"Не одобрявам този начин на обучение. Дигиталното обучение е неефективно, цялостната структура на обучението ни се нарушава и трудно успяваме да усвоим учебния материал. Липсват свободните дискусии, не сме добре съсредоточени. Интернет връзката не винаги е силна, това пречи на преподавателите, които също са много претоварени. Не смятам, че ако това онлайн обучение продължи дълго време, след години ще имаме добри лекари, учители и т.н.", обясни Нанси Владимирова от Видин, първокурсничка в Пловдивския университет.
"Повечето колеги сме си по домовете. При онлайн обучението липсва обратната връзка с лекторите. Не е толкова приятно, както присъственото обучение- да си в сградата, да виждаш хората, да контактуваш с тях. Липсата на жива комуникация се отразява и на качеството на образованието. Мисля, че ще ни бъде по-трудно да си вземем изпитите", коментира Радостина Йорданова, студентка втори курс в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Дори и студентите по медицина в момента се обучават онлайн.
"Има предмети, при които загубата заради дистанционното обучение е много голяма. Има голямо притеснение от наша страна, защото вече една година караме така. Как се учи хирургия онлайн или вътрешни болести? Много е важен контактът с пациента. Определено има пропуски в обучението...", е мнението на Борислава Чотрева, студентка в Медицинския университет в Плевен.
Всеки пети студент у нас не е бил доволен от онлайн обучението си, към което е преминал през пролетта- втория семестър на изминалата академична година, показаха проучванията. След като се очертава и настоящата учебна година в голяма степен да премине чрез дистанционно обучение, експертите предполагат, че делът на неудовлетворените от ситуацията студенти ще се увеличи. Как анализират ситуацията представителите на другата страна в учебния процес- университетските преподаватели?
"Безспорно създалата се кризисна ситуация от март месец насам промени изцяло обучителния процес. Предизвикателство е това, че самите преподаватели не бяха достатъчно готови със своите учебни материали да ги представят на студентите. Възрастовите характеристики на част от хабилитирания персонал- доценти и професори, ги постави пред предизвикателството да работят продължително време в електронна среда и да представят своите материали, които до този момент са били на хартиен носител, в интерактивна среда, което води до дискомфорт и от страна на тези, които получават информация и знание, и тези, които предават знанието по този начин. Не бива да забравяме, че университетите са онова социално място, където хората общуват, създават контакти, приятелства...
Трябва да отчетем, че част от обучителните програми не са апробирани и не са адаптирани към работа в електронна среда. Вярно е, че хуманитарните и обществените науки много по-лесно могат да бъдат преподавани в такава среда, но е вярно и това, че при науки като медицина, технологичните, инженерните науки няма как този процес да се осъществява в онлайн среда, защото резултатите от този тип обучение ще дойдат след 5 или 10 години, когато нивото на компетенциите и познанието на хората, които се обучават така, се окаже, че е твърде ниско. Пандемичната криза ще продължи и в следващите месеци, може би и година, а резултатите от нейното въздействие ще бъдат още по-дълги. Моето мнение е, че хибридното обучение и занапред ще бъде част от учебните ни планове, но при всички случаи трябва да бъде дълбоко диференцирано", обясни университетският преподавател проф. Венелин Терзиев.
Как се справят в тази обстановка студентите и преподавателите в Русенския университет "Ангел Кънчев", който има филилал и във Видин?
"Колкото и да имаме постижения в областта на онлайн обучението и Русенският университет да е много напред в тези неща, нищо не може да замени традиционната форма на обучение- присъствената, тъй като в нея студентите имат възможност да работят в екипи, обсъжда се, дискутира се, дават се различни идеи, формират се определени умения, които после ще им бъдат полезни в работата. Желая на студентите по повод днешния празник здраве в тези дни на тежки изпитания, да са жизнени, радостни, целеустремени, да следват мечтите си! Те са нашето бъдеще...", каза ректорът на Русенския университет проф. Христо Белоев.
Повече по темата- в прикачения звуков файл.
С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните - насока...
За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..
България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, сочат данните за 2024 г. , публикувани от Transparency International . С 43 точки индекс България е на 76-о място сред 180 страни и територии за възприятие на корупцията за 2024 г. Спрямо предишната класация това е влошаване с две позиции. От държавите в ЕС усещането за..
Във Видин се проведе работна среща за обсъждане на съвместни действия за противодействие на незаконната сеч, с приоритет в местата, създаващи опасност от свлачищни процеси и наводнения. Срещата, председателствана от областния управител Ани Арутюнян беше във връзка с проведено заседание на Министерския съвет, на което е обърнато внимание от..
Гостуваме на село Рупци, община Видин. Това е едно от най-близките села до областния град, само на около 5 км. Въпреки, че Рупци е много близо до Видин, местните жители са намалели значително през последните години. В селото постоянно живеят по-малко от 100 души, предимно възрастни хора. Илиян Ангелов е кмет на Рупци от 2015 година, като в..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност. Защо..
Фалшивите новини и ограниченията в мрежите са новата нормалност. Над 60% от българите твърдят, че на практика попадат всеки ден на информация, която може да се определи като като лъжлива. Тенденцията от последните години сочи, че България трайно заема последно място място сред държавите от Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност...
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно