Черногледи ли сме българите?

Инициативата цели законови промени, които да позволят на медиите свободно да назовават успешни фирми и добри бизнес практики в страната, без да се страхуват, че ще бъдат санкционирани от регулаторните органи, които биха сметнали подобен репортаж за непозволена реклама. Идеята е по този начин да се даде по-положителна представа на обществото за българския бизнес и предприемачество, което пък да стимулира младите хора да не напускат страната и да виждат бъдещето си тук. Такива нормативни промени предстоят, увери Тома Биков, зам.-председател на Комисията по култура и медии в НС.

Национално представително социологическо проучване на "Тренд" показва, че българите не са наясно с реалните успехи на българските предприемачи и растежа на икономиката. Една трета са убедени, че у нас не може да се прави успешен бизнес, и че няма добри възможности за професионална реализация.

"Основната цел на тази инициатива е да покажем истинското лице на българския бизнес, защото националното представително проучване показа, че ако питате дали хората познават български фирми, които са успешни на световния пазар, само 20% казват, че познават такива фирми. А на въпрос "кои са тези продукти?", основните отговори бяха: кисело мляко, маслодайна роза, саламурено сирене и пр. Всъщност българският експорт далеч вече не се свързва с тези продукти. България в последните 15 години има с какво да се похвали- машиностроене, автомобилна индустрия, велосипеди и пр. Трябва да може повече да се говори за успехите на българския бизнес. В момента доста често за лицата на българския бизнес разбираме от криминалния контингент. Няма как пример за успешен бизнесмен да бъде Митьо Очите, за когото често се говори по медиите, а да не виждаме хора, които в последните 20 години са направили успешно производство, правят добър бизнес, изнасят в чужбина и никога не са имали проблеми", обясни Димитър Ганев от изследователския център "Тренд" и добави:

"Черногледството е традиционно схващане на българина. По отношение на икономиката има традиционен скептицизъм и недоволство и това най-вече се дължи на това, че на отворен въпрос, когато сме питали "Кой е най-големият проблем в България", винаги на първо място излизат ниските доходи. Когато хората осъзнават своите доходи, като ниски, каквито са, и когато ги питате дали икономиката върви добре, най-нормалното нещо е да кажат, че не върви добре, защото не са доволни от своите доходи. В тази инициатива не става дума да се говори само хубаво за българския бизнес, а да има по-висока степен на информираност."

"У нас нищо не се произвежда. В България няма индустрия." Това е нещото, което най-често четем в социалните мрежи и слушаме по улиците. Всъщност, малко от българите знаят, че България е далеч от над средноевропейското равнище по дял на индустрията в брутната добавена стойност. Малко хора знаят, че първите пера в българския износ са машиностроенето и автомобилостроенето и електротехниката и електрониката - все сектори с висока и средна добавена стойност. Колко българи познават компаниите, които са български и са основание за национално самочувствие и гордост, които са в ТОП 10 в света в своя сектор? Защо преобладава негативното у нас - то ли се харесва повече на хората? Защо успехът и добрите практики са анонимни, а проблемите са назовани поименно? И какъв образ на страната искаме да създадем? Изобщо, черногледството в България специална религия ли е?", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Модератор на форума "Да извадим успеха от анонимност", който е част от кампанията "Да успеем в България!",  бе бившият социален министър Лидия Шулева, главен координатор на инициативата и председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към Германо-Българската индустриално-търговска камара:

"Основната цел на инициативата е да покажем успеха както на фирмите, така и на хората, които работят в тях, и на отделните предприемачи в нашата страна, тъй като акцентът в информационните емисии в нашите медии е поставен преди всичко само и единствено на социални и криминални проблеми. Освен тези има и твърде много икономически събития, за които няма достатъчно информация. И това, разбира се, не е добре, за да може успехът да получи необходимото признание. Важно за нашето общество е да могат да бъдат представени в медиите вдъхновяващи примери на успеха, да бъдат представени предприемачи, които са намерили своята пътека и път към успеха. Това би бил добър модел на подражание особено на подрастващите. Ако се замислим дали в настоящия момент в медиите има достатъчно образи, за които бихме казали на нашите деца: "Този успешен пример може да ти послужи, като модел за поведение в бъдещето", трудно бихме могли да намерим такива примери, а това за подрастващите е много важно."

Приложима ли е тази идея и за жителите на Северозападна България, за която свикнахме да се говори като за "Северозападнала"?

"И в Северозападна България се случват добри неща, но ако ние непрекъснато "набиваме" в главите на хората, че това е "северозападнала България", кой да отиде там да инвестира? Би било по-добре, ако показваме положителните примери на пробив, на хора, които са повярвали, че нещо може да се случи или че нещо е добро да бъде направено и да дадем пример и на останалите да го последват. Непрекъснато повтаряме, че сме най-бедните, най-изостаналите, най-лошите, а ако ние не вярваме в себе си, кой друг ще ни повярва? Докога ще си "набиваме" в главите само негативните неща и да се брандираме дори с тях, вместо да се опитаме дори и малкото хубави неща да ги извадим на показ, за да има на какво да се подражава. Ако една държава непрекъснато се брандира като "най-изостаналата, най-корумпираната, най-лошата...", кой да дойде в тази държава и кой да остане в нея?", е мнението на Лидия Шулева.

Българите биха спрели да напускат страната, а тези в чужбина биха се върнали, ако обществото получава по-достоверна картина за местната икономика, смятат участници в дискусията "Да извадим успеха от анонимност".

Повече по темата и какво е мнението на жители на Северозапада- в прикачения звуков файл.