Какво спечелихме и какво загубихме след 9 септември 1944 година

Двама кметове на Видин са доказателство за полюсните настроения и политически промени. Стефан Тотев е кмет на Видин през периода 1938-1942 година, организирал евакуацията и спасяването на населението при наводнението през 1942 година. Осъден на смърт от Народния съд и обесен. Роденият в село Раковица Георги Попандреев е кмет на Видин от март 1948 година до август 1952 година. По негово време започва благоустрояването на Видин.

"Стефан Тотев е роден в Габрово през 1882 година. Завършил е Военното на Негово Величество училище. Служил е като офицер от 1903 до 1920 година. Пенсионира се и е с чин полковник. След пенсионирането си работи като началник на Окръжното бюро за обществена безопасност, инспектор в полицията, околийски управител от 1934 година до 7 юли 1938 година. На тази дата е назначен за кмет на Видин. На длъжността е до месец септември 1942 година, когато подава оставка. При встъпването си в длъжност като кмет заявява, че заема поста с желанието да служи безкористно и да бъде полезен на гражданството и за повдигане благосъстоянието на града. За няколко месеца той успява да издейства заем от 5 милиона лева от държавата, благодарение на който е завършен водопроводът на Видин, започнат по времето на предишния кмет д-р Бърни Бончев. През периода на управлението на Стефан Тотев се павират няколко улици в града, театърът става общински, с което се спасява като институция и се подпомагат артистите. През 1940 и 1942 година видинчани преживяват две наводнения, като второто от 4 март 1942 година е катастрофално. Запазени са документи, че още през февруари 1942 година се подготвя защитата на града от евентуално наводнение... Изградените защитни съоръжения и отводнителни канали не успяват да предпазят града. След наводнението кметът успява да издейства 50 милиона лева помощ от правителството. Но след 9 септември 1944 година той е арестуван, съден и осъден от Народния съд на смърт, като едно от обвиненията е било, че не е предотвратил наводнението от 1942 година. Присъдата е изпълнена през февруари 1945 година... Георги Попандреев е роден в село Раковица през 1897 година. Завършва видинската гимназия и започва работа като учител в родното си село. Участва в Първата световна война. След войната учи и завършва право в Софийския университет. Започва работа във Видинския окръжен съд. След атентата в църквата "Света Неделя" през 1925 година като член на комунистическата партия е задържан и държан 40 дни в ареста. След събитията от 1925 година той развива успешна адвокатска дейност във Видин. През март 1948 година е избран за председател на Изпълнителния комитет на градския народен съвет във Видин, т.е. е кмет на града. Като такъв е до август 1952 година. През този период се извършва благоустрояване на Видин, регулиране и павиране на улици, попълва се ровът и на негово място започва да се изгражда парк. За втори път Георги Попандреев е избран за председател на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет през месец май 1959 година и е такъв до месец февруари 1960 година", разказа Светлана Кръстева- началник на отдел "Държавен архив"- Видин.

След това Георги Попандреев работи като адвокат, а след пенсионирането си се премества да живее и работи в София. Самоубива се на 22 март 1968, заради здравословни проблеми, посочва в книгата си "Видинските кметове" Генади Вълчев. Пак в същата книга авторът пише: "На 9 септември 1944 година взема участие в установяването и утвърждаването на народната власт. Особено големи са и заслугите му като народен обвинител в Народния съд в град Видин, където проявява изключителна жестокост и старание за узаконяване на убийствата на представителите на видинския елит и за узаконяване на ограбването на жертвите на комунистическата мъст." За източник Генади Вълчев е посочил книгата на Васил Казашки "Те умираха прави".

На 9 септември 1944 година капиталистическият режим е свален и започва изграждането на социалистическия строй. Как се променя животът на хората, обликът на Видин и областта в годините на комунизма?

"9 септември- празник, извоюван с кръв и саможертва на борците в антифашистката борба. Положени бяха основите за изграждане на родна икономика, развитие на селското стопанство, здравеопазването, безплатно образование, социалното дело. Хиляди труженици активно работиха в изградените и работещи заводи във Видинска област, като стопански и химически комбинат, завод за режещи инструменти, завод за помпи, тютюнев комбинат, гипсов комбинат, трудово- производителните кооперации и други. Нуждата от квалифицирани кадри доведе и до изграждане на мрежа от професионални училища, които чрез използване на материалната база на предприятията и квалификацията на учители подготвяха добри, подготвени кадри. Това бе и предпоставка за продължаване на образованието и във висшите учебни заведения...Създадени бяха три болници и поликлиники. Услугите бяха напълно безплатни. Създадените почивни бази към предприятията даваха възможност на желаещите да почиват на ниски цени. Грижата за здравето бе подплатена от задължителните профилактични прегледи, които се извършваха от лекарски екипи по предприятия и квартали. Особено внимание се отделяше и на пенсионерите. Детските надбавки бяха задължително условие за увеличаване на раждаемостта. Това са само няколко щрихи от нашия отминал живот, който даваше спокойствие и увереност на гражданите на България", коментира Маргарита Велкова- председател на обединението на жените социалистки от област Видин.

Книгите "Бивши хора" и "Погубената България" на проф. Вили Лилков и журналиста Христо Христов разглеждат репресиите срещу българския елит след 9 септември 1944 година. В двете книги авторите се позовават на над 2000 документа на Държавна сигурност. "Погубената България" е продължение на първата книга, излязла през 2017 година- за системата на репресии, която е прилагана в България след 9 септември спрямо българския елит- индустриалци, фабриканти, адвокати, кметове, околийски управители. Някои от тях са убити, други са минали през концлагери, захвърлени на дъното на социалната пирамида. Втората книга "Погубената България" проследява какво става с този елит в 10 големи български градове.

"Аз бях силно изненадан при това целенасочено проучване какви достойни хора е имало и са живели в българските градове. Хора, които са произвеждали, които са предприемали предизвикателства, които са дарявали, които са осигурявали работа на своите съграждани и които съвсем незаслужено след 9 септември 1944 година са били буквално смазани от болшевишката диктатура, която се установява в страната... С тази книга ние, може да се каже, че постигаме една реабилитация поне в историческата памет за тези хора. Сега пред нас стои задачата да продължим това изследване и с други градове в страната, тъй като във всички български градове е имало такива хора- достойни... Всеки, който пречете тази книга, сам ще си направи изводите. Ние умишлено сме се въздържали с колегата Христов от директни оценки, по- скоро съдбата на тези хора говори за това какъв е бил режимът и какво се е служило с българския елит. И мога да ви кажа, че много от нещата, които днес се случват в България, се коренят в онези години, когато буквално с насилие, терор и с убийства е било подменяно българското общество, за да може на мястото на този елит до 9 септември да дойде един нов елит, който е бил изграждан по модела на Съветския съюз в тези години. Не трябва да забравяме, че след 9 септември в България се налага един режим, който е буквално копие на болшевишкия режим в Съветския съюз. От там идват агенти на Коминтерна, идват българи, които дълги години са били в емиграция и са били подготвяни да наложат този модел в цялото ни общество", заяви проф. Вили Лилков.

Жертвите до края на октомври 1944 година са между 27 000 и 30 000 души, които са безследно изчезнали и директно избити по списъци.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.