Само медийният шум и запазените традиции не са достатъчни за да се привлече вниманието към селото и нуждите на останалите тук възрастни хора.
"Предимството да живееш в малко населено място до границата е, че животът тук е много спокоен. Природата ни е много хубава, условия за туризъм има, но кой да го развива ", обяснява кметският наместник Христина Калчева.
"Всички жители на селото са пенсионери. Преобладават хората на възраст от 80 до 90 години. Честно казано, не виждам бъдещето на това село в хубави краски. Млади хора не идват, а старите си заминават...
Нищо чудно, ако след 20 години и това село си отиде от картата на България. Единственото ни спасение е да дойдат млади хора, но много ме съмнява да искат. В селото има хубави къщи, които могат да им се предложат, могат да си дойдат и тези, на които родителите им живеят тук, но ме съмнява. Каквито и ще заплати да получават, просто ме съмнява да дойдат на село. Тук няма нужните условия за нормален живот.
За да се възродят тези населени места като нашето, трябва да има специална държавна политика. Ще бъде добре държавата да се заеме с такива села, където хората са малко и възрастни. Би трябвало да се направи нещо за този граничен район. Тук със собствени сили ние не можем да се оправим.
Иначе правим каквото можем. През 2013 година бе извършен основен ремонт на църковния храм "Св. Николай Чудотворец", който беше в много окаяно състояние. За съжаление училището е разруха. Преди е било хубаво, много деца и от близките села са учили в него, но за съжаление, сега тъне в разруха.
През 2013 година бе асфалтиран пътят Кула- Бойница -Шишенци - Бориловец с дължина 19 км. Този път не бе ремонтиран близо 40-50 години. Тази година ни предстои асфалтирането на 5 улици в махала Каленик."
За Шишенци са написани много статии, сътворени са още толкова видеоматериали, направени са дори и филми, в селото са идвали доста известни и не толкова известни хора, за да се запознаят с феномена Самодивите от Шишенци. Днес това не е основната тема на разговора ни, но няма и как да я подминем. Освен нея обаче има и още други мистерии в това село. За тях разказва бившият секретар на местното читалище, Нарциса Недялкова:
"Селото ни стана навремето известно и с това, че се появи един полтъргайст тук в една къща в долния край на Шишенци. Аз тогава бях много малка. Тук дори идваха милиционери и се опитваха да направят нещо да спасят тези хора, но не успяха. По дъщерята ли ходеше това нещо, не знам, но после идва една баба от Бориловец, бая й и я оправи.
След това с тия самодиви, с тия звуци, дето се чуват. Вярно е, че има и чакали, но си я има и тази сватбарска музика от свирка, има си ги и сватбарските викове. Някой път се появяват пред празници, но откакто започнаха по- често да минават самолети по тези коридори, звуците са рядко... Какво е точно това, никой не може да каже. Може да са и извънземни. Така са ни го разказвали бабите, така го казваме и ние...
Като бях в читалището работихме по един проект и закупихме за 2000 лева стари народни носии от селото. Те са много стари, ръчно тъкани, на повече от 130- 140 години ..."
Само живите легенди ли могат да привлекат вниманието към Шишенци или трябва да се направи още нещо. Нужна ли е държавна политика, за да се възстановят населените места по границата. За радостите и проблемите на останалите тук възрастни жители говорят кметският наместник Христина Калчева, 70-годишната Гена Савова и бившият кмет Дафин Миков, а за традициите и легендите от миналото и за хванатия тук от местните телефонен измамник- бившият секретар на читалището Нарциса Недялкова. Целият репортаж може да чуете в звуковия файл.
* Снимките са от архива на Радио ВИДИН
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..