Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Висше образование- в България или в чужбина?

Снимка: БГНЕС

Всеки един ученик, когато дойде този момент, е изправен пред избор, определящ за бъдещето му: къде да продължи да учи, за да получи висше образование. През тази ситуация всяка година минават стотици 12-класници, които след месеци ще започнат следването си на ново място - непознато, в среда, която все още остава непонятна за един току-що завършил младеж. Изборът за бъдещето трябва да бъде внимателно обмислен, защото подобна крачка изисква пълния потенциал на всеки един човек. Решението не трябва да бъде взето под влияние на моментна емоция, макар че често е спонтанно. Обикновено учениците подробно се запознават с учебните заведения и какво предлагат те - дали чрез информация в интернет, дали от приятели или от промотиране от страна на самото учебно заведение. Известен фактор в избора на учениците е близостта до родното място или възможността да са сред близки приятели. Няма как решението да не мине и без дискусия с родителите. Всеки е длъжен да избере внимателно бъдещето си учебно заведение - не толкова заради дълг към обществото, а заради лична отговорност. 

По какъв начин младежите от Северозапада правят своя избор?

Роксана Димитрова от Видин е избрала да получи висше образование в Пловдив. Определя решението си като "спонтанно" и посочва, че "образованието в чужбина е за предпочитане, но цените са твърде високи". За младото момиче от Видин факторът "близост" до родното място също има значение, а наблюденията ѝ са, че водещият момент при връстниците ѝ за избиране на висше учебно заведение е "просто напускане на Видин".

"Избрах Пловдив, защото градът ми харесва. Там ще изучавам Българска филология, защото харесвам литературата - предмет, който определям като най-интересен в училище. Мисля си, че в последния момент се взимат най-правилните решения. Дълго време мислех за Варна, но градът е далеч от нашия, което няма да ми позволи да се връщам често. Обучението в чужбина е доста скъпо, трудно е да си го позволи човек в днешно време, но пък е за предпочитане и е нормално да искаш да се учиш там. Чакам да започна в Пловдив, защото новото винаги е интересно, а предстои да се запозная с нови хора, да попадна в нова среда, да съм в непозната ситуация", каза Роксана Димитрова и намира разликата между ученически и студентски години в това, че "разчиташ повече на родителите, докато не отидеш студент, когато трябва да се грижиш сам за себе си".

При Едуард Милчев, току-що завършил във видинското училище "Цар Симеон Велики", все още "преобладава еуфорията от последните ученически дни", но признава, че "скоро вниманието ще бъде насочено към университета".

"Висшето образование е една възможност, която може би не всеки може да получи. Очаквам есента, защото ще попадна сред нови хора, сред известни и реномирани специалисти, за да започна едно ново начинание, към което трябва да се стреми всеки млад човек", каза той и добави за младите, които учат в чужбина.

"Желанието за чужбина е вълна, през която минава всеки тийнейджър, включително и аз. Причините са различни - гледали сме филми, имаме познати, които учат насам-натам. Нормално е да те влече чуждото и непознатото. За себе си прецених, че Софийският университет ще ми даде това, от което се нуждая. Реномиран университет, на световно ниво, с дългогодишна успешна история. Стереотип е, че нашето образование е чак толкова назад, сравнено с европейското. Можем да погледнем класацията за най-добрите световни университети: Софийският е непосредствено след 700-ното място, а участват половин милион университети. Аз лично дискутирах решението си с родителите, с приятелите, а те ми оказаха подкрепа."

Едуард Милчев от есента започва да учи право. Причината е, че "изпитва тясна връзка с тази специалност", а интересът му е запален "от известни филми"

Михаил Митев от Враца е друг младеж, за който студентството "чука на вратата". Категоричен е в избора си - да учи в България, защото "макар и закостеняло, българското образование не отстъпва изобщо на европейското".

"Все още вярвам, че българското образование наистина е качествено, а специалността, която съм си избрал - Журналистика - се нуждае от млади хора. На мнение съм, че именно тук мога да науча това, което трябва да знам. Западното образование, например, да погледнем журналистиката там - място, на което се зараждат фалшивите новини, фалшивата преса и жълтините, които впоследствие идват към нас. Разговарял съм с приятели, които избраха чужбина, а те ми споделиха, че основата, която са получили до 12-и клас, е отлична. Висшето образование в България би изглеждало още по-качествено, ако се европеизира по някакъв начин основното, за да ни дава по-богата обща култура. Не виждам защо ние, когато видим българин с образование от чужд университет, го славим по такъв начин. Евала за образованието, за успехите, но университет като университет. Един ден искам стажове в чужбина, за да имам по-богат опит и да мога да имам база за сравнение", разказа Михаил Митев и допълни, че "си спестява очакванията за студентството, защото е възможно после да се разочарова".

