Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Повече българска история, упражнения и обяснения в клас искат родители и ученици

Снимка: Радио ВИДИН

Много висок стил на изказа в учебниците, материал, който не е съобразен с възрастта на децата, необходимост от повече примери и обяснения, вместо твърде много информация, както и необходимост от повече време за упражнения. Това са основните проблеми, които изпъкват в отговорите на родители и деца във връзка с учебния материал. Като най-труден предмет в училище, очаквано, се утвърждава математиката. Но оказва се, че сериозни затруднения при по-малките ученици предизвикват и предметите „Човекът и обществото“ и „Човекът и природата“. При по-големите по-трудни са „География и икономика“ и „История и цивилизации“.

Това са част от изводите на единствено по рода си изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ по поръчка на Министерството на образованието и науката, каза в "Посоките на делника" Яница Петкова, автор на проучването:

"Изследването беше проведено сред родители и ученици от 1 до 10 клас. Основната цел на МОН, която трябваше да изпълним, е да видим какво е трудното, какво е неразбираемото в учебниците, има ли проблем с междупредметните връзки, т.е. един предмет да не кореспондира с изучаваното по друг предмет, какво би трябвало да се промени, какви са препоръките на родителите и учениците. Да получим обратна връзка по отношение на изучавания учебен материал."


По-голямата част от родителите са споделили, че детето им се справя добре с учебния материал, но около 40% процента са заявили, че децата им срещат трудности. Всеки десети родител е отговорил, че детето му има значителни трудности по повечето предмети.

"Интересно е, че родителите, които казват, че децата им изпитват трудности и тези, които казват, че децата им не изпитват трудности, дават различни отговори на въпроса какви са трудностите и защо имат трудности. За родителите, които казват, че детето им не изпитва трудности, по-скоро трудностите са свързани с неясен език в учебниците, учебно съдържание, коeто не е съобразено с възрастта на детето. Проблеми, които по-скоро не са свързани с начина на поднасяне на материала от страна на учителя, които не са свързани конкретно с учителя. А за родителите, които казват, че детето им има проблеми с учебния материал, тези проблеми произтичат по-скоро от прекия контакт с учителя и ролята на учителя по време на преподаването. В този случай на първо място излиза проблемът с онлайн обучението, недобро поднасяне на материала от страна на учителите. Родителите предприемат различни механизми, за да се справят с трудностите на своите деца. Най-честият е да се изпращат децата на допълнителни индивидуални или групови уроци. Най-често деца от 5-и до 7-и клас посещават такива уроци. Близо 1/2 от децата в тези класове ходят на допълнителни уроци на предмети, които се изучават в училище. Това до голяма степен се свързва с предстоящите изпити след 7-и клас, за които детето е необходимо да се подготви допълнително."

В проучването учениците са били склонни да говорят по-обширно за предметите, с които имат проблеми. Математиката е най-трудният предмет за всички ученици от 1 до 10 клас.

"Изследването ни показа и нещо друго - има някои специфични предмети, които затрудняват ученици в определени класове. В 3-ти и 4-ти клас това са предметите "Човекът и обществото" и "Човекът и природата". Децата доста често имат проблем с несъобразено съдържание с възрастта, според оценка на самите ученици. Липсва кореспонденция между предметите. Самите деца имат усещането, че нещо им липсва, че нещо им е преподадено, а трябва да са научили още нещо допълнително, за да могат да си разберат урока. Обемът на уроците, по оценка на децата, е твърде голям. При встъпването в тези нови предмети "Човекът и обществото" и "Човекът и природата" в 3-ти и 4-ти клас, както и при "История и цивилизации", "География и икономика" в 7-и и 8-и клас, започват да имат много нови понятия, много нови термини, които са по-скоро на научен, академичен език. Стил, който не е подходящ за по-малки деца, които не могат да разберат толкова сложни концепции."

Децата са препоръчали повече време за упражнения, по-систематизирана информация, по-разбираем език в учебниците, акцент върху най-важната информация в урока.

"По-специфичното в препоръките на децата е, че те искат по-интерактивен метод на преподаване на материала. Да имат повече експерименти, примери, графики. Всякакъв начин на преподаване, който ги въвлича чисто опитно в изучавания материал."


Препоръките на учениците и техните родители почти изцяло се припокриват.

