Справедлива ли е новата индивидуална оценка на хората с увреждания

Министерството на труда и социалната политика публикува за обществено обсъждане проект на Правилник за прилагане на Закона за хората с увреждания и проект на Методика за извършване на индивидуална оценка на техните потребности.

Определен е редът за разработване и финансиране на програми и проекти за насърчаване на стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания. Дефиниран е и начинът за финансиране на работодатели за осигуряване на достъп до работното място за хората с трайни увреждания. Правилникът урежда също и реда за кандидатстване за финансиране по проекти за осигуряване на заетост на хората с увреждания в специализирана работна среда и финансова подкрепа за стартиране на самостоятелен бизнес.
Проектът на Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания регламентира три компонента на оценката, регламентиран е начинът за изчисляване на броя часове за предоставяне на механизма лична помощ за всеки човек с увреждане до и над 18-годишна възраст.

"Методиката трябва да отразява индивидуалните потребности на човека. Методиката не отразява индивидуалните потребности на човека и нищо няма да се промени спрямо ситуацията преди 1 януари 2019 година. Това е големият проблем. В правилника, който също е публикуван за обществено обсъждане има нови думички, но нищо съществено не се променя. Защото нито методиката, нито правилникът по някакъв начин разчитат на индивидуалните потребности. Когато се направи методиката, направи се оценката на индивидуалните потребности човекът ще получи същите неща, които е получавал досега и ще ги получи на база ТЕЛК, което не би трябвало да е така. Ако се разчита на индивидуалните потребности и методиката е разработена на базата на международната класификация на уврежданията не би трябвало да се разчита на ТЕЛК", коментира Митко Николов- председател на видинското сдружение "Достоен живот" и част от Центъра за независим живот.

Майка на дете с увреждане е Людмила Йорданова от Враца. Според нея едни ще бъдат доволни от новите промени, други- не:

"Честно казано има да се работи много по самите закони. Не е това, което очаквахме. Има много неща, които трябва да се оправят. Ето, те започват това с ТЕЛК-овете, което също е много важно, защото действително има толкова много фалшиви ТЕЛК. Майките направиха първата стъпка към самите реформи, но това, което искаме не е това, което се случва. Всеки един родител иска за детето си това, от което има нужда неговото дете. И винаги ще има недоволни."

По повод индивидуална оценка Людмила Йорданова заяви, че е нож с две остриета:

"От една страна е добър вариант за някои видове заболявания, от друга страна не е много добър вариант. Не може на база това дали тя говори, дали е контактна и т.н. да оценяват каква ще й бъде потребността Има деца, които, въпреки че говорят, имат такава огромна нужда от подкрепа."

Всичко, което се случва в системата е проекция на назрялото в обществото желание за промени, заяви Петър Кичашки от Института за модерна политика:

"Като цяло в сферата на хората с увреждания промени не се случват без хората с увреждания да ги инициират. Оттук насетне е въпрос на въвеждане в закона, както и на политически консенсус до каква степен тези реформи и промени ще бъдат за добро. Тази индивидуална оценка, която се превърна в повод за коментари и анализи последните дни е нещо, което е качествено ново. Тази индивидуална социална оценка, по същество, която оценява хората с уврежданията не само на базата тяхното ТЕЛК решение, както беше досега, но се създава един опит поне, макар и не съвсем прецизен, но поне един опит се прави за ново конструиране на увреждането."

Мнения по двата документа могат да се дават до 23 март.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.