Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Повече българска история, упражнения и обяснения в клас искат родители и ученици

Снимка: Радио ВИДИН

Много висок стил на изказа в учебниците, материал, който не е съобразен с възрастта на децата, необходимост от повече примери и обяснения, вместо твърде много информация, както и необходимост от повече време за упражнения. Това са основните проблеми, които изпъкват в отговорите на родители и деца във връзка с учебния материал. Като най-труден предмет в училище, очаквано, се утвърждава математиката. Но оказва се, че сериозни затруднения при по-малките ученици предизвикват и предметите „Човекът и обществото“ и „Човекът и природата“. При по-големите по-трудни са „География и икономика“ и „История и цивилизации“.

Това са част от изводите на единствено по рода си изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ по поръчка на Министерството на образованието и науката, каза в "Посоките на делника" Яница Петкова, автор на проучването:

"Изследването беше проведено сред родители и ученици от 1 до 10 клас. Основната цел на МОН, която трябваше да изпълним, е да видим какво е трудното, какво е неразбираемото в учебниците, има ли проблем с междупредметните връзки, т.е. един предмет да не кореспондира с изучаваното по друг предмет, какво би трябвало да се промени, какви са препоръките на родителите и учениците. Да получим обратна връзка по отношение на изучавания учебен материал."


По-голямата част от родителите са споделили, че детето им се справя добре с учебния материал, но около 40% процента са заявили, че децата им срещат трудности. Всеки десети родител е отговорил, че детето му има значителни трудности по повечето предмети.

"Интересно е, че родителите, които казват, че децата им изпитват трудности и тези, които казват, че децата им не изпитват трудности, дават различни отговори на въпроса какви са трудностите и защо имат трудности. За родителите, които казват, че детето им не изпитва трудности, по-скоро трудностите са свързани с неясен език в учебниците, учебно съдържание, коeто не е съобразено с възрастта на детето. Проблеми, които по-скоро не са свързани с начина на поднасяне на материала от страна на учителя, които не са свързани конкретно с учителя. А за родителите, които казват, че детето им има проблеми с учебния материал, тези проблеми произтичат по-скоро от прекия контакт с учителя и ролята на учителя по време на преподаването. В този случай на първо място излиза проблемът с онлайн обучението, недобро поднасяне на материала от страна на учителите. Родителите предприемат различни механизми, за да се справят с трудностите на своите деца. Най-честият е да се изпращат децата на допълнителни индивидуални или групови уроци. Най-често деца от 5-и до 7-и клас посещават такива уроци. Близо 1/2 от децата в тези класове ходят на допълнителни уроци на предмети, които се изучават в училище. Това до голяма степен се свързва с предстоящите изпити след 7-и клас, за които детето е необходимо да се подготви допълнително."

В проучването учениците са били склонни да говорят по-обширно за предметите, с които имат проблеми. Математиката е най-трудният предмет за всички ученици от 1 до 10 клас.

"Изследването ни показа и нещо друго - има някои специфични предмети, които затрудняват ученици в определени класове. В 3-ти и 4-ти клас това са предметите "Човекът и обществото" и "Човекът и природата". Децата доста често имат проблем с несъобразено съдържание с възрастта, според оценка на самите ученици. Липсва кореспонденция между предметите. Самите деца имат усещането, че нещо им липсва, че нещо им е преподадено, а трябва да са научили още нещо допълнително, за да могат да си разберат урока. Обемът на уроците, по оценка на децата, е твърде голям. При встъпването в тези нови предмети "Човекът и обществото" и "Човекът и природата" в 3-ти и 4-ти клас, както и при "История и цивилизации", "География и икономика" в 7-и и 8-и клас, започват да имат много нови понятия, много нови термини, които са по-скоро на научен, академичен език. Стил, който не е подходящ за по-малки деца, които не могат да разберат толкова сложни концепции."

Децата са препоръчали повече време за упражнения, по-систематизирана информация, по-разбираем език в учебниците, акцент върху най-важната информация в урока.

"По-специфичното в препоръките на децата е, че те искат по-интерактивен метод на преподаване на материала. Да имат повече експерименти, примери, графики. Всякакъв начин на преподаване, който ги въвлича чисто опитно в изучавания материал."


Препоръките на учениците и техните родители почти изцяло се припокриват.

