Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Независими ли сме днес- да чуем гласа на младите

2
Снимка: Радио Видин

На 22-и септември честваме едно от най- значимите събития в новата история на България. На тази дата през 1908 година българската държава, една от най- старите в Европа, обявява своята независимост. Това се случва 30 години след Руско- турската война от 1877- 1878 година, която приключва с подписания на 3 март 1878 година. Санстефански мирен договор. Така нашата държава отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов, виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия, посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там именно Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици". Как този исторически акт се приема днес от младите хора? 

В студиото на радио Видин гостуваха Ивайло Петков от Видин, студент в Националната академия за театрално и филмово изкуство и Владимир Славчев, също от Видин, който е студент III-ти курс по право в юридическия факултет на Софийския университет. 

"Понятието "независимост" за мен самия е малко непонятно. Аз не съм склонен да вярвам в абсолютната независимост. За мен абсолютна независимост няма, защото човек във всеки един момент от живота си е зависим от някого или от нещо. За съжаление във времето, в което ние живеем, ставаме зависими от все повече неща ... Това, което мен ме притеснява е, че с материалния възход на цивилизацията все повече преобладава материалния процес и създавайки едни удобства за себе си, ние все повече ставаме зависими от тях."- коментира Ивайло Петков.


"Според мен преди години хората са били също толкова зависими, колкото и днес, може би една идея не толкова втренчени в технологичното, но по- скоро насочили погледа си към нещо друго. Тогава животът е бил повече фокусиран върху материалното оцеляване, така че хората са били също толкова зависими от това."- подчерта Владимир Славчев.

Независима ли е България днес- това попитахме нашите сутрешни гости:

"Аз не мога да кажа твърдо, че вярвам, че живея в една независима страна. Случват се определени събития, като например в близкото ни минало, на българска територия нахлуха американски войници в едно предприятие, в което работят едни изключително мирни хора- български граждани, които цял живот са изкарвали прехраната си с честен труд, без да навредят никому. Изведнъж на работното им място нахлуват въоръжени до зъби войници, прекосили океана и насочвайки към тях пълни автомати. Отзвукът от това беше никакъв. Гледайки репортажите, клиповете как американските войници се смеят, си задавам въпроса България готова ли е да защити своите граждани?"- каза още Ивайло Петков.

Как пандемията повлия на независимостта ни- темата коментира Владимир Славчев:

"Ако на нещо ни научи тази пандемия или по- скоро ни го припомни е, че хората не сме нищо в сравнение с това, на което е способна дали природата или откъдето и да е дошъл този вирус. Пред този невидим враг всички ние сме безсилни ... Преди да се случи пандемията живеехме нормално и много забързано, без много да обръщаме внимание на хората около нас, на тези хора, с които си пием кафето ... За съжаление пандемията формира у нас едни зависимости, които не са само положителни, но и един изкуствено създадени такива. Едва ли не маската е втората ти лична карта. Маската ни обезличава, защото се озоваваш в една среда, заобиколен от безлични хора, на които забравяш усмивката. Усещането е различно, не е същото и нещата се променят."

Има ли място за бунт в живота на човек, когато трябва да защити своята независимост?

"Маските и ваксините, като цяло защитните средства и тази социална дистанция ни отдалечават един от друг и ни обезличават. Ние жертваме в името на безопасността си своята душевност и се обезличаваме. Това именно докарва хората до тази бунтовност и това недоволство. В крайна сметка всеки е свободен да изразява своето мнение пред останалите, стига то да не пречи на безопасността на другите ... Тук става въпрос за здравето и човешкия живот. Това е един общ проблем и всички ние носим своята отговорност."- споделиха още младите хора.

Попитахме и видинчани независими ли са днес, и как приемат историческия акт по обявяването на независимостта на България.

"Не сме независими и няма да бъдем независими. Малка страна сме, бедна страна, пандемия и така нататък ... Правилата ни диктуват тия, които имат пари и икономическа мощ. Колкото си по- голям и по- силен, толкова повече диктуваш нещата ... Живеем различно от другите държави. По принцип не трябва да се съобразяваме много, много, защото те не могат да ни определят какво да правим ... Не мисля, че сме много независими. Зависими сме от Европейския съюз, от Америка може би?"- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори.  Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..

публикувано на 25.04.24 в 10:00

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00