Медийна грамотност от най-ранна възраст

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 21 януари 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Способността да се комуникира компетентно във всички медийни форми, както и да се намира, разбира, анализира, оценява и участва с въздействащи образи, думи и звуци, които съставляват съвременната ни масмедийна култура - това е медийната грамотност. Критичното мислене, което засяга всички сектори на образователната система, децата, младите хора и възрастните, е общоприета образователна цел.

Медия за деца от 7 до 14-годишна възраст ще създаде Книжовище.БГ - българската платформа за насърчаване на детското четене и функционалната грамотност сред подрастващите.

Дейността на онлайн средата започва преди две години, разказа създателят Десислава Гаврилова.

"Книговище е платформа, която насърчава децата от най-ранна възраст да четат, да обичат четенето, да четат за удоволствие в свободното си време, но най-важното - да осмислят прочетеното. Последните данни на PISA сочат, че половината от 15-годишните българчета са функционално неграмотни - могат да четат изречения и текст, но не могат да отсеят важното, самата същност на текстта, да пренесат информацията в други области. Ние създадохме платформата, за да помогнем на нашите деца да развиват способността за осмислящо четене. Самата платформа е вид игра - за да играеш, трябва да четеш. С трупането на точки и минаването на нива децата се развиват. За учителите Книговище е инструмент за насърчаване на децата. Опитваме се да съчетаем полезното с приятното. Моето семейство живее във Виена, а в немско- езичният свят има подобна платформа, която инвестира в най-малките. Основахме платформата преди 2 години. В момента имаме кампания, благодарение на която можем да предоставим 500 безплатни абонаменти за класове в цялата страна. Нека учители или родители да се свържат с нас чрез имейл адреса ни".
Knigovishte.bg

Половината от днешните деца са ползватели на дигитални технологии и потребители на медийно съдържание още от предучилищна възраст, а преди да навършат 12 години, 73% от тях са в социалните мрежи, сочат резултатите от скорошно изследване. Това налага изграждането на нужните умения за критично мислене и работа с медийно и мултимедийно съдържание да започне още от начален курс на образованието и да продължи чрез междупредметни връзки до завършване на средното образование.

В първата по рода си в България медия за ученици от 7 до 14-годишна възраст на достъпен и ясен език ще се пише по всякакви важни за съвременния свят теми, които ще въвеждат основните идеи и проблеми на днешния ден. Осмислянето на прочетенето ще става чрез въпросници, обясни още Гаврилова.

"Отзивите от нашите потребители, които са над 15 хиляди, са положителни - бързо спечелихме популярност, радваме се на позитивна обратна връзка. Сега добавяме нов модул - медия за деца. Този жанр липсва в България. Търсим прост език, обясняващ сложните проблеми на глобалния свят. Днешните проблеми могат да бъдат разбрани от 8-годишните деца, ако бъдат представени правилно".

От Книговище.бг продължават да търсят журналисти, които да допринесат за изграждането на медийно и граждански грамотни млади българи, като създават материали по важни теми.

Системното обучение по дигитално-медийна грамотност трябва да помага на децата да развиват умения за критично мислене, които са от полза както във виртуалния, така и в реалния свят, да разбират как се формират и какви са целите на различните медийни послания, да разпознават дезинформация и лъжливи внушения, да се възползват от богатството от информация, за да се учат, образоват и развиват през целия си живот.

Партньор в създаването на медията за деца е Асоциацията на европейските журналисти. Медийното обучение поражда правилните въпроси, анализира Иван Радев от неправителствената организация, който е ръководител на проекта "Медийната грамотност в класната стая".

"Ние като Асоциация се включваме в различни инициативи, свързани с децата. Вярваме, че те трябва да получават информация, че имат право да изразяват мнение по всяка тема. Работим за развитието на медийната грамотност - имаме онлайн медия, която се прави изцяло от ученици, които разработват материали. Медийната грамотност не е изолирана, защото децата са пълноправни членове на обществото. Общото ниво на медийна грамотност в обществото е ниско, а това не позволява развитие и при учениците. Това е процес, включващ всички страни. Ако вкъщи, ако в контактите извън училище, средата е различна, нашата цел няма да се реализира, без значение как се опитваме да работим с децата. Медийната грамотност на първо място е свързана с критичното мислене - да употребяваме информация, да намираме информация от достоверни източници, да я подлагаме на съмнение и проверка".
Иван Радев

България заема 29-о място в класация от 35 държави в Индекса за медийна грамотност 2019, изготвен от Инициативата за европейски политики на Институт Отворено общество-София.

