Евангелското милосърдие

"А кой е моят ближен?" (Лука 10:29)

"Братя и сестри! За мнозина хора, в това число и наши съвременници думата "ближен" си остава с неизяснен смисъл. Действително, нерядко най-близките по природа, по кръв - мъж и жена, родители и деца, братя и сестри си стават не просто чужди, но даже и врагове. А случва се, че хора, за чието съществувание до вчера не сме и подозирали, днес влизат в нашия живот и стават най-близките ни хора. Затова въпросът, зададен на Спасителя: "Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам като самия себе си?" не е бил случаен.

Въпросът действително е важен за християните. Чрез истинско отношение към човека придобиваме истинско отношение към Бога. Невъзможно е, казват светите отци, да се спасиш, освен чрез ближния.

Въпросът е важен и за нехристияните: нали животът на всеки е една непрестанна върволица от срещи. В това число и със самия себе си.

Бог е по-близо до всеки човек, отколкото събратята по човечество, поради образа Божи, който е вложил в човека. Бог е по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека - по-близо няма накъде. Самарянинът е помогнал, а Бог е бил в страдалеца и, когато нещастникът оздравял, Бог останал лежащ на пътя, останал на Голгота. Всеки човек е наш ближен: идващият по пътя, нападащият на пътя, помагащият по пътя. Бог е вътре в нас, Той ни казва: ближен е другият, различен от тебе и в същото време равен на тебе дотолкова, че да го обичаш, както обичаш Бога.

Мнозина си мислят, че обичат Бога и своя ближен, но тъй като нямат любов в сърцата си, те се самозаблуждават, защото делата им показват, че те обичат само своите желания и самите себе си, а не Бога и своя ближен. Любовта трябва да е в сърцето, а не в думите, тя се познава по делата, а не по словата. Нека, както ни призовава и свети апостол и евангелист Иоан Богослов, да обичаме "не с думи..., а с дела и истина!" (1 Иоан. 3:8). Амин."

Иконом Йоан Карамихалев

В рубриката „Съвременна Библия“ - 30 години след 10 ноември 1989 г. ще разкажа скорошна история. В края на миналия месец, католическият свещеник Робът Мъри не допусна бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън до свято причастие, заради публичната му адвокатура за абортите. Явно отец Мъри е човек, който не е свикнал с лъжата. Мисля, че главната причина за нашият нещастен преход е тази - ние просто свикнахме с лъжата. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че сме най-големите лъжци. Но твърдя, че сме народът, който най-много е свикнал с лъжата. Св. ев. Лука разказва как Ирод и Пилат от врагове станали приятели, докато разпъвали Христос. Кой е бил по-добър управник от Ирод и Пилат? Безсмислено е да спорим, докато Божият Син виси на кръста. Ирод и Пилат ми напомнят за комунизма и демокрацията - двама човека, две системи. Толкова различни в идеология, религия и политика, и все пак толкова еднакви по отношение на Христос. Днес с кого сме свикнали повече? С Ирод, Пилат или с Христос?