Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Независими ли сме днес- да чуем гласа на младите

2
Снимка: Радио Видин

На 22-и септември честваме едно от най- значимите събития в новата история на България. На тази дата през 1908 година българската държава, една от най- старите в Европа, обявява своята независимост. Това се случва 30 години след Руско- турската война от 1877- 1878 година, която приключва с подписания на 3 март 1878 година. Санстефански мирен договор. Така нашата държава отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов, виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия, посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там именно Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици". Как този исторически акт се приема днес от младите хора? 

В студиото на радио Видин гостуваха Ивайло Петков от Видин, студент в Националната академия за театрално и филмово изкуство и Владимир Славчев, също от Видин, който е студент III-ти курс по право в юридическия факултет на Софийския университет. 

"Понятието "независимост" за мен самия е малко непонятно. Аз не съм склонен да вярвам в абсолютната независимост. За мен абсолютна независимост няма, защото човек във всеки един момент от живота си е зависим от някого или от нещо. За съжаление във времето, в което ние живеем, ставаме зависими от все повече неща ... Това, което мен ме притеснява е, че с материалния възход на цивилизацията все повече преобладава материалния процес и създавайки едни удобства за себе си, ние все повече ставаме зависими от тях."- коментира Ивайло Петков.


"Според мен преди години хората са били също толкова зависими, колкото и днес, може би една идея не толкова втренчени в технологичното, но по- скоро насочили погледа си към нещо друго. Тогава животът е бил повече фокусиран върху материалното оцеляване, така че хората са били също толкова зависими от това."- подчерта Владимир Славчев.

Независима ли е България днес- това попитахме нашите сутрешни гости:

"Аз не мога да кажа твърдо, че вярвам, че живея в една независима страна. Случват се определени събития, като например в близкото ни минало, на българска територия нахлуха американски войници в едно предприятие, в което работят едни изключително мирни хора- български граждани, които цял живот са изкарвали прехраната си с честен труд, без да навредят никому. Изведнъж на работното им място нахлуват въоръжени до зъби войници, прекосили океана и насочвайки към тях пълни автомати. Отзвукът от това беше никакъв. Гледайки репортажите, клиповете как американските войници се смеят, си задавам въпроса България готова ли е да защити своите граждани?"- каза още Ивайло Петков.

Как пандемията повлия на независимостта ни- темата коментира Владимир Славчев:

"Ако на нещо ни научи тази пандемия или по- скоро ни го припомни е, че хората не сме нищо в сравнение с това, на което е способна дали природата или откъдето и да е дошъл този вирус. Пред този невидим враг всички ние сме безсилни ... Преди да се случи пандемията живеехме нормално и много забързано, без много да обръщаме внимание на хората около нас, на тези хора, с които си пием кафето ... За съжаление пандемията формира у нас едни зависимости, които не са само положителни, но и един изкуствено създадени такива. Едва ли не маската е втората ти лична карта. Маската ни обезличава, защото се озоваваш в една среда, заобиколен от безлични хора, на които забравяш усмивката. Усещането е различно, не е същото и нещата се променят."

Има ли място за бунт в живота на човек, когато трябва да защити своята независимост?

"Маските и ваксините, като цяло защитните средства и тази социална дистанция ни отдалечават един от друг и ни обезличават. Ние жертваме в името на безопасността си своята душевност и се обезличаваме. Това именно докарва хората до тази бунтовност и това недоволство. В крайна сметка всеки е свободен да изразява своето мнение пред останалите, стига то да не пречи на безопасността на другите ... Тук става въпрос за здравето и човешкия живот. Това е един общ проблем и всички ние носим своята отговорност."- споделиха още младите хора.

Попитахме и видинчани независими ли са днес, и как приемат историческия акт по обявяването на независимостта на България.

"Не сме независими и няма да бъдем независими. Малка страна сме, бедна страна, пандемия и така нататък ... Правилата ни диктуват тия, които имат пари и икономическа мощ. Колкото си по- голям и по- силен, толкова повече диктуваш нещата ... Живеем различно от другите държави. По принцип не трябва да се съобразяваме много, много, защото те не могат да ни определят какво да правим ... Не мисля, че сме много независими. Зависими сме от Европейския съюз, от Америка може би?"- коментираха видинчани.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.

Галерия

Вижте още

Животът в Извор махала- сложен и невъзможен

Така определиха живота в малкото погранично селце Извор махала местни жители. Намира се в община Кула и е почти обезлюдено. От близо 1800 жители в добрите времена, днес тук са останали около 30 жители, чиято средна възраст е над 70 години. Селото възниква с обособяването на отдалечена махала на голямото село Велики Извор, останало в Сърбия, което..

публикувано на 22.10.21 в 18:00
Андрей Ковачев

Андрей Ковачев: Всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти

" Всеки има право на собственото мнение, когато е в рамките на закона и не призовава към насилие или нещо нелегално, но никой няма право на собствени факти . Те са свещени, не може някой да ги променя, за да аргументира една или друга позиция, да се опитва да променя обществени нагласи, дали предизборни или в сферата на здравеопазването и..

публикувано на 21.10.21 в 10:25

Георги Апостолов: Образователната система се нуждае от преструктуриране, за да отговаря на нуждите на ХХI век

" Уменията на ХХI век са базирани на информационна грамотност, критично мислене, здрав разум, елементарни неща, които работеха в аналоговия свят без никакъв проблем, но дигиталното цунами практически изключи тези механизми . Огромният поток от информация трябва да се посрещне от умение за сортиране . Заплахата е реална за живота и здравето на..

публикувано на 21.10.21 в 10:15

Задължителен "зелен сертификат"- поредна стъпка в борбата с пандемията?

Със заповед на министъра на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров от 00.00 часа на 21 октомври в страната ни влизат в сила нови ограничителни мерки заради скока на заразените с COVID-19 и високата смъртност. Според тях в сила влиза използването на "зелен сертификат". Заповедта предвижда всички дейности, които се извършват на закрито да се..

публикувано на 20.10.21 в 11:22

Властта с мерки заради скъпи ток, бизнес и синдикати протестират

Инфлацията расте, стоките и сметките поскъпват. Премиерът, министри и ръководители на енергийни дружества набелязаха мерка мерки за решаване на проблема с високата цена на електроенергията и природния газ. Междувременно работодателски и синдикални организации обявиха за 12 часа днес национален протест за незабавни компенсации. Очаква се основните..

публикувано на 19.10.21 в 10:03

Ще се случи ли строителството на граничния пункт Салаш- Ново корито?

Изграждането на граничен пункт при белоградчишкото село Салаш и сръбското Ново корито отново е на дневен ред.  Споразумението за разкриването му е още от 2007 година между българския президент тогава  Георги Първанов и сръбския Борис Тадич. Седем години след това започва изграждането на пътя към бъдещия граничен пункт при прохода Кадъ боаз, но..

публикувано на 18.10.21 в 14:07

Доц. Надежда Илиева: Ирландия е пример, че демографският колапс може да бъде обратим

Световната история е виждала и по-тежки демографски кризи от настоящата в България, което означава, че колапсът е обратим , каза в "Посоките на делника" доцент Надежда Илиева от БАН. "Ние с доцент Бърдаров даваме пример с Ирландия , която губи над 1/3 от населението си в т.нар Картофена криза, началото на XX век, има масови жертви от глада. Д..

публикувано на 14.10.21 в 10:30