Ненужните...

Една от тях е за ненужните науки. Лекцията "Ненужните науки- хуманитарното знание срещу технократското оглупяване" подготвиха професор Антоний Тодоров и професор Ивайло Дичев.

"Ненужните науки- социалните и хуманитарните науки, с които започна този семинар, беше една аларма, не само към гражданите или към институциите в страната, включително към самите научни общности. Последните години сме свидетели на една непрекъсната атака срещу тези науки, от гледна точка на така наречената икономическа рационалност. Това са науки, които не произвеждат, ако си служим с икономическата терминология. Това са науки, които не водят до повишаване на брутния национален продукт, но, науки, които са изключително важни, за да се разберат процесите, които протичат в едно общество и на база постигнатите резултати, да се формират социални политики", каза професорът по социология в Института за изследване на обществата и знанието при БАН Светла Колева от организаторите на академичната инициатива.

Друга от темите бе "Невидимите в статистиката". Например, невидимите в статистиката са тези, които съществуват, но не могат да бъдат преброени. Безработните, които не се регистрират в бюрата по труда също остават извън официалните данни. Също и бездомните, които са останали на улицата, но не търсят социална помощ. Споделени бяха и добри практики от Франция, където социалните работници са приели за своя мисия да достигнат до хората, които статистиката не отчита. Лекция изнесе преподавателката по социология професор Мартин Меспуле от университета в Нант, Франция. 

"Постепенно във френското общество различните институции си дават сметка, че има големи групи от хора, които не са отчитани чрез различни статистически процедури или изследвания. По време на тази лекция професор Мартин Меспуле постави проблема за ролята на социалните науки в изграждането на категории, които да позволяват да бъдат обхващани всички членове на едно общество."

Защо са нужни социалните науки? Потърсихме за коментар Виктория Янкова от Видин, избрала да се реализира в сферата на социалните науки. Завършила е преди 2 години висшето си образование във Великотърновския университет. Да осигурява подкрепа на хора в нужда, да помага и консултира деца, това привлича Виктория Янкова към професията, която си е избрала:

"Завършила съм социална педагогика. Социалната и специална педагогика и като цяло цяло педагогиката е натоварваща психически. Познавам доста хора, които записаха педагогика и такива, които са се върнали и са започнали да работят като учители. Въпросът е да имат желание. Избрах тази специалност, защото ми е интересно- да можеш да помагаш на децата, да се чувстваш полезен на обществото."

Райко Савов живее в Речната гара. Каза, че е на 44 години. Няма постоянна работа, не знае нищо за родителите си, няма семейство. Помага на екипажите на туристическите кораби, които акостират при Видин. Иска да работи и сам да си изкарва парите. Иска и жилище- от общинските, защото наемите са ниски и ще може да ги плаща. Мечтите на Райко Савов на пръв поглед изглеждат малки, на за него за всичко.

"Познават ме, защото аз работим частно на хората. На тия кораби помагам- изхвърлям боклуци. Аз съм добър. Никой не ми помага. Ако ти покажа къде спим, ще се уплашиш. Има някои зли хора, някои лоши, има някои по- добри. Искам да си видя моите родители. Никога не съм ги виждал", разказа Райко Савов за живота  си и се разплака.

Опитвал е да получи общинско жилище, но му предлагат в комплекс "Строител", а той не иска да живее там. Добри хора му носят дрехи. За да не мръзне през зимата, живее в защитено жилище в Монтана. Търси постоянна работа:

"Искам да работя, търся работа, обаче никой не ме одобрява. Аз искам да работя на тези камиони с боклуци, да товарим боклуци. Аз работя, аз не съм мързелив. Никой не иска да ме вземе на работа."

Още по темата може да чуете в звуковия файл.