Ефектът от кризата с COVID-19 върху демографските процеси

ЕС преминава през дълбоки и трайни демографски промени. Населението застарява, раждаемостта спада, а селските райони обезлюдяват. Междувременно големите европейски градове продължават да растат, тъй като хората се преместват в по-богати региони в търсене на работа. Макар и пандемията да има въздействие върху това хората да се местят в селските райони, какво може да направи Европейския съюз по отношение на подобни демографски дисбаланси? Парламентът иска Демографски пакт.

Даниел Буда от Групата на Европейската народна партия:

"Хората се преместват, защото искат по-добър живот. В този контекст за нас е важно като създатели на политики да намерим механизми, които да насърчават хората да остават в регионите където са родени. В противен случай ще се изправим пред сериозни дисбаланси в Европейския съюз."

Макар че ефектът от кризата с COVID-19 все още не е напълно ясен, очаква се тя да повлияе на смъртността, раждаемостта и на миграционните потоци към Европа.

Демографски тенденции в Европейския съюз сочат обезлюдяване на някои региони, особено в източна и южна Европа, в резултат от миграция в рамките на съюза и ниски нива на раждаемост. Тенденция е концентрацията на населението в градовете.

Обратният процес се наблюдава в някои от малките населени места в страната  от началото на пандемията. Така е и в община Ружинци, казва кметът Александър Александров, но подчертава, че процесът не е масов:

"След като миналата година влязохме в режима на пандемия, много хора се принудиха заради по-големите пространства, заради възможността да се разхождат, да не е толкова гъсто населено, бяха принудени да се върнат да живеят и да работят на село. Единственото условие тези хора да работят от дома, е да имат интернет. Имаме три-четири доставчика на интернет в нашата община, така че в повечето населени места, с малки изключения, имаме възможност за предоставяне на интернет и за работа от вкъщи."

Европейският съюз не трябва да загърбва селските и отдалечените райони в своята стратегия за мобилността. Транспортните връзки с градовете правят селата по-атрактивни за живот. Селският туризъм също има роля, тъй като създава нови и различни работни места. 

Пандемията изведе на преден план разделението на хората според уменията им в дигиталната област, като възрастните хора и живеещите в отдалечени райони са в особено неблагоприятна позиция. Инвестициите в дигиталния сектор трябва да вземат предвид нуждата от образование и достъп до цифровата икономика за всички европейци. 

За Николай Недялков, който напуска столицата, за да се върне в малкия град, това е бъдещето. Сега неговото работно място е родния дома в Кула:

"Като цяло според мен, това е бъдещето, тъй като тази остаряла според мен форма на присъствено работно време, е крайно време да бъде променена. Беше доказано точно това по време на кризата, особено в частност за такива фирми като нашата. Уточнявам, че ние се занимаваме с поддръжка на организации, които правят клинични проучвания и произвеждат лекарства. Ката цяло този тип работа, IT работа, спокойно може да се превърне изцяло в работа от вкъщи, още повече, че наблюденията на нашия оперативен мениджър в момента показват, че продуктивността е доста по-голяма, отколкото работата от офиса. Може би е временно явление в първите няколко месеца, но според мен преспокойно може да се превърне в норма поне за организации, които имат варианти и могат да работят онлайн."

След пандемията се очаква работата от дома да стане по-популярна и това може да засили привлекателността на селски райони с добра комуникационна инфраструктура.

Десислава и Ивайло също  търсят обратния път към малкия град или селото:

"В София животът ни стана много забързан. Всъщност не че някога е бил бавен, но в един момент човек много се изтощава- изключително голям бърн аут, страхотна динамика на града. Децата пораснаха и в един момента ние останахме сами. Решихме, че вече е безсмислено да се живее в София , защото нашата работа е доста мобилна. Ние работим дистанционно, така че можем да работим от всякъде и да живеем навсякъде."

Доклад, подготвен в Комисията по регионално развитие в Европейския парламент призовава демографските предизвикателства да се превърнат в приоритет за Европейския съюз, наред с климатичните изменения и цифровата трансформация. Депутатите смятат, че един координиран подход, основан на принципите на устойчивото развитие, зелената икономика и цифровизацията може да допринесе за обръщане на негативните тенденции.