Радан Кънев: Правовата държава в България се влошава

публикувано на 27.07.21 в 10:30

Радан Кънев

Снимка: Европейски парламент

Радан Кънев в ''Посоките на делника'', 27.07 2021 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Остават предизвикателствата за независимостта на съдебната система в България, се казва в доклада по хоризонталния механизъм за върховенството на закона на Европейската комисия в частта за страната ни. В него се допълва, че все още стои въпросът за липсата на прозрачност за собствеността на медиите, а работната среда и безопасността на журналистите не са се подобрили.

Като конкретен пример се дава отмяната от Конституционния съд на закона за отчетността на главния прокурор и неговите заместници.

В България няма подобрение спрямо предишната година е основният извод от доклада, каза в "Посоките на делника" Радан Кънев.

"Докладът има два основни елемента. Първият е констатацията, че през последната година подобряване на ситуацията по отношение на правовата държава просто няма. Други доклади, понякога малко измъчено, са се опитвали да намерят някакъв малък напредък, докато този констатира очевидното за всеки български гражданин - нашата правосъдна система, нашите институции, са в състояние на стагнация. Другият съществен елемент е детайлното и аналитичното отразяване на ситуацията в българската прокуратура. Няма доклад досега, който толкова ясно да посочва структурата на прокуратурата, свръхконцентрацията на власт във фигурата на главния прокурор, неговата пълна безотчестност и безконтролност като основен проблем на кризисната ситуация. Докладът дава ясна картина, но без да се отдава на изследване на конкретни случаи на злоупотреба, което е слабост. Остава да си направим изводи, по които да формираме политиката си".

Разочароващо е, че докладът не анализира ролята на специализираното правосъдие, посочи още евродепутатът.

"Имаме две видими слабости тук, недостатъци. Едната е липсата на оценка за очевидните проблеми на специализираното правосъдие, а другата - липсата на адекватен анализ на ситуацията с корупцията. Липсата на очевадните примери за злоупотреба с власт, с право, свързани със специализираното правосъдие, с КПКОНПИ".

Според доклада, остава и загрижеността за състава и функционирането на Висшия съдебен съвет, тъй като не са приети реформите за неговия състав и функциониране в рамките на новия проект за конституция. Посочва се, че главният инспектор и инспекторите към Главния инспекторат на ВСС продължават работата си, въпреки че мандатът им е приключил през април миналата година. Има и безпокойство за назначенията на съдиите на по-високи позиции, които, според Комисията, не се извършват по прозрачна процедура. От институцията отчитат, че дигитализирането на правосъдието все още е назад. Има проблеми с ефективността на мерките, свързани с интегритета на публичната администрация, лобирането и защитата на свидетелите, където няма специална регулация. Отново се отбелязва ниският процент на окончателните присъди по високите етажи на властта.

Докладите трябва да са обвързани с конкретни политически инструменти, с които правителствата да се съобразяват, според Кънев.

"От миналата година насам съществува инструментът за взаимовръзка между европейското финансиране и състоянието на правовата държава. Той дава на Комисията при сериозни нарушения, при проблеми с правосъдието, както да отправя предупреждения за спиране на средства, така и да ги спира. Целият механизъм е нов, така че всички очакват как ще бъде приложен".

На 1 октомври миналата година най-сериозните проблеми в България бяха казани директно. Тогава страната се открои като проблемна част в ЕС, защото първият доклад посочи, че съдебната власт е зависима, парламентът променя законите на тъмно, а правителството е превзело медиите.

България трябва незабавно да предприеме мерки за контрол и отчетност на главния прокурор и незабавно да премине към конституционна реформа по отношение на Висшия съдебен съвет, на мнение е бившият депутат от 43-тото НС, който коментира и предложението на ИТН главният прокурор да се избира от народа.

"Очаквам това да е труден процес. Съдебата реформа в България е започвала много пъти. Най-големият успешен опит беше извършен в периода 2014-2015, когато имаше пълноценна коалиция с участието на Реформаторския блок и Христо Иванов като министър. Надявам се започващият парламент да започне точно от там, където тогава беше прекъсната. Няма как да очакваме в рамките на ден, седмица, месец или дори година, защото това е реформа, която не се осъществи 30 година. Досега имаше отстъпление от постигнатото, влошаване на ситуацията. Аз като юрист, като политик, дори като активен гражданин, намирам за опасно предложението на ИТН - популистко, издигане на привидна теза, която ако бъде приложена като политика, ще бъде катастрофално. Няма как главният прокурор да се избира от народа. В България 2/3 от манекенките имат юридически дипломи. Т.е утре могат да се превърнат в главен прокурор. В повечето развити демокрации хората дори не знаят името на главния си прокурор. Защо? Защото той върши работата, която трябва да върши. Той не е шоумен, ние такъв си имаме и в момента".