"С една интересна разлика. От интервютата на родителите ни направи впечатление, че те искат да има по-голям акцент върху изучаването на историята на България и българската литература. Искат по-голям акцент върху българското. Създава се впечатление сред родителите, че българската история и българската литература убягва от учебното съдържание. Има и едно усещане и у родителите, и у учениците, че има материал, който е свален от по-горните класове, за да се изучава в по-долните. Много често беше споменавано това. Обща препоръка и от родители, и от ученици е да се адаптира самият език и преподаваната информация към възрастта на детето. Да бъде по-систематизирана и да има време за упражнения."

Изводите от изследването ще бъдат взети под внимание при изготвянето на учебните програми и учебниците, допълни Яница Петкова:

"При представянето на изследването в присъствието на експерти от МОН бяха поети такива ангажименти. Все пак изследването е поръчано от МОН, вярвам, че с идеята именно да бъдат отразени желанията и нуждите както на родителите, така и на децата, защото те все пак са основният елемент в процеса на образование. Важно е да се вземат предвид препоръките и на самите учители. Доколкото съм запозната, има такова изследване от страна на МОН и към учителите. Така че и трите гледни точки- на родителите, учениците и учителите, да бъдат взети предвид при една бъдеща реформа, когато и да се осъществи."

Повече- в прикачения звуков файл.

Вижте още
Първан Симеонов

Първан Симеонов, "Галъп": Хората гласуваха предпазливо

В Северозапада няма неочаквани развития на вота на 2 октомври, заяви Първан Симеонов- изпълнителен директор на Галъп интернешънъл. На тези избори почти нищо непредвидимо не се случи. "Нямаше изненади. Може би, неприятно изненадани ще бъдат част самите политици. "Има такъв народ" и "Възраждане" са едни от тях. Защото те очакваха от себе си..

публикувано на 03.10.22 в 10:05
Марая Цветкова

Марая Цветкова: Ниската избирателна активност не наказва политиците, а обществото

В навечерието сме на 2 октомври, когато ще дадем гласа си за пореден път. Какви са изводите от предизборната кампания и зададени ли са вече следизборните посоки?  По темата разговаряхме с политолога Марая Цветкова . Радио ВИДИН :  Струва ми се, че изпращаме традиционната кампания: суха и вяла, насочена най-вече към твърдите ядра, а не към..

публикувано на 29.09.22 в 10:05

Щедри ли сме и умеем ли да правим щастливи околните?

Българите и като цяло хората по света, стават все по-щедри. Това показва Световният дарителски индекс, според който от 119 държави страната ни е на 54-о място. Нашият дарителски индекс за 2022 година е 41%. По света 3 милиарда души (62%) са помогнали на някого, когото не познават, което е с приблизително половин милиард повече души в сравнение с..

публикувано на 28.09.22 в 11:20

Огнян Асенов: Не продавайте гласа си, защото последствията след това са за всички

В края на седмицата отново сме призовани да отидем до урните, за да дадем своя глас за състава на следващото Народно събрание. Предизборната кампания е към своя край, вероятно повечето от избирателите са решили дали и за кого да гласуват. Остава държавата и институциите да гарантират честността на вота . Как тече подготовката за парламентарните избори..

публикувано на 27.09.22 в 14:06

Ще преодолее ли Северозападът социално-икономическото изоставане

Интегрирана териториална стратегия за развитие на региона за периода 2021-2027 (ИТСР) приеха преди дни  кметове и областни управители от Северозапада. Заседанието на  Регионалния съвет за развитие на Северозападния регион за планиране бе ръководено от председателя му Калин Каменов- кмет на община Враца. Плановият документ определя..

публикувано на 26.09.22 в 15:34

Бяла Слатина - с поглед в бъдещето за по-добър живот

Град Бяла Слатина е дестинацията ни в "Посоките на делника". Посреща   ни с прави, чисти и озеленени улици, с красив нов фонтан на площада в центъра и за съжаление с малко хора.  Десет хиляди са жителите на града, в 14-те населени места от общината живеят  20 200 души. Бяла Слатина става град през 1914 година с указ на цар Фердинанд...

публикувано на 23.09.22 в 13:05

Любен Добрев: Не можем да сме напълно независими, но трябва да бъдем българофили

"Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска… Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!" Това е..

публикувано на 22.09.22 в 10:05