Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доброто общинско здравеопазване- мисия невъзможна?

Общинското здравеопазване в Република България се осъществява от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, лечебните заведения за болнична помощ, филиалите на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП), здравните кабинети в училищата и детските градини и общинските служби, които провеждат местната здравна политика, е записано в дебелите папки. В "Посоките на делника" по РАДИО ВИДИН потърсихме отговори на това, какво се случва в малките общини и мисия невъзможна ли е доброто общинско здравеопазване.

© Снимка: РАДИО ВИДИН

През годините всички ние бяхме свидетели как общинските болници претърпяха фалит и престанаха да функционират, като оставиха регионите си без адекватна медицинска помощ. Пример за това е болницата в Кула, която затвори врати. В тежко положение е и болницата в Белоградчик. Тя обслужва четири общини: Белоградчик, Димово, Ружинци и Чупрене, с общо население около 24 000 души. МБАЛ "Белоградчик" ЕООД е със 100% общинско участие. За миналата година местната управа е превела на здравното заведение 140 000 лева. Шанс за оцеляване на малките болници е субсидирането им от държавата.


"По-сериозният ресурс за разпределяне в една малка община е изравнителната субсидия от държавата. Тя обаче не достатъчно чува общинските кметове и техните нужди. Белоградчик, за разлика от другите общини във Видин, има общинска болница като понятие, но тя никак не е общинска. Тя е междуобщинска, защото около 50% от пациентите са от Белоградчик, другите са от съседните три общини. Излиза, че тя не е съвсем общинска болница, а финансирането й освен по клинични пътеки, е и с дотация от общината. От изравнителната ни сибсидия- 355 000 лева за годината, за 2012 година сме превели на болницата 140 000 лева." Това е мнението на кмета на Белоградчик Борис Николов.

Проблемът с осигуряването на качествено здравеопазване във врачанската община Оряхово стои на дневен ред от няколко години. В края на 2011 година поради фалит и обявяване в несъстоятелност, Оряхово остана без лечебно заведение. Хората трябваше да търсят спасение и решаване на здравословните си проблеми само в спешния център, при личните си лекари или специализираните кабинети, които все още бяха на тяхно разположение. Като част от решението на проблема преди година в сградата на бившата болница бе открит филиал на врачанската МБАЛ "Христо Ботев", с две отделения- вътрешно и детско. Наскоро обаче стана ясно, че филиалът непрекъснато трупа загуби. Ще се търси оптимизация на дейността и персонала, обяви директорът на МБАЛ "Христо Ботев"-Враца Светозар Луканов.

© Снимка: Жоро Александров Архив

"При направения досега анализ, че двете отделения не работят в пълен капацитет, загубата, която МБАЛ "Хр. Ботев" търпи средномесечно е около 9 000 лева. Използването на легловата база в детско отделение е 29%, т.е. отделенията няма как да съществуват в този си вид."

Междувременно само преди два дни- в петък, се проведе търг за продажбата на болницата в Оряхово. Тя е оценена на 2 700 000 лева, колкото са и дълговете на фалиралото дружество. Купувач обаче не се е появил, каза синдикът на дружеството Красимир Иванов, в разговор с Цветомир Цветанов.

"Следва нов търг, ново пряко договаряне. Разумното предложение е от общината да намерят някакъв начин за средства, с които да закупят медицинското заведение в цялост и така хем да има болница, хем да платим на кредиторите"- каза синдикът. Следващият търг за продажбата на сградата и оборудването на бившата общинска болница в Оряхово е насрочен за 13 декември.

От години болницата в Берковица е в състояние на перманентна реанимация- така, както е в повечето малки общински болници, предаде сътрудникът ни Петя Генова. На няколко пъти тя бе пред закриване заради изискванията на Здравната каса. За разлика от повечето от тях обаче- материалната й база е на много добро ниво. През 2009 г. бе направен голям ремонт на сградата със средства от продадени парцели в двора на лечебното заведение, следващата 2010 г., с финансово рамо на предишния кмет, бе закупена модерна апаратура- включително скенер. Инвестицията бе в размер над 2 милиона лева. Болницата бе освбодена и от такса "Битови отпадъци". Тези вливания на финанси и логистична подкрепа обаче не бяха в състояние да доведат до категорично й стабилизиране. Причината бе основно в постоянно променящите се изисквания на Здравната каса- за наличие на лекарски персонал и за брой преминали пациенти. Така през 2010 г. се стигна до заплахата да бъде променен статутът й от болница за активно лечение в клиника за долекуване. Цяла Берковица се вдигна в защита на лечебницата. Кметът, общинските съветници и тогавашният управител на лечебницата започнаха совалки по институциите с настояване берковската болница да остане на здравната карта с досегашния си статут.

