Съвременните стандарти при отразяването на проблемите на децата в медиите

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Общество'' в ''Посоките на делника'', 4 февруари 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Етичният кодекс на българските медии, съгласно конституцията на България и нейните международни споразумения в сферата на човешките права, освен да уважава правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация, за да могат гражданите да играят активна роля в условията на прозрачна демокрация, има за цел и да проявява специална отговорност за спазване на правата на децата, включително и правото им да бъдат чути, като не се възползва от тяхната неопитност и доверчивост.

Професионалната журналистика има ролята и отговорността не само да зачита детските права, но и активно да ги отстоява в медиите.

Днес е необходимо подобряване на журналистическото отразяване и професионализъм по отношение на децата в най-неблагоприятно и уязвимо положение, така че да се засили приносът на медиите за повлияването върху общественото мнение и възпитаването на благоприятни за децата социални норми, е становището на УНИЦЕФ-България.

Принципите на етичното отразяване обобщи експертът от Фондацията Ивайло Спасов.

"Етичното отразяване на децата в медиите използва именно принципите на етиката - когато децата имат контакт с медиите, било то като създатели на съдържание или като обект на отразяване, те да бъдат тренирани с разбиране, с уважение и с отговорност. За нас възрастните често светът на децата е разбираем, особено случващите се промени. Трябва да вземем под внимание различните житейски обстоятелства, защото говорим и за деца, живеещи в институции, деца с увреждания, такива, били жертви на насилие, има и деца, извършители на престъпления, има и деца от малцинствата. Всяка категория деца има своя съдба, проблеми и мечти. В българското общество все още битува разбирането, че до 18-годишната децата са подвластни на родители или институции. Децата имат мнения по много въпроси обаче. Могат да бъдат участници в процесите, в решенията, касаещи собствената съдба. Конвенцията на ООН за правата на детето ги третира като притежатели на права. Основни такива са достъпа до информация и правото на мнение. Трябва да балансираме умело между това да бъдат закриляни и между това да бъдат овластявани".

Етичното отразяване е антисензационното отразяване, обясни още Спасов.

"Аз вярвам твърдо в мисията на медиите, особено тези с обществен характер, каквато е БНР. Повечето хора в този тип медии имат доброто разбиране и уважение към децата. Понякога липсва осмисляне на проблемите, но това е и от забързаността на ежедневието. Когато правим репортаж, трябва да осъзнаваме, че той остава в живота на това дете. Ако не е направен по щадящ и уважителен начин, това бележи детето. Може да стане обект на стигматизация. Разбира се, има много случаи, в които децата са реализирали правата си благодарение на медиите. Често се наблюдават двете крайности - или децата се героизират, или сензационно отразяване. Отразяването, което се вглежда в проблемите на децата и търси решение за децата, това е смисълът на етичността".

През 2018 г. УНИЦЕФ стартира в България дългосрочна инициатива за етично отразяване на свързаните с деца проблеми и насърчаване съблюдаването на правата на детето в медиите. Проектът, изпълняван съвместно с Асоциация на европейските журналисти- България, подкрепя гарантирането на правата на децата при контакта им с медиите или при излагането им на публичност в съответствие с Конвенцията за правата на детето, българското законодателство и Етичния кодекс на българските медии.

Предизвикателствата при отразяването на децата в медии са едни от най-често срещаните в практиката, напомни той и разясни как трябва да се подхожда към направата на подобен репортаж.

"Зависи от обстоятелството, в което се намира детето. Ако детето живее в институция, журналистът трябва да поиска разрешение от институцията. Журналистът трябва и да попита детето дали то иска да говори. Преди да бъде включен микрофонът или диктофонът, трябва да се говори с детето, да му бъдат разяснени обстоятелствата, да има сигурност, че детето няма да изкриви истината - не защото иска да лъже, а защото за пръв път се среща с медии. Децата може да се паникьосат, да се травмират. Децата не искат да бъдат показвани по унизителен начин, защото може и да се е случвало преди. В такава ситуация не се търси сензация. Универсалният подход е да се поставим на мястото на детето. Ако случаят е по-различен, може да се направи допитване до педагог. Има изключително сериозни теми - детското насилие, което е значим обществен проблем. Ние не се опитваме да скрием децата от медиите, напротив - насърчаваме към качествена медия. Затова изготвихме пътеводител, който да помогне на журналистите".