В Северозапада спасители има, плажове няма (снимки + видео)

публикувано на 04.06.18 в 17:11

Снимка: Радио ВИДИН

''Актуално'' в ''Посоките на делника'', 4 юни 2018 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Започна новият плажен сезон. Концесионерите на плажове са хората, които от 1 юни до края на септември трябва да осигурят безопасността на местата за отдих.

"Ако погледнем статистиката за последните 10 години и средно по 500 спасители на година да са произвеждани, това са близо 5000 спасители. При нужди за басейните и за плажовете, българските, някъде около 3500. А спасители Червеният кръст обучава вече 50 и няколко години, така че теоретически спасители има повече, отколкото лекари в България. Въпросът е дали тези спасители някой ги назначава, дали осигурява необходимите условия те да вършат тази работа и един малък проблем- това е сезонна работа, която покрива едва 3-4 месеца от годината. И за да може да покрие тези 3-4 месеца от годината, човек не трябва да работи друго, за да отиде да работи спасител. И затова е този недоимък от спасители. И затова са предимно ученици, студенти и пенсионери", коментира доц. Стоян Андонов, председател на Националната комисия по водно спасяване към Българския червен кръст.

Миналата година удавените в страната във всички водоеми са 106 души. По този показател се нареждаме сред развитите европейски държави. Спасителят трябва да може до петата минута от началото на инцидента да е извадил пострадалия от водата и да му се оказва медицинска помощ.

"Затова зоните за къпане и плуване са до 100 метра от брега и на дълбочина до 2 метра. Затова и спасителите държат и са тези свирки по плажовете, хората да се къпят в зоните за плуване."

Снимка

И тази година Български червен кръст- Видин организира курс за водни спасители на басейн. Той се провежда в момента и за спасители се обучават 6-ма души. Миналата година същия курс са завършили 8. През летния сезон са наети между 6 и 8 спасители в работещите басейни в област Видин.

"Искам да кажа, че има изключително много работа и търсене на спасители. Спасители се търсят и в момент имаме концесионери и на плажове, и на басейни, които се обръщат не само към нас, но и към всички областни организации, които дават своите оферти, търсят спасители", каза директорът на Областния съвет на БЧК- Видин Цветелина Петрова.

За да не се случват неприятни инциденти трябва да се спазват и няколко прости правила за къпане: да се следи сигнализацията и да се спазват указанията на спасителите, родителите да не оставят децата без надзор, да не се влиза във водата веднага след храна. Скачането в басейн също е опасно, напомниха от БЧК:

"Спасителите да предупреждават да няма скокове във вода. Винаги може да стане инцидент при такива скокове."

Снимка

Къпането в река Дунав традиционно е забранено всяко лято за жителите на населените места в област Видин. От заповедта на областния управител от 11 май миналата година /публикувана в раздел "Търгове и обяви" на електронната страница/ става ясно, че причината за забраната е писмо на Министерството на здравеопазването от 24.07.2012 година, в което се изразява становище, че в река Дунав не трябва да се обособяват зони за къпане, предвид трайно неподходящите качества на водите и невъзможността за повлияването им чрез мерки, взети само от българските компетентни власти, а Директорът на Регионалната здравна инспекция - Видин предлага да бъде издадена заповед за забрана за къпане във воден обект река Дунав. Към момента на сайта на Областната администрация няма публикувана заповед за забрана на къпането в река Дунав това лято.

В град Лом и това лято хората ще влизат във водата на своя отговорност. Жители на града казват, че се ползват два плажа и на двата няма спасители, а водата в река Дунав е мръсна:

"Е, тука, на края на градинката, има заведение и оттам почва плажът. На излизане, на края на града, за Видин. Има и един лозарски плаж, на другия край на града е... Ако се създадат условия, Дунав е хубава река и ще има посещаемост... Всяко лято кметицата пуска заповед, че е забранено къпането... Ходи се на плаж и има добра посещаемост... Кметицата излиза със заповед, измива си ръцете и дотук. На основание, че трябва да се намери медицински екип и спасители, на които трябва да плаща Общината, а Общината е бедна..."

Като пример за добра практика за стопанисване и управление на плажен обект е "Чайка Бийч" в град Лом, който започна работа за второ лято. В заведението се предлагат кафе и разхладителни напитки, дунавски риби, аламинути. Изкуствени палми са разположени между местата за настаняване и чадърите.

"Плажът е с пясък, шезлонгите са с шалтенца, меки. Пясъкът се подновява непрекъснато. Долу на плажната ивица на Дунава е разхвърлян чакъл, който се разхвърля и във водата, за да може да има един насип, наносът, който го носи Дунав да се изчисти. Лом е беден, Лом е без много работни места и Лом има нужда от нещо красиво, нещо уютно, нещо спокойно, на което да отпусне човек, да релаксира", обясни Лилия Кръстева, която е наемател на плажния обект.

На плажа е поставена табела, която указва, че къпането е забранено. Наемателят обясни, че Общината не разрешава да има спасители:

"То е забранено, защото самият Дунав има плитчини и дълбочини, които дълбочини са с много рязък контраст и е опасно. За най- мъничките слагат родителите басейни, а за големите има душ."

Въпреки забраната има хора, които влизат във водата. Заведението предлага и безплатен транспорт от града и обратно. Лилия Кръстева има амбицията да продължи да инвестира, да почисти още една част от брега и да постави различни детски съоръжения за игра. Подкрепа получава и от Общината, която е поставила контейнери за отпадъци.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.