Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Колко пари са ни нужни месечно, за да живеем нормално?

Снимка: Радио Видин

2 542 лева са необходимите средства за издръжка на живота на 4-членно домакинство от двама възрастни и две деца, или малко над 635 лева на човек. Това сочат най- новите данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Увеличението на общата стойност за издръжката на живота е с близо 25 лева от началото на годината, като основната причина за ръста е нарастването на цените на хранителните стоки, показва изследването. Нарастват цените на стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живот. За домакинствата с ограничено потребление, особено в условията на пандемия, нарастването на тези стоки от първа необходимост означава, че се свива бюджетът в други разходни пера, а това обикновено е в образование, здравеопазване, облекло и обзавеждане. Потърсихме Виолета Иванова, служител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ: 

"Повече от 30 години Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ провежда това изследване, като на всеки три месеца посочва резултатите и какви са необходимите средства за издръжката на едно четиричленно домакинство, включващо двама родители и две деца. Самата методология се базира на потребителска кошница, в която са разпределени нормативните разходи за това четиричленно домакинство .... В района на Видин средната работна заплата е близо 35% по- ниска от средната за страната. Да, разнопосочно е мнението за голяма част от българските домакинства в зависимост от това в кой регион живеят. Важното е че близо 65% от българските домакинства не могат да достигнат необходимите средства за издръжка на живота."- обясни Виолета Иванова, служител на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Каква е ситуацията в Северозапада? Заплатите във Враца и областта са сред най- високите не само в Северозападна България, но и в страната, показват данните на Националния статистически институт за четвъртото тримесечие на 2020 година. Информацията допълни Жоро Александров:

"Статистиката е от четвъртото тримесечие на миналата година. За сравнение във Видинско заплатите са най-ниски измежду трите области в региона. При средно месечно възнаграждение за страната от 1 442 лева в крайдунавската област тя е под 1 000 лева. За регион Монтана средната заплата е 1 103 лева, а единствено във Врачанско - над средното за страната и достига до 1 549 лева. От статистиката обаче не уточняват, че разликата идва от високите месечни възнаграждения, които се получават в АЕЦ "Козлодуй", които "помпат" цифрите. Сравнено със заплатите в София във Видин и Монтана хората получават с около 1 000 лева по- малко. Най-високи са заплатите в сектора  за създаване и разпространение на информация и творчески продукти- 3 346 лева. В сферата на финансите и застраховането те достигат до 2 250 лева. Работещите в електроразпределителните, газовите и топлофикационните дружества вземат средно по 2196 лева. Най- ниско платени са хората в хотелиерския и ресторантьорски бизнес. Там средното възнаграждение се изчислява на 787 лева."

Какви показват точните цифри за видинска област? Потърсихме Цветан Цветков, началник отдел Видин към към Териториалното статистическо бюро Северозапад:

"Средната брутна месечна работна заплата за четвъртото тримесечие в област Видин е 964 лева. Съответно за обществения сектор тя е 1 165 лева и в частния сектор е 810 лева. Има едно увеличение на средната брутна работна заплата за областта с около 90 лева."- обясни Цветан Цветков.

От началото на годината минималната работна заплата в страната бе повишена на 650 лева. Достатъчни ли са тези средства и какво се случи с работните заплати на работещите в частния сектор? Потърсихме за коментар работодател от българския Северозапад. Разговаряме с Диана Върганова, управител на дружество във Враца, занимаващо се с проектиране, производство и асемблиране на електронни изделия:

"Ние все пак успяхме да задържим персонала, независимо от трудностите и от това, че ние изнасяме голяма част от продукцията си на запад. Най- големият срив беше през миналата година, когато тотално западът беше в локдаун, три- четири месеца и от това ни паднаха поръчките ... Заплатите ги увеличихме с 5% просто нямаме възможност с повече да ги увеличим, тъй като поръчките ни все още не вървят така, както очакваме."- обясни Диана Върганова.

Кирил Кирилов попита видинчани на какво ни научи пандемията и станахме ли по- пестеливи? 

"Зависи какво харчим и как живеем. Ето например едната ми дъщеря е с 2 000 лева, плащат заем, с малко дете, а аз съм с пенсия 300 лева. Като сложиш лекарства и платиш тока и какво остава ... Четиричленното семейство за мен е нормално 3 000 лева, защото това са две деца, мъж и жена. Видин си е с цените като в София и всички останали градове, дори и нашият е по- скъп ... Живеем на прага на да не кажем бедността, но на този праг и като мъж имаш отговорността и трябва да поддържаш тези четири човека." - коментираха видинчани. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03

Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..

публикувано на 08.07.24 в 14:59

Повече от година Старопатица чака помощ за ремонт на разрушени улици

Проблеми с покритието на мобилните оператори, безработица и бедност притесняват жителите на кулското село Старопатица . Възрастните се оплакват, че поради липсата на постоянна телефонна връзка са затрудени да търсят лекарска помощ, когато им се наложи. По-младите негодуват, че нямат работа и не могат да се грижат по най-добрия начин за децата си...

публикувано на 05.07.24 в 12:47
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Сценарият на дълбоката държава излезе извън коловозите на кукловодите

Кабинетът "Желязков" не получи одобрение.  Обречена ли е възможността за съставяне на редовен кабинет с втория и третия мандат?  Ще продължи ли да се задълбочава политическата криза в страната?  Какви трябва да бъдат приоритетите пред 50-тото Народно събрание?  Политическото статукво дискутираме с изборния експерт Стоил Цицелков. Радио ВИДИН :..

публикувано на 04.07.24 в 10:00

Европа ни отряза за еврото - какви са реакциите у нас?

Преди дни стана ясно, че приемането на еврото в България със сигурност се отлага. Страната ни ще поиска извънреден конвергентен доклад догодина, като очакванията на Министерството на финансите са да покрием критериите за членство в еврозоната в края на 2024 г. Най-ранната дата за присъединяване на България към еврозоната се очертава 1 януари..

публикувано на 03.07.24 в 10:45