Какво трябва да направи българското образование, за да се повиши медийната грамотност от най-ранна възраст, попитахме Иван Радев, който акцентира върху ролята на учителите.

"Не само децата не могат да боравят с информация, отнася се и за възрастните. Никой не е защитен от явлението в съвременното общество на дезинформация. Днешното поколение наистина е дигитално грамотно, защото почва да работи с устройства от най-ранна възраст. Това дава поле за действие при обучението на медийна грамотност. Учителите са основен фактор в процеса - за да се преподава качествено, самият учител трябва да е убеден от ползата от такива знания. Иначе няма да се случи, ако усилията са отгоре надолу - т.е спусне се нещо от Министерството. Учителят не трябва да е скептичен към съдържанието. Подходът трябва да застъпва все повече медийна грамотност в официалните програми, но трябва да се работи с учителите, за да навлязат и те в материята".

Безопасността на детето в интернет днес означава то да може да се ориентира в средата и да я използва за лично развитие, коментира Георги Апостолов от Центъра за безопасен Интернет, от който подкрепят реформа в методиката на преподаване, която да е насочена към развиване на дадени компетентности.

"Работим с МОН от години, изработихме методически наръчник с примерни планове за занятия, базиран на учебното съдържание. Целим да се смени методиката на преподаване, за да се измести фокуса към развиване на компетентности, съдържащи се в дигитална и медийна грамотност. Факт е, че МОН въведе медийната грамотност в Час на класа. Към момента са заложени 9 подобни часа в продължение на 12-годишен период на образование.Тези умения се развиват постепенно. Не е урок, който да се научи наизуст".
Георги Апостолов

Обучаването на медийна грамотност е постоянен процес, на мнение е журналистът от Враца Михаил Митев, който е създател на "Слово 111" - студентски проект, представляващ независима медия. От екипа на сайта споделят готовност за обучение на ученици.

"Когато бях малък, исках да си играя най-вече, а родителите ми ме караха да чета. Бях провокиран от техния пример. Така е и с медийната грамотност - трябва да се научим какво и как. Днес се тиражират сайтове, които замърсяват медийната грамотност. Аз съм на 21 години и все още се ориентирам в ситуацията, но имам добър пример - първо у дома, а след това и от училище. В децата трябва да се възпитава и недоверие, за да се амбицира да проявява инициатива и да търси отговори. Винаги сме на клик разстояние от информацията, но преди да изкажем мнение, трябва да направим съпоставка и анализ. Съгласен съм с мнението, че децата са грамотни, но не могат да правят анализ. Аз и моят екип бихме се включили в ограмотяването на днешните ученици, защото пътят е в помощта. Всеки може да се развие, ако му покажеш правилния път".

След няколко месеца Радослав Кънчев от видинската езикова гимназия "Йордан Радичков" ще завърши средното си образование. Липсата на обучение по медийна грамотност затруднява ориентирането в съвременната информационно-медийна среда, каза той и отбеляза, че медийната грамотност е цялостната функционална грамотност.

"Моето докосване до медийната грамотност се изчерпва с презентациите, които съм правил. Относно как да търсим информация, коя информация е подходяща, как да боравим със сайтове - не, не са ни обучавали, а трябва. Занапред в живота е нужно да си изградил дадени характеристики, като например как да правиш сравнителен анализ. Сам можеш да направиш извод, ако разгледаш различните гледни точки. Учениците днес изтеглят информация предимно от Wikipedia. Миналата седмица правих презентация по история, наложи ми се да се запозная с темата, със заглавието и термините. Работих с няколко сайта, за да бъда изряден. Имали сме учители, които са ни съветвали да се поразровим подробно в сайтовете".

Младите трябва да се развиват като пълноправни участници, а не само консуматори в съвременната информационно-медийна среда - това е и целта над която работи екипът на Книговище.БГ, създаващ първата медия за деца от 7 до 14-годишна възраст.