Усилията дадоха резултат- и до днес Берковица има своя болница. Лечебницата обслужва общините Берковица и Вършец, включително 23 училища и детски градини. Каква е цената на съществуването й обаче- от 67 клинични пътеки през 2010 г., днес те са едва 36. Това на практика доведе и до намаляване на приходите на половина. Към момента легловата база е намаляла на 60 места, разпределени в пет отделения- Хирургично, Вътрешно, Акушеро-гинекологично, Неврологично и Детско отделение. Всичко това доведе до напускане на лекари, а от средата на 2012 г. болницата реално няма управител и се ръководи от прокурист. Макар и в общинския съвет да има шестима медици, никой от тях не се наема да оглави лечебницата.

В МБАЛ "Св. Николай Чудотворец" в Лом продължава оборудването й с модерна апаратура от най-висок клас по проект за технологично обновление на Община Лом, информира сътрудникът ни Владимир Недев. В лечебното заведение заработи многофункционален ехограф за доплер на централни и периферни съдове. Нов биохимичен анализатор изследва различни показатели, сред които ензими, метаболити и субстрати, електролити, хормони и туморни маркери. Предстои доставка на апаратура и инструментариум за операционните зали. Очакват се още нов, 16-слайдов скенер с инжектор, нов мамограф, както и нов рентгенов апарат за ортопедично отделение, който е предназначен за лечение на травматични изменения на костите. Два дигитални рентгенови апарата и две стерилизационни машини от ново поколение също се очакват да станат част от модернизирането на болничния стерилизационен сектор. До момента в болницата е доставена около 40% от медицинската техника, осигурена по проект "Технологично обновление на МБАЛ "Св. Николай Чудотворец"-Лом".

Общинското здравеопазване във Враца не е мит. То е реалност и се осъществява в няколко направления, коментира от Враца Жоро Александров. На първо място се реализира чрез 38 здравни кабинета в детските градини и училищата в града и 20-те села от общината. Осъществяват се здравни грижи, свързани с профилактиката на социално значими заболявания, заразните и паразитни болести, вредните навици, зависимостите, СПИН и сексуално предавани инфекции, промоция на здравето, здавословно хранене, повишаване на здравната култура и не на последно място оказване на спешна долекарска помощ до пристигане на екип на ЦСМП. Ежегодно от общинския бюджет се осигуряват около 800 000 лева, с които е гарантирано здравословно хранене на децата.

Още 32 професионалисти- в това число медицински сестри и акушерки работят в трите детски ясли и кухните към тях. Само през 2013 г. местната управа във Враца е инвестирала 29 322 лева за ремонт и обновяване на яслите и кухните към тях. Освен това във Враца има няколко лечебни заведения, които са търговски дружества и принадлежат 100% на общината. Такова заведение е ДКЦ-1, което реализира извънболничната помощ. През настоящата година са вложени 39 000 лева за ремонт и обновяване на базата, а отделно от това бяха отпуснати 200 000 лева за финансовата стабилизация на дружеството. Болничнта дейност се осъществява от: Комплексен онкологичен център, Център за психично здраве, Център за кожно-венерически заболявания със стационар и Специализирана болница за пневмо-фтизиатрични заболявания със стационар. В четирите здравни заведения се трудят 403-има човека, от които лекарите са 94, 178 са професионалистите по здравни грижи, а 131- немедицински специалисти. Гордост на община Враца е реализиращият се проект за 6 306 906 лева за изграждане и оборудване на Лъчелечебен център в Комплексния онкологичен център, в която инициатива местната управа участва с 254 799 лева. За осигуряването на достъпни медицински грижи в селата от община Враца се грижат 26 лични лекари, на чиито практики са дадени сгради и оборудване за техните кабинети. Като акционер в МБАЛ "Христо Ботев" пък общината във Враца дари 19 980 лева, с които беше купен интензивен инкубатор за нуждите на неонатологичното отделение на най-голямото лечебно заведение в областта.