Знаем приказката, че "колкото повече времената се променят, толкова повече си остават същите". Променила ли се е ситуацията в българското образование в последните 10 години? Тихомир Машов от Враца има наблюдение над обстановката "тогава" и над положението "сега", защото завършва висшето си образование преди повече от 10 години, а днес работи с млади хора. 

"Аз си взех избора да уча в България, но тогава времето беше такова, че не беше толкова разпространено да се учи в чужбина. Ако се налагаше да избирам сега? Отново София, защото столицата е един развит европейски град. Преди 10 години беше различно. Като цяло е много сложен въпросът с ученето в чужбина и в България. Човек, когато иска да учи и да се занимава усърдно, не му пречи да го прави и тук. В България има достатъчно добри преподаватели, отлични специалисти. От работата ми с млади хора, мога да кажа за едно мое впечатление: хората, които отиват в чужбина, са грамотни, млади и точни. Голяма част от тях си остават там, реализират се в дадена страна. Една малка част от тях се връщат и се получава един феномен, защото вече са свикнали с "оня режим" и тук не пасват, защото мисленето им е различно. Трудно е, когато попаднеш в един такъв малък град от Северозапада", изрази мнението си Тихомир Машов и допълни, че е сложно да избереш "тук или там":

"Част от младежите искат по-специфични дисциплини, които имат по-голяма реализация в чужбина. Ако искаш да се реализираш, това означава да се обучиш качествено, да вложиш енергия в това, така че и тук, в България, може да се случи. Да не забравяме, че има стажове, можеш да обиколиш света."

Факторът "приятелство" пък оказва огромна роля в решението на друг врачанин - Тонко Влахов. След 12-и клас е приет в един от престижните европейски университети - Виенския, но решава да остане в България:

"Тогава бях приет икономика във Виена, с английски, на първо класиране. Това съвпадна с излизането на резултатите от предварителните изпити, затова взех решение да остана в България. Приятелите ми се запътиха към София, реших да го направя и аз. Всъщност не съжалявам, защото следването беше изключително полезно", обосновава причината да избере България Тонко Влахов и допълва, че "не е искал да се чувства сам". В образованието най-важното, според Тонко Влахов, е "преподавателите да те мотивират, но не съм напълно сигурен, че с мен се случи".


В Дания минават студентските години на Велизар Славов, който признава, че "началото е трудно". Той ни разказа за основната разлика в учебния процес в Дания и този в България, защото преди да отиде в скандинавската държава, е учил година в Софийския университет.

"Избрах Дания, защото образованието е безплатно. Ако трябва да сравнявам двете обучения - практиката в Дания е доста повече. Всеки един преподавател отделя лично време на студентите, а това води до по-дълбоко разбиране на материята. Друг важен момент е, че в Дания липсват пристрастия. Ако можех да избирам отново? Да, бих учил отново в Дания. Различни са изпитите дори, защото присъства преподавател от външен университет. Системата на оценяване е по-различна. Статистиката не случайно сочи, че ако се върнеш с чужда диплома, всеки те иска, а защо е така? Защото или учиш, за да си вземеш изпитите, или се проваляш. Дори изпитите протичат различно - дават ти да ползваш учебниците, но ако не си чел достатъчно, как ще се ориентираш", определя разликите от българското висше образование и датчанското Велизар Славов, завършил в Олборг.

Въпреки образованието, което е получил, Велизар казва, че се е сблъскал с трудности, което е характерно за установяването в друга държава.

"Отиваш в друга държава, на непознато място. Всичко това ти помага да се изградиш като личност, разширяваш мирогледа си, бягаш от българския стереотип. Срещаш се с различни националности. Да отидеш в чужбина трябва да е преценен риск", разсъждава Велизар.

Обучението в Дания е безплатно, но не всичко е осигурено.

"Общежитията не са безплатни. Храната в стола е скъпа, особено за нашите стандарти. Първоначално стипендии се даваха единствено на местните. Когато започнах да уча в Дания през 2012, нямаше привилегии за чужденците. От 2013 това се промени - въведоха стипендия и за нас, чужденците. Уловката беше да работиш, което е ползотворен момент - хем работиш, хем учиш. Работата не е тежка - минимум 10-12 часа седмично, а за това получаваш заплата."

За да изберем най-точния университет, трябва да вземем под внимание различни фактори, всичките малки детайли, част от голямата картина, която да ни отведе там, където искаме да стигнем. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав.  Голямо  и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...

публикувано на 12.07.24 в 12:00

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание.  Политическата криза в страната продължава да се задълбочава.  Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат.  Как се отразява дългогодишният..

публикувано на 11.07.24 в 10:00

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..

публикувано на 10.07.24 в 10:45
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03

Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..

публикувано на 08.07.24 в 14:59