Автоексперти посочиха девет стъпки за подобряване на пътната безопасност

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

''Общество'' в ''Посоките на делника'', 25 март 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво ще направят за намаляване броя на жертвите от катастрофи по пътищата на България - този въпрос зададоха автоексперти на кандидати за народни представители от големите партии.

На онлайн дискусия на тема "Транспорт и пътна безопасност", организирана от неправителствения сектор, бяха обсъдени теми като безопасната инфраструктура, обучението на бъдещите водачи, финансирането на мероприятия за пътна безопасност, контролът и санкционна политика на държавата и предстоящи промени в нормативната уредба, свързани с транспорта и пътната безопасност.

Срещата е част от подхода за обединяване на целия потенциал - експертен, политически и граждански, за работа в насока подобряване на пътната безопасност, каза Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

"Миналата събота организирахме нещо като дискусия, свързана с транспорта и пътната безопасност в България. Поканихме някои от представителите на водещите политически партии. Целта беше да си сварим часовниците, кой докъде е стигнал със своите виждания и конкретни политики с този сектор. Дискусията приключи с декларация, в която изтъкваме приоритетите за следващите няколко години, като е подкрепена от девет НПО-та. Първият приоритет е приемане на законови и подзаконови синхронизирани правила за прилагането на подхода "безопасна система" и Визия 0, за нула жертви по пътищата, което е цел на ЕС. Друг приоритет е подпомагането на местната и регионалната власт за изпълнение на мерки за подобряване на пътната безопасност - важен от гледна точка, че има огромен дефицит на това, което се случва в общините, има липса на кадри, затова държавата трябва да помага. Страдаме от това нещо, затова предлагаме и дигитализация на контрола на обучението на водачи. Искаме създаване на правила и норми за повишаване на събираемостта на глобите, както и обособяване на бюджет/фонд за пътната безопасност. Трябва да се създадат и прилагат национални политики за обновяване на автомобилния парк и стимулиране на електромобилния транспорт. Не по-малко важни приоритети са приемането на нов модерен Закон за движението по пътищата, отговарящ на съвременните и европейски изисквания, както и приемане на правила и норми за регламентиране услугите на автосервизната дейност и пътната помощ. В момента много често се раждат нормативни документи, стратегии, концепции, наредби, които не са съгласувани с нас, затова искаме включване на неправителствения сектор в изработването на законовата и подзаконовата нормативна уредба в сектора на пътната безопасност".

Който припознава целите на декларацията, може да я подкрепи, независимо дали е представител на гражданското общество или на политическа сила, добави Русинова.

Декларацията е подписана от Европейския център за транспортни политики, Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, Сдружение "Автотехнически експерти за пътна безопасност", Асоциация за квалификация на автомобилистите в България, Асоциация "Пътна помощ България", Национално сдружение на пунктовете за извършване на периодични прегледи на МПС, Съюз на автосервизите-София, Сдружение Софийски мотористи-София райдърс и Асоциацията на собствениците на електромобили в България, както и от 4 политически сили.

Статистиката сочи, че в последните няколко години България продължава да бъде на челно място в Европейския съюз по брой загинали при катастрофи. Само от началото на година до 20 март 69 души са загубили живота си в катастрофи, а статистиката на МВР отчита и 1121 ранени при станалите 906 тежки катастрофи.

Визията за 0 жертви на пътя изхожда от етичната гледна точка, че никой не трябва да загине или да получи травми за цял живот в пътен инцидент. Според нея, основният проблем на пътя не е че се случват инциденти, а че инцидентите водят до смърт или трайни увреждания.

Основният приоритет на приетата декларация е формирането на подхода за безопасната система, продължи експертът Диана Русинова.