Наред с икономическите, демографски и финансови проблеми и здравеопазването във Видин не е в цветущо състояние. В незавидно състояние е бившата поликлиника в града, където сега се помещава Диагностично-консултативният център. Сградата, която е общинска собственост, е строена преди 30 години. Оттогава не й е правен основен ремонт. Пациенти се оплакват от битовите условия, както и от трудното придвижване в четириетажната сграда. 30 лекари, които ползват помещения в сградата на бившата поликлиника, както и работещи в Диагностично консултативния център са отправили искане до Общинския съвет да закупят кабинетите си, за да ги стопанисват. Решение обаче засега няма. Редица са и проблемите в най-голямата болница в региона- видинската МБАЛ "Света Петка". В четвъртък, 28 ноември, ще се проведе извънредното общо събрание на акционерите на болницата. Община Видин е собственик на 10% от капитала на лечебното заведение, заради това на последното си заседание Общинският съвет определи свой представител, който да участва в събранието- общинският съветник д-р Емил Лилов. Дневния ред на извънредното събрание предвижда промяна в състава на съвета на директорите на болницата, определяне на мандат и възнаграждение на членовете на новоизбрания Съвет на директорите. Очаква се да бъде избран и нов изпълнителен директор на болницата. За нови членове на Съвета на директорите са предложени сегашният управител на общинската болница в Белоградчик - д-р Виолета Дочкова, бившият кмет на Община Кула д-р Марко Петров и директорът на дирекция "Бюджет и планиране" в Министерството на здравеопазването Ана Кирова. Очаква се новото ръководство да подобри условията в болницата и оздрави дружеството.

По публикацията работи: Ани Цекова и Пламен Коцев

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Тома Ушев: Политиката ни е цирково шоу, а трябва да бъде арена на идеите

Гражданите одобряват предсрочните избори през есента според последните социологически проучвания.  Продължилите през уикенда преговори за съставяне на експертен кабинет, водени от мандатоносителя "Има такъв народ", завършиха с неуспех.  Какъв ще бъде следващият парламент?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все..

публикувано на 05.08.24 в 10:00

Жителите на Паволче мечтаят училищният двор отново да се напълни с деца

Паволче е едно от онези красиви български села, които така омагьосват гостите си, че след това не им се тръгва. Врачанският Балкан, в чието подножие е разположено, богатото минало, свързано с Ботевата чета, и гостоприемството на местните допринасят за това. Хората от Паволче посрещат всеки с радост. Разказват, че живеят в хубаво село, споделят и..

публикувано на 02.08.24 в 14:37
Ивайло Илиев

Ивайло Илиев: Третият мандат се използва маркетингово

Минималните шансове за съставяне на редовен кабинет в 50тото Народно събрание намаляха още в първия ден от преговорите.  Разговорите за приоритети и конкретни политики между формациите обаче продължават.  Ще успее ли "Има такъв народ" да сглоби експертен кабинет?  Съдбата на третия мандат и приближаващите поредни предсрочни избори дискутираме с..

публикувано на 01.08.24 в 10:00
Пламен Димитров

КНСБ с искане в подкрепа на бизнеса - ще се запазят ли работни места?

От КНСБ настояват служебното правителство да въведе мерки за подкрепа на фирмите, които имат спадове на производството и продажбите заради рецесията в Западна Европа. Синдикалистите се аргументират с устойчива тенденция за спад на промишленото производство, който в някои сфери е двуцифрен. Предложението на КНСБ е да бъде въведена постоянно..

публикувано на 31.07.24 в 10:45

Румен Гълъбинов: Ползите от еврото са дългосрочни

С гласовете на 114 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и 10 независими на първо четене в парламента беше подкрепен внесеният от Министерския съвет законопроект за въвеждане на еврото в България . Преди това мнозинството в Народното събрание подкрепи и проект на решение, внесено от ГЕРБ, с което се изисква от Министерството на финансите, в координация с..

публикувано на 30.07.24 в 12:50
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическият ни елит не може да управлява

Последната възможност за съставяне на редовен кабинет разделя страната от поредните предсрочни избори.  Къде обаче е генезисът на превърналата се в перманентна криза, започнала от партиите и обхванала целия политически живот?  Има ли път напред за демократичния процес?  Статуквото дискутираме  със Светлин Тачев , политолог от "Галъп", асистент в..

публикувано на 29.07.24 в 10:00

Златко Живков: За мен Монтана е мисия, аз вярвам в това, което правя!

Отправяме се към Монтана- дни след празника на града Свети дух и за да видим новия център на града край Огоста.  От пръв поглед прави впечатление  елегантността на фонтаните, чистотата край тях и свежите ландшафтни решения около водните пространства. Край алеите висящи петунии в различни окраски радват очите на минаващите, а..

публикувано на 26.07.24 в 12:55