Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Антоанета Йотова: 2 градуса е повишението на средногодишната температура

Отклоняване от климатичните норми или новата нормалност?

Проф. Рачев: Климатът във Видин наподобява средиземноморския, защото в региона се срещат Карпатите и Стара Планина

Снимка: Радио ВИДИН


С повишаване на температурите, които достигнаха до над 30 градуса и всеки следващ ден се покачваха, започна астрономическото лято във Видин, което посрещнахме на 21 юни.

През последната седмица в редица градове в цялата страна, сред които и Видин, термометрите отчитаха минимална температура около 30 градуса. В следобедите, особено в градовете около Дунав, преваляше силен дъжд, придружен с гръмотевици, почти във всеки един от дните.

Подобно лято - като това, което наблюдаваме и в момента, вече е характерно за нашите географски ширини. Всяка година по това време си задаваме въпроса, свидетели ли сме на отклоняване от климатичните норми?

Това попитахме Антоанета Йотова, климатолог и експерт на свободна практика по политики и проекти за околната среда.

"Проблемът с промените в климата учените го регистрираха и сложиха на дневния ред на обществото още през последните десетилетия на миналия век, когато беше създаден Междуправителствен съвет на експерти по изменение на климата - организация към ООН. До ден днешен, започвайки от 1988, тази организация прави оценка на промените в климата на база изследванията по цял свят. Това, което трябва да се каже, е че в световни мащаби климатът се променя, а тенденцията е към затопляне. Средната планетарна температура се повишава, но не означава, че навсякъде по света става равномерно и обезателно по-топло. Има разлика как климатът се променя в глобални, в регионални мащаби и в още по-малки мащаби. Според последния годишен хидрометеорологичен бюлетин, който НИМХ издава, най-топлата година от 1930 година насам е била 2019, а втората най-топла - 2020. Средната годишна температура за страната за изминалата година е 12,4 градуса, с 1,9 по-висока от климатичната норма, която се определя като осреднена температура за периода от 1961-90 година. За тези години досега има с почти 2 градуса увеличение на средногодишната температура на България. Годишното количество валеж средно за страната през миналата година е само 93 % от климатичната норма. Това е тренд към трайно засушаване. Конкретно за България може да кажем, че има повече на брой и по-интензивни прояви на времето".
Антоанета Йотова, климатолог
Вчерашният ден беше един от най-топлите досега през лятото, като температурите варираха от 35 до 40 градуса из цялата страна. От днес следобед до неделя синоптиците прогнозират леко разхлаждане с преминаване на студен атмосферен фронт. Очаква се нов период на летни бури с краткотрайни интензивни валежи, резки пориви на вятъра, бурна гръмотевична активност и риск от градушки. 

Средната световна температура е нараснала значително през последното столетие, като периодът 2009-2018 година е бил най-топлото десетилетие, откакто се води статистика. Общо 17 от 18-те най-горещи години са настъпили от 2000 година насам.

Живущите във Видин са свикнали лятото да е сред най-горещите в страната, а зимата - сред най-суровите. Причината е климатът - особен, наподобяващ отчасти средиземноморския, защото в региона се срещат Карпатите и Стара планина.

"В по-малки мащаби, т.нар локален климат, има редица особености, които са различни за различните части от страната. Защо във Видин е по-топло? Намирайки се в Дунавската равнина, при вас няма препятствия, които да спират различни нахлувания. По-добре се усеща умерено-континенталния климат, което значи, че когато има гореща вълна, там ще е от най-горещите места. През зимата е обратното. В Южна България имаме по-скоро преобладаване на субтрупичен климат, чиито характеристики са за друг климатичен пояс. В София има ефект на планината. Трябва да се направи разграничение, защото в глобални мащаби картината е една, друга е в по-малки такива. Случва се често в един квартал в София да вали, а в близък - не. В един и същ момент е възможно да имаме различни прояви на метеорологичната обстановка. Трудно е да се отговори без точността на климатичните модели, когато попитате свидетели ли сме на отклоняване от климатичните норми. Вече обаче е констатирано повишението с два градуса, така че сериозно трябва да очакваме аномални явления - т.е когато имаме отклонение от климатичната норма. Повишението спрямо климатичната норма е сериозен сигнал за аномалия, която може да се затвърди и по-нататък в близко бъдеще".