"С една интересна разлика. От интервютата на родителите ни направи впечатление, че те искат да има по-голям акцент върху изучаването на историята на България и българската литература. Искат по-голям акцент върху българското. Създава се впечатление сред родителите, че българската история и българската литература убягва от учебното съдържание. Има и едно усещане и у родителите, и у учениците, че има материал, който е свален от по-горните класове, за да се изучава в по-долните. Много често беше споменавано това. Обща препоръка и от родители, и от ученици е да се адаптира самият език и преподаваната информация към възрастта на детето. Да бъде по-систематизирана и да има време за упражнения."

Изводите от изследването ще бъдат взети под внимание при изготвянето на учебните програми и учебниците, допълни Яница Петкова:

"При представянето на изследването в присъствието на експерти от МОН бяха поети такива ангажименти. Все пак изследването е поръчано от МОН, вярвам, че с идеята именно да бъдат отразени желанията и нуждите както на родителите, така и на децата, защото те все пак са основният елемент в процеса на образование. Важно е да се вземат предвид препоръките и на самите учители. Доколкото съм запозната, има такова изследване от страна на МОН и към учителите. Така че и трите гледни точки- на родителите, учениците и учителите, да бъдат взети предвид при една бъдеща реформа, когато и да се осъществи."

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Скорошното ни влизане в еврозоната е напълно реално и постижимо

Ставаме ли бавно, но сигурно, пълноправни, равнопоставени и интегрирани европейци? След приемането ни и в сухопътния Шенген, трябва ли следващата ни цел да бъде еврозоната? По темата в "Посоките на делника" разговаряме с икономиста Румен Гълъбинов. "България и Румъния дълго време понасяха негативи, преки и косвени загуби, както и пропуснати..

публикувано на 17.12.24 в 13:25

Росица Кирова: Шенген ще се отрази положително на Видин

България и Румъния стават пълноправни членове на Шенгенското пространство на свободно движение на хора и стоки, след от 1 януари 2025 г. От този момент българите ще могат да пътуват напълно свободно през българо-гръцката граница. В рамките на 6 месеца ще се запази граничният контрол между България и Румъния, но той ще бъде много по-облекчен...

публикувано на 17.12.24 в 11:29

Съобразени ли са специалностите в образованието с нуждите на пазара на труда

На кръгла маса за образованието и пазара на труда бяха идентифицирани основни проблеми в сферата на образованието. Сред тях са: нисък дял на учениците, завършващи средно образование - около 50%; несъответствие между образованието и нуждите на пазара на труда; нужда от популяризиране на професионалното образование; остарели методи на..

публикувано на 16.12.24 в 15:32

Хората на Хубавене - всички заедно в труд и празник

Екипът на Радио ВИДИН гостува на село Хубавене, община Роман. Местните не помнят откъде се е появило днешното име, но смятат, че идва от факта, че в него живеят добри, работни и хубави хора.  До селото ни отвежда нов, асфалтиран път. В центъра ни посреща кокетно малко площадче, тук е и паметникът на загиналите във войните 1912-1913, 1915-..

публикувано на 13.12.24 в 12:00
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев: Стабилно редовно управление ще има, когато се появи нов субект

Започнаха срещите на държавния глава с партиите преди връчването на първия мандат за кабинет.  Лидерът на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов предложи правителство на ГЕРБ, оглавено от него, в което да участват още ПП-ДБ, БСП и ИТН.  Първата политическа сила е готова да получи папката идната седмица.  Част от втората парламентарна..

публикувано на 12.12.24 в 10:00

Крие ли рискове новият проектобюджет?

От Министерството на финансите официално публикуваха разчетите на Бюджет 2025. Изчислено е приходите да бъдат под 93 млрд. лева при разходи, гонещи 99 млрд. Според този последен проект дупката в бюджета ще бъде около 6,5 млрд. лв. Това означава, че успяваме да задържим в рамките 3% дефицит, който е нужен за приемане в еврозоната. Освен това се..

публикувано на 11.12.24 в 10:45
Андрей Вълчев, народен представител от БСП-Обединена левица

Андрей Вълчев: Надявам се страстите да утихнат и политиците да проявят държавническо поведение

След 26 дни безплодни опити и 10 гласувания Народното събрание най-накрая успя да си избере председател - експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. Наталия Киселова, която влезе в парламента като част от гражданската квота на БСП-Обединена левица. Този акт "отпуши" процедурата за съставяне на правителство и днес..

публикувано на 10.12.24 в 13:32