Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

За дните и живота в село Безденица

20
Снимка: Радио Видин

Село Безденица се в община Монтана, а интересното му име идва от легендата, че в дълбока древност тук е имало бездънно езеро. Тук човек има чувството, че попада в друго паралелно измерение, където властват спокойствието и безгрижния живот. Но, това е само първото впечатление. Днес за живота в село от Северозапада и то в условия на двойна криза, безгрижния живот е само мираж.

Това потвърдиха и местните жители в анкета на Кирил Кирилов:

"Парите тук на никого не стигат. Магазин имаме, но работи само до обяд... Нямаме доктор. Ако ни се наложи, ходим в Монтана. Преди имахме един и бяхме много добре, защото беше в полза на хората, но вече не идва. Не знам защо... За децата има детска градина, но не и училище. Учениците ходят в Габровница и Монтана... Аз уча в спортното училище в Монтана. Транспорт има - идва автобус и ни взима... Само един магазин работи- ето този наркооп и то до обяд. А в това малко магазинче продават само вафли, безалкохолно и кафе, и е мъртва работа... Има работа - тук имаме едно лозе, но малко пари се дават. Хората не искат да работят... Не виждаш ли, че в центъра няма пейки, няма нищо. Ние сме млади хора, а няма къде да се събираме. Какво трябва да се промени ли? Ами, много работи. Така като гледаш, не виждаш ли какво чудо е... Този магазин работи 4 часа, а ние сме 200- 300 души. Ходим да пазаруваме в Габровница и в Монтана. Тук няма нищо, няма живот... Много от младите хора се занимават с дърводобив и ходят да продават в града. Иначе тук няма никаква работа... Селото ни е хубаво, но не се пази чисто. И хората ми харесват, нищо че повечето са от малцинството. Разбираме се добре, помагаме си, въобще нямам проблеми... Тук има фирма, която отглежда лозя, има и фирма, която отглежда череши. Има къде да се работи, стига да го искаш... Тук повечето сме възрастни хора и ни е трудно за всичко да ходим до Монтана, а е и скъпо. Хубаво е тук да имаме отново лекар... Западнало село. Трудно ни е и за пазар, и за живот. Мъка е. Онзи ден съм ходила до Монтана да търся доктор. Големи разправии, а и като тръгнеш на чуждо място нали знаеш - мъка. Хората измряха, няма ги вече. Никой ме му е зор за Безденица... Искаме кметът да сложи някоя пързалка и люлки. Искаме да имаме и клуб, където младите хора да се събират. А искаме и работа..."  

Селото е хубаво и спокойно, но има и доста неща, които ни се иска да променим. Проблемът е в липсата на средства, обясни ситуацията накратко кметският наместник на Безденица, Сергей Ангелов, който е втори мандат на тази длъжност. Що се отнася до младите хора в селото, той също има претенции към тях:

"Трябва да се обърне малко по-сериозно внимание на младежите. Те трябва да бъдат заставени да ходят на училище. Малко по-строго трябва да се подходи към тези, които не влизат в час. Ние постоянно с директорката на училището в Габровница издирваме деца, защото не ходят на училище. Ако родителите не искат да ги водят, то да намерят някакъв друг начин да ги задържат в клас. Така е и със здравната система. Имахме доктор тук, идваше по веднъж седмично и хората бяха доволни. Колко му е да се измисли начин да имаме лекар поне веднъж в седмицата. Кой е виновен ли? Ами държавата е виновна за тази ситуация. Ние тук се борим колкото са ни възможностите, но всичко опира до финанси, а знаете какви са те в едно малко село. Нужно е малко повече внимание към по-малките населени места, защото навсякъде имат нужда от добро образование и добра здравна помощ..."

Впечатленията на кметския наместник за качеството на образованието и здравната помощ в малките населени места подкрепи и бившият уредник на библиотеката в селото към читалище "Пробуда", Мария Михайлова. В читалището тя е прекарала общо 14 години. Днес е пенсионер, а за читалището все още не може да бъде намерен човек, който да го поддържа:  

"Библиотеката ни разполага с повече от 3300 тома литература, но няма интерес към нея. Интересът е нулев. Децата уж ходят на училище, но май не могат и да четат. Сега се занимават повечето с компютри и литературата въобще ни ги интересува... Преди имахме състави и групи към читалището, но откакто децата тръгнаха да учат по Габровница и Монтана, всичко замря. Самодейността в селото си отива. Самодейците ни остаряха, а младите вече не се интересуват от подобни изяви. Такова бъдеще е жалко. Жалко е и за селото, и за България е жалко..."
 