Повечето научни изследвания показват, че ръстът на температурите е свързан с повишаването на нивото на парниковите газове във въздуха вследствие на човешката дейност.

Европейският парламент подкрепя идеята за неутралност по отношение на климата на държавите членки до 2050 година и иска по-амбициозни цели за емисиите към 2030 година и 2040 година. Крайната цел е неутралност по отношение на климата до 2050 година.

Поради специфичността на рисковете за всяка страна, България трябва да погледне на ситуацията отвъд европейските политики, обясни още Антоанета Йотова.

"Не е добре да се говори, че се борим с промените в климата. С неблагоприятните ефекти от промяната трябва да се справим. Проблемът е глобален, във всички държави има промени в климата. През 1992 по инициатива на ООН се въведе Рамковата конвенция за изменение на климата. От 2007 година сме поели ангажименти и като член на ЕС. Започнали сме да имаме противоречива позиция. От една страна, по договора за членство, сме задължени да спазваме общите решения. От друга страна, на последното гласуване в Съвета на ЕС на т.нар Европейския закон за климата - само България се е възъдржала като гласуване на това законово и задължаващо споразумение. Рисковете за живота се увеличават с увеличение на екстремните прояви на времето. Крайно време е, не е нужно да чакаме ООН, ЕС или който и да е външен орган, да се адаптираме към случващото се, към големите промени в климата, но нашата стратегия за адаптиране е документ на хартия. Реално има нужда да се направи ясна оценка на рисковете за секторите на икономиката, за здравето, а с това да създадем и План за управлението им".

Горещото време става опасно, когато се задържи повече от три последователни дни. Това означава, че горещите вълни като екстремно метеорологично явление ще зачестят, поясни пред БНР д-р Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи и научен секретар на Дружеството по медицинска география. 

Те са смъртоносни за хората, защото високите температури имат кумулативен ефект и тялото не може да се справи с топлинното натоварване, ако не се вземат мерки.

"Последните години в България се наблюдава увеличение на екстремните прояви на времето с около 30 %, а до 2050 година ще се удвоят. Горещите вълни, които са екстремно метеоролично явление, ще зачестят. Уставено е, че повишението на средните температури през лятото води до двойно увеличение на периодите с горещо време. Това води до увеличение на смъртността. Проучване в САЩ сочи, че горещите вълни са най-смъртоносния метеорологичен елемент, взимащ и най-много жертви. Конкретно за България мога да кажа, че това явление се подценява. В момента имаме гореща вълна, първа за сезона, ще се задържи още дни. Горещото време е опасно, когато се задържи за повече от 3 дни. Здрави хора също могат да получат топлинен удар, ако не спазват елементарни мерки".

Застрашен ли е Българският Северозапад от глобалното затопляне? 

"Самият Северозапад, специално най-северозападната част на България, където е дъгата между Карпатите и Стара планина, освен че там са оформени специфични черти на климата, различаващи се от останалата част на Дунавската равнина, също е засегнати от глобалното затопляне. За Видин няма вековна продължителност на метеорологичните данни. Станцията е местена. Районът на Видин обаче се затопля, преди всичко през зимата. В сравнение с преди 30 години, във Видин е с 0,6 градуса по-топло на база годишна температура. Характерно е за цялата Дунавска равнина. Да, във Видин е топло през лятото, но пък е студено през зимата. Това е съчетание на континентални черти и на такива, характерни за Средиземноморието, особено що се касае валежите. Видин не успя да направи месечната норма на валежите през юни. Видинските вина, видинските лозя, са индикатор за климатичните условия. Сортът новоселска гъмза е уникален, от световни висини", каза климатологът проф. Георги Рачев.

По майчина линия корените на проф. Рачев са от северозападния край. Прекарал голяма част от детството си в региона, той си спомня за летата в миналото, а думите му потвърждават изследванията: били са различни.