"Подходът безопасна система включва четири компонента. ЕС наложи разбирането, че само прехвърляването на отговорността върху водачите по отношението на възникването на пътни инциденти е неправилен подход: на първо място подобряване на инфраструктурата така че тя да бъде безопасна и ако водачът допусне грешка, тя да съхрани живота му, на второ място - подобряване на медицинските услуги - т.е колкото се може по-бързо медиците да достигнат до пострадалите. На трето място е работата с алкохол, наркотици и превенцията. Четвъртият приоритет е внедряването на все по-съвременни автомобили и системи за сигурност. Нуждаем се от единна система, която да ни позволи с различни средства да направим така че хората да не загиват по пътищата. Цел на ЕС е до 2050 година да няма загинали вече, а до края на 2021 година за нас като страна-членка има задължение да направим анализ и оценка на риска на републиканската пътна мрежа. Иначе държавата трябва да стимулира гражданите - дали с облекчения, дали с ваучери, просто да се намеси така че хората да започнат да си купуват нови автомобили, които са изправни, които минимизират шанса за допускане на грешки".

От неправителствения сектор настояват за включването в изработването на законовата и подзаконовата нормативна уредба в сектора на пътната безопасност.

"Не знам защо се пренебрегва мнението на експертите, но приемайки тази декларация - чрез промените неправителствения сектор, поне този, който оперира в сектор пътна безопасност, се надяваме да бъде ангажиран в процесите. Искаме работещ вариант, който да включва експертизата. Ако трябва да бъда откровена, бях шокирана от някои участници в дебата, които не знаят фундаментални принципи по отношение на пътната безопасност. Тя не се свежда до има ли или няма дупка. Многослоен проблем, който трябва да ангажира цялото внимание, не да се разглежда само политически. Призовавам политиците да не коментират трагедии, които не разбират - такава беше Своге. Лесно е да се каже, че вината е на този и онзи. Вината в Своге е на цялото общество", завърши Русинова.

В началото на октомври миналата година беше представена новата националната стратегия за повишаване безопасността на движението през следващото десетилетие, изработена от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата". Въвеждане на стимули за покупка на нови автомобили, по-строг контрол на техническото състояние на регистрираните превозни средства втора ръка, нови коли и оборудване за МВР, приемане на нов Закон за движение по пътищата и търсене на варианти за по-бързо налагане на санкциите, са част от мерките в следващите десет години (2021-2030 година).

Най-актуална остава нуждата от Нов закон за движението по пътищата, аргументират се от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. От настоящия трябва да останат само правилата за движение, обясни Владимир Тодоров.

"Искахме да чуем как основните политически сили, които ще вкарат народни представители в следващия парламент, каква визият имат за пътната безопасност и какви мерки смятат да предприемат за намаляване на катастрофите. Включиха се пет партии. Крайният резултат от тази продуктивна дискусия е декларацията, която обедини всички. В тази сфера не би трябвало да има политика. Сред най-важните точки е приемането на нов Закон за движението по пътищата, защото сега действащият има огромни недостатъци - освен правилата за движение, които би трябвало само те да останат, има много ненужни допълнителни разпоредби, които объркват водачите, нямат отношение към пътната безопасност, вътре са техническите прегледи, превозът на опасни товари - все неща, които трябва да излязат. Законът трябва да бъде семпъл, включващ правилата за движение и санкциите, когато не спазваш тези правила. Правилата за движение са по Виенската конвенция, уеднаквени са в Европа - това трябва да се учи от младите водачи. Всичко останало - като превоз на опасни товари, как се извършва технически преглед, как се лицензират фирмите за обучение, са все неща, които мястото им не е тук. Това е един от най-променяните закони в последните години. Ние искахме да чуем какво обещават големите сили, защото така поемат отговорност. Нека тези хора да станат народни представители и да се занимават със законодателството. Ние като експерти ще предоставим експертиза".

Пряка е връзката между старите коли и смъртността, затова НПО-тата настояват за обновяване на националния автопарк и регламентиране на автосервизната дейност. Сериозен проблем е и сложната бюрократична-административна процедура за налагане на санкции, разясни още Тодоров и напомни, че преди два дни Конституционният съд спря проверките на МВР за неплатени глоби по границата.