В Безденица има красив православен храм "Възнесение Господне", където всяка година се дава курбан за празника му. Съборът на селото е всяка последна неделя от месец октомври, а през септември тук се събират и за прочутия в околността  ловен празник. На него за жителите и гостите е готвил дори Ути Бъчваров. И не само той, разказва още Мария Михайлова, която е и една от дейните участнички в празника. Оказва се, че заедно с още една жена от селото, са представяли местната кухня и пред Иван Звездев, който също е бил гост на селото.

"Когато тук беше Иван Зведев, аз готвих пълнени чушки с боб и дроб сарма, а една друга жена прави торта. Хубаво беше", спомня си Мария Михайлова.


"На празника на лова пък, който го правим в една местност извън селото, идва Ути. Правихме курбан от телешко и шилешко месо. Нямаше глиган, но пък едно момче донесе пернат дивеч. От Видин пък бяха докарали едни много хубави кебапчета. Имаше и музика, и много хора. Това ще остане едно незабравимо събитие за селото..."


Още за ловния празник в Безденица и живота тук от разказите на местните хора, кметския наместник Сергей Ангелов и читалищния деятел Мария Михайлова - в звуковия файл.



Вижте още

Жители на Боровци: Бихме искали наистина да сме част от страна в ЕС

Срещата ни днес е с жители на берковското село Боровци, за да проверим какво не стига на местните за да се чувстват наистина жители на страна от ЕС. Защо в селото няма банкомат, каква е причината за проблемите с водоснабдяването и с електроснабдяването. Как се живее в населено място със смесено население и до какви проблеми води това. Запазили ли са се..

публикувано на 12.08.22 в 11:40

ИПБ: Институциите са абдикирали от пътната безопасност

Най-голямата заплаха за живота и здравето на българските граждани от началото на тази година е пътнотранспортният травматизъм , посочва анализ на Института за пътна безопасност .  Според данните през първите 7 месеца в резултат на катастрофи са загинали 288 души , което прави средно 1,4 починали на ден . Тежко ранените са 4472 души , което..

публикувано на 11.08.22 в 10:10

Красимир Георгиев, АКАБ: "Пътна полиция" трябва да се разпусне и реформира по нов модел

За политическа и експертна неспособност за противопоставяне на рисковете и заплахите от настъпването на тежки пътнотранспортни произшествия предупреждават експертите. Политическите противопоставяния в държавната администрация са превърнали безопасността на движението в досадно служебно задължение, посочват в свое становище от Института за пътна..

публикувано на 11.08.22 в 10:10

Застрашена ли е дейността на строителните фирми?

Над 1000 строителни фирми се очаква да спрат дейността си до края на годината- това каза за БНР Валентин Николов, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Той посочи, че общият обем на строителната продукция за четвъртото тримесечие на миналата година и за първото тримесечие на тази година, отнесен към съответния предишен..

публикувано на 10.08.22 в 11:13

Повече българска история, упражнения и обяснения в клас искат родители и ученици

Много висок стил на изказа в учебниците, материал, който не е съобразен с възрастта на децата, необходимост от повече примери и обяснения, вместо твърде много информация, както и необходимост от повече време за упражнения. Това са основните проблеми, които изпъкват в отговорите на родители и деца във връзка с учебния материал. Като най-труден предмет..

публикувано на 09.08.22 в 13:53

Проф. Венелин Терзиев: Има ли стратегия българското образование?

"В последните месеци у нас очевидно се натрупват и ескалират последователно проблемни теми във всяка една област – образование, икономика, култура. Неслучайно поставяме образованието на първо място – защото всъщност именно образованието се явява фундамент не само за личностното развитие. То е фундаментът, върху който се гради и развива всяка..

публикувано на 09.08.22 в 11:23

Връща ли се интересът към учителската професия?

Да си учител днес е предизвикателство и същевременно огромна отговорност. Учителите учат всеки ден, за да предадат най- доброто на своите ученици. Те трябва да следят постоянно излизащите нови технологии, за да могат да ги прилагат в обучението. След увеличенията на заплатите в сферата на образованието през последните години и сътресенията на пазара..

публикувано на 08.08.22 в 12:17