"Аз съм роден в София, а моето "село" е Мездра. Пращаха ме там да си играем, да дивеем, да живеем. София се изпразваше. Спомням си добре летата, защото 10 години целият период вършеехме по Искъра, по Врачанските скали, планини, изобщо навсякъде. Не беше толкова топло. Аз работех, за да изкарвам някой друг лев - ковали сме щайги, в Мелницата, по Ж.П линията сме работили. Не беше толкова топло. Имаше горещи дни, когато се къпахме в реките. Беше по-хладно, особено сутринта. Сега се нареждат периоди на дни, в които наблюдаваме тропични нощи. Температурите не падат по 30 градуса, сутринтите - не падат под 20. Прекарвахме дълго време върху керемидите на къщата, вътре беше задушно. Бяха затоплени, гледахме към небето, наблюдавахме спътниците, небето беше просто тъмно, нямаше го сиянието на големите градове, Млечният път се виждаше. Тогава обикнах географията, така се ориентирах към климата".

Видинчани отбелязват, че всяко следващо лято е по-топло от предходното. Как се пазят от горещините?

"Седим повече вкъщи... Избягвам слънцето, само по сянка... В тези горещини климатици няма как да не работят... Лятото климатиците помагат най-много... Използваме висок клас енергийно спестяване, имаме санировка, пускаме следобед климатика... Преди не беше толкова топло, но сега задължително вентилатор или климатик... Прибирам се, две-три минути и веднага на сянка... Не помня такава жега".

В горещите летни дни трябва да сме особено внимателни със здравето си. Поддържайте тялото си хладно и хидратирано, не подценявайте опасността.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Успешно ли е лято 2024 за туристическия бранш?

Посланието, което туристическият сектор в България излъчи за лято 2024 е "В България си желан". Около това се обединиха представители на туристическия бранш, държавни институции, експерти в областта на туризма, учени и общественици по време на форума "БГ туризъм - лято 2024", организиран в курортния комплекс Албена през юни. Служебният..

публикувано на 22.07.24 в 10:45

Хората в Челопек: Селото ни е хубаво и спокойно

Красива природа, чист въздух, богата история, спокойни и усмихнати хора. Така ни посреща Челопек - едно планинско село, сгушено в полите на Врачанския Балкан. Част е от община Враца и е разположено на по-малко от 10 км от големия град. Близостта до него е предимство, казват местните . В града намират работа, а децата им ходят там на училище...

публикувано на 19.07.24 в 14:50

Александър Михайлов: Антикорупционното говорене е просто мода

Продължава да се търси формулата за управление в българската политика.  От поредните предсрочни избори ни делят редица нестандартни и екзотични предложения, целящи да съставят кабинет.  Антикорупционните мерки ли са единствената възможност за преодоляване на превърналата се в перманентна криза?  Статуквото дискутираме с анализатора и автор в..

публикувано на 18.07.24 в 10:00

Задължително ли е висшето образование за успешна реализация на младите?

В разгара на лято 2024 поредният випуск средношколци вече пое по пътя на живота. Почти половината от младите хора не виждат възможности за реализация на трудовия пазар в страната. Някои се ориентират към висшите учебни заведения, а други предпочитат работа в чужбина, заради по-доброто заплащане. Голяма част от младите хора, завършили висшето..

публикувано на 17.07.24 в 10:45

Проф. Вили Лилков: Нужна е формула за съставяне на временно управление с конкретни задачи

Ситуацията в парламента, както и като цяло за българското общество е изключително тревожна, коментира професор Вили Лилков от "Синя България" . По думите му, последните парламентарни избори не са показали път пред българското общество, а много силно раздробяване на политическия пейзаж. На този фон  няма никаква възможност за съставяне на трайно..

публикувано на 16.07.24 в 16:06
Михаил Миков

Михаил Миков: Тежката политическа фрагментация е пречка за съставяне на редовно правителство

Тежката политическа фрагментация в страната е пречка за съставяне на редовно правителство, коментира председателят на 42-рото Народно събрание и бивш председател на БСП Михаил Миков . На последните избори той участва в политическото обединение "Левицата".      "Всичките опити да се състави правителство при такава фрагментация на Народното..

публикувано на 16.07.24 в 13:33

Обсъдиха състоянието на пътищата в област Видин

На проведено заседание на Областната комисия по безопасност на движението по пътищата (ОКБДП), ръководено от областния управител на област Видин Ани Арутюнян, бе представен анализ на пътнотранспортната обстановка на територията на област Видин за второто тримесечие на 2024 г. В заседанието участваха представители на регионални институции и общини ,..

публикувано на 15.07.24 в 14:53