Независими ли сме днес- да чуем гласа на младите

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 22-и септември честваме едно от най- значимите събития в новата история на България. На тази дата през 1908 година българската държава, една от най- старите в Европа, обявява своята независимост. Това се случва 30 години след Руско- турската война от 1877- 1878 година, която приключва с подписания на 3 март 1878 година. Санстефански мирен договор. Така нашата държава отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество. В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов, виден български политик и юрист, дългогодишен лидер на Демократическата партия, посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там именно Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите. Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици". Как този исторически акт се приема днес от младите хора? 

"Понятието "независимост" за мен самия е малко непонятно. Аз не съм склонен да вярвам в абсолютната независимост. За мен абсолютна независимост няма, защото човек във всеки един момент от живота си е зависим от някого или от нещо. За съжаление във времето, в което ние живеем, ставаме зависими от все повече неща ... Това, което мен ме притеснява е, че с материалния възход на цивилизацията все повече преобладава материалния процес и създавайки едни удобства за себе си, ние все повече ставаме зависими от тях."- коментира Ивайло Петков.

"Според мен преди години хората са били също толкова зависими, колкото и днес, може би една идея не толкова втренчени в технологичното, но по- скоро насочили погледа си към нещо друго. Тогава животът е бил повече фокусиран върху материалното оцеляване, така че хората са били също толкова зависими от това."- подчерта Владимир Славчев.

"Аз не мога да кажа твърдо, че вярвам, че живея в една независима страна. Случват се определени събития, като например в близкото ни минало, на българска територия нахлуха американски войници в едно предприятие, в което работят едни изключително мирни хора- български граждани, които цял живот са изкарвали прехраната си с честен труд, без да навредят никому. Изведнъж на работното им място нахлуват въоръжени до зъби войници, прекосили океана и насочвайки към тях пълни автомати. Отзвукът от това беше никакъв. Гледайки репортажите, клиповете как американските войници се смеят, си задавам въпроса България готова ли е да защити своите граждани?"- каза още Ивайло Петков.

"Ако на нещо ни научи тази пандемия или по- скоро ни го припомни е, че хората не сме нищо в сравнение с това, на което е способна дали природата или откъдето и да е дошъл този вирус. Пред този невидим враг всички ние сме безсилни ... Преди да се случи пандемията живеехме нормално и много забързано, без много да обръщаме внимание на хората около нас, на тези хора, с които си пием кафето ... За съжаление пандемията формира у нас едни зависимости, които не са само положителни, но и един изкуствено създадени такива. Едва ли не маската е втората ти лична карта. Маската ни обезличава, защото се озоваваш в една среда, заобиколен от безлични хора, на които забравяш усмивката. Усещането е различно, не е същото и нещата се променят."

"Маските и ваксините, като цяло защитните средства и тази социална дистанция ни отдалечават един от друг и ни обезличават. Ние жертваме в името на безопасността си своята душевност и се обезличаваме. Това именно докарва хората до тази бунтовност и това недоволство. В крайна сметка всеки е свободен да изразява своето мнение пред останалите, стига то да не пречи на безопасността на другите ... Тук става въпрос за здравето и човешкия живот. Това е един общ проблем и всички ние носим своята отговорност."- споделиха още младите хора.

"Не сме независими и няма да бъдем независими. Малка страна сме, бедна страна, пандемия и така нататък ... Правилата ни диктуват тия, които имат пари и икономическа мощ. Колкото си по- голям и по- силен, толкова повече диктуваш нещата ... Живеем различно от другите държави. По принцип не трябва да се съобразяваме много, много, защото те не могат да ни определят какво да правим ... Не мисля, че сме много независими. Зависими сме от Европейския съюз, от Америка може би?"- коментираха видинчани.