Берковица. А към съвременните млади хора Лозинка Йорданова отправя следното послание:
"Да не бъдат съзерцатели и бездушни потребители на народните ценности, а да ги върнат в живота си- за да създадат нещо свое, нещо модерно. Да продължават живота на традицията. Да запеят песен, да вземат четката, да вземат длетото, да превърнат ситната тропанка от този край в съвременен прекрасен младежки танц, да живеят с тези стойности. Те ще бъдат оценени високо. Тяхното ще бъде продължение на традицията и няма да загине, няма да е еднодневно потребление и да си отиде. С всички средства, защото народът ни е създавал изкуство без да го съзнава във всички сфери на живота си- и когато копае, и когато вземе длетото, и когато с чиренчето овчарят върви след стадото, той създава изкуство. И когато тъкачката седне на стана и реди цветовете, то е песен от цяло гърло, то е фантазия, там е нейната душа. И всичкото това, преживееш ли го, няма никога да го забравиш и да го изоставиш."