"Автопаркът в България е най-старият в Европа - над 70 % от него е над 20-годишен. По нашите пътища се движат стари автомобили. Те подлежат на ремонти, но няма регламентация кой и къде ги прави. Всеки, който вземе чук, клещи и тел, има гараж и сложи табела отгоре, може да извършва ремонтна дейност. Обаче не се знае тоя човек каква квалификация има, какви са уменията му, какви авточасти и софтуери ползват. Ситуацията е хаос, а крайният резултат - некачествени ремонти, които пораждат пътни инциденти. Нужни са правила, но без да има административна тежест. В момента безконтролно всеки може да извършва контролна дейност. Интересно е решението на Конституционния съд - практиката на МВР временно да отнема шофьорски книжки и да спира автомобили от движение заради неплатени глоби на притежателите им е противоконституционна. Пътна полиция трябва да намери друг начин да събира глобите - ние предлагаме това да се случва през пунктовете за годишни технически прегледи. В момента, ако не ти е платен данъкът на колата, не можеш да минеш такъв преглед. Надявам се МВР да си вземе урок и да въведе ясен регламент. НАП също трябва да се задейства - когато има глоби, да има процедура, по която пътните хулигани да плащат задължително. Отдавна говорим за глобите, за събираемостта, няма промяна обаче. В този парламент не се промениха процедурите. Не се сложиха пост-терминални устройства в автомобилите на полицията. Трябва да се даде възможност на кметовете да слагат камери и част от глобите да остават в общините, защото така могат да се инвестират в местна инфраструктура, например - т.е на местно ниво".

Причините за ситуацията по пътищата са комплексни, а лошото обучение е част от тях, е становището на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България, която е сред организациите, сложили подпис под декларацията. За да се известли бранша, експертите изискват дигитализация на контрола на обучението на водачи.

Защо електронизацията няма разумна алтернатива, посочи Красимир Георгиев.

"На всеки курсист се прави учебен картон от инструктора - попълва се така, както реши втория всъщност. Той може да ви даде 20 минути час, но ви пише, че са 50 минути, колкото трябва да е. Ако има нещо нередно, картонът може да се скъса и напише нов. Когато дойде ДАИ на проверка, ще видят едни изрядни картони, но това не означава, че обучението е било изрядно. За да се спре с тази имитиация на контрол и да се гарантира, че часът се дава реално, че не може да има упражнение, което да не е отработено, за да може този бъдещ водач да е правоспособен - това е идеята, електронният контрол да бъде независим и обективен. Няма да има проследяване, това го говорят онези, чиито интерес е засегнат - онези, които не дават часовете качествено. Просто системата ще регистрира инструктора и курсиста, ще се отбележи колко време е шофирано, къде и такива неща. Ако не се направят необходимите часове, системата не ти приключва курса. Когато контролните органи искат да видят как върви обучението, могат да проверят реално градско или извънградско, паркиране и всичко друго. Родителите също ще могат да проверяват какво учи детето. Противник на електронизацията е сивият сектор - той иска или не, вече няма да може да ви прави курса с 10 часа, които е дал, а е написал 31. Електронната система премахва корупцията, създадена от сегашните картони. Сега можеш да си платиш и да си затворят очите проверяващите".

За намаляване на пътния травматизъм е нужно и повишаване на качеството на обучение, отбелязаха видинчани и призоваха за инвестиране в пътната инфраструктура.

"Aз съм карал курсовете не за месец, да ги направят както бяха едно време... Часовете са малко, аз съм карала три месеца - карала съм вечерно, извънградско, изучавахме автомобила... Просто да увеличат часовете... Не искам да замърсявам околната среда, но имаме нужда от по-високи средства, за да си позволим екологични автомобили... Пътищата в Северозапада няма - пропаднала работа, всичко е в дупки... Дупките са много в региона, нищо не се прави, но си плащаме данъците... Трагедия, това е думата, която описва всичко... Да спрат да краднат и да направят пътищата...".

Пътната безопасност не може да се дели на политически принцип, защото е въпрос, който касае всички български граждани.

Какви промени предстоят в следващото Народно събрание - ще продължим да следим темата.