Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Независими ли сме днес- да чуем гласа на младите

2
Снимка: Радио Видин

На 22-и септември честваме едно от най- значимите събития в новата история на България. На тази дата през 1908 година българската държава, една от най- старите в Европа, обявява своята независимост. Това се случва 30 години след Руско- турската война от 1877- 1878 година, която приключва с подписания на 3 март 1878 година. Санстефански мирен договор. Така нашата държава отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов, виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия, посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там именно Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици". Как този исторически акт се приема днес от младите хора? 

В студиото на радио Видин гостуваха Ивайло Петков от Видин, студент в Националната академия за театрално и филмово изкуство и Владимир Славчев, също от Видин, който е студент III-ти курс по право в юридическия факултет на Софийския университет. 

"Понятието "независимост" за мен самия е малко непонятно. Аз не съм склонен да вярвам в абсолютната независимост. За мен абсолютна независимост няма, защото човек във всеки един момент от живота си е зависим от някого или от нещо. За съжаление във времето, в което ние живеем, ставаме зависими от все повече неща ... Това, което мен ме притеснява е, че с материалния възход на цивилизацията все повече преобладава материалния процес и създавайки едни удобства за себе си, ние все повече ставаме зависими от тях."- коментира Ивайло Петков.


"Според мен преди години хората са били също толкова зависими, колкото и днес, може би една идея не толкова втренчени в технологичното, но по- скоро насочили погледа си към нещо друго. Тогава животът е бил повече фокусиран върху материалното оцеляване, така че хората са били също толкова зависими от това."- подчерта Владимир Славчев.

Независима ли е България днес- това попитахме нашите сутрешни гости:

"Аз не мога да кажа твърдо, че вярвам, че живея в една независима страна. Случват се определени събития, като например в близкото ни минало, на българска територия нахлуха американски войници в едно предприятие, в което работят едни изключително мирни хора- български граждани, които цял живот са изкарвали прехраната си с честен труд, без да навредят никому. Изведнъж на работното им място нахлуват въоръжени до зъби войници, прекосили океана и насочвайки към тях пълни автомати. Отзвукът от това беше никакъв. Гледайки репортажите, клиповете как американските войници се смеят, си задавам въпроса България готова ли е да защити своите граждани?"- каза още Ивайло Петков.

Как пандемията повлия на независимостта ни- темата коментира Владимир Славчев:

"Ако на нещо ни научи тази пандемия или по- скоро ни го припомни е, че хората не сме нищо в сравнение с това, на което е способна дали природата или откъдето и да е дошъл този вирус. Пред този невидим враг всички ние сме безсилни ... Преди да се случи пандемията живеехме нормално и много забързано, без много да обръщаме внимание на хората около нас, на тези хора, с които си пием кафето ... За съжаление пандемията формира у нас едни зависимости, които не са само положителни, но и един изкуствено създадени такива. Едва ли не маската е втората ти лична карта. Маската ни обезличава, защото се озоваваш в една среда, заобиколен от безлични хора, на които забравяш усмивката. Усещането е различно, не е същото и нещата се променят."

Има ли място за бунт в живота на човек, когато трябва да защити своята независимост?

"Маските и ваксините, като цяло защитните средства и тази социална дистанция ни отдалечават един от друг и ни обезличават. Ние жертваме в името на безопасността си своята душевност и се обезличаваме. Това именно докарва хората до тази бунтовност и това недоволство. В крайна сметка всеки е свободен да изразява своето мнение пред останалите, стига то да не пречи на безопасността на другите ... Тук става въпрос за здравето и човешкия живот. Това е един общ проблем и всички ние носим своята отговорност."- споделиха още младите хора.

Попитахме и видинчани независими ли са днес, и как приемат историческия акт по обявяването на независимостта на България.

"Не сме независими и няма да бъдем независими. Малка страна сме, бедна страна, пандемия и така нататък ... Правилата ни диктуват тия, които имат пари и икономическа мощ. Колкото си по- голям и по- силен, толкова повече диктуваш нещата ... Живеем различно от другите държави. По принцип не трябва да се съобразяваме много, много, защото те не могат да ни определят какво да правим ... Не мисля, че сме много независими. Зависими сме от Европейския съюз, от Америка може би?"- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Обсъдиха състоянието на пътищата в област Видин

На проведено заседание на Областната комисия по безопасност на движението по пътищата (ОКБДП), ръководено от областния управител на област Видин Ани Арутюнян, бе представен анализ на пътнотранспортната обстановка на територията на област Видин за второто тримесечие на 2024 г. В заседанието участваха представители на регионални институции и общини ,..

публикувано на 15.07.24 в 14:53

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав.  Голямо  и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...

публикувано на 12.07.24 в 12:00

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание.  Политическата криза в страната продължава да се задълбочава.  Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат.  Как се отразява дългогодишният..

публикувано на 11.07.24 в 10:00

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..

публикувано на 10.07.24 в 10:45
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03