Размер на шрифта
Българско национално радио © 2023 Всички права са запазени

Навлизането на чуждиците в българския език - неизбежно ли е?



Чуждиците навлизат все повече в речта ни. Основно те идват от английския език, свързани са предимно с технологиите и социалните мрежи и често нямат съответствия на български. Можем да дадем много примери с новите думи, които са вече част от нашия език през последните години. Навлизането на чуждиците в българския език не е новост и няма как да си го приписваме като наша заслуга или че сме съвременници на някакво уникално явление, защото откакто езикът ни съществува, това са естествени процеси, които протичат в него, каза Милена Георгиева, преподавател по български език:

"Има един клас думи, които са наши, домашни или поне така изследователите твърдят, но голям брой думи след това навлизат в езика ни. Специалистите и не само специалистите, но и учениците би трябвало да знаят, че чуждите думи, биват "заемки" и "чуждици". Като със заемките, това са думи, с които се назовават понятия или явления, за които няма българско съответствие, докато чуждиците са думи, понякога и изрази, които имат български съответствия, но по ред причини или в определен период от време, или много дълъг период от време, се налагат чуждите еквиваленти. 


По думите на Милена Георгиева причините чуждите думи да навлизат в българския език можем да ги търсим в няколко посоки:


"Ай ти технологиите са част от живота ни, някак не можем да си представим, че може да мине и час, и ден без тях. От друга страна глобализацията на света, а от тук и общуването, съвременните средства за общуване. Появява се така нареченият от специалистите "форумен" език, т.е. език, на който общуват в различни форуми хората, конкретно и учениците. 


Чуждите думи често се предпочитат защото са по-кратки, използват се за така наречената икономия на езикова енергия.

"Но до тук говорих само със знака "плюс" за чуждиците, които са в българския език. Не трябва да забравяме, че много често те са и белег за не много висока езикова култура, за желание за претенциозност, маниерност на изказа, който в очите и в ушите на грамотните, на специалистите, изглежда леко нелепо."

Според Милена Георгиева едно от най-важните неща е да съобразяваме речника си със ситуацията, в която се намираме и според събеседниците, с които общуваме. Защото човек е толкова богат, колкото може да се изразява. И колкото повече думи може да намери, за да се изрази в дадена ситуация, толкова повече разгръща това богатство. 

Преподавателят по български език не намира появата на чуждиците в българския език нито като положително, нито като отрицателно явление.

"Както знаем, истината е някъде там по средата или отровата е в дозата. Факт е, че съществува това явление, не съм го измислила аз. Ако се обърнем назад във времето и всички, които сме учили история на българския език, знаем за периоди, в които е имало яростни, стигащи до крайности движения, т. нар. "пуризъм", за чистота на езика. Стига се дори до такива смехотворни предложения, като вместо поща - "сновалка" и христоматийното, вместо кибрит - "драсни-пални клечица"."

Според Милена Георгиева не може да се каже, че по този начин езикът се "замърсява" или обогатява.

"Трябва да признаем едно - неизбежно е. Това няма как да се заобиколи. Закони и наредби дори и да бъдат създадени, те не влияят върху живата употреба, т. е. на терен какво се случва и как говорят младите хора. Този проблем, както казах, е тревожил светли умове - мислители и просветители много, много преди нас. "

Езикът е като жив организъм, който взима думите, които са му необходими. А когато отпадне тази необходимост, той ги забравя и те по естествен път изчезват от нашата лексика, допълва Милена Георгиева. Според нея няма опасност чуждиците да изместят българските думи. 

Днес все по-често обаче казваме, че дадено нещо "стартира", а не "започва" или ние "инициираме" - вместо да "започнем" нещо. Ако нямаме кредитна или дебитна карта, се налага да плащаме в "кеш", вместо в "брой". Все по-често питаме: "Окей ли си?", вместо: "Добре ли си?". Търсим определена "локация", а не "място". Сега всички "реализираме", а не "осъществяваме". Посвещаваме "мастър клас", вместо "курс" или "кръжок". Заменяме все повече българските с чужди думи: "ивент" - "събитие", "представяне" с "презентация", "показване" с "привю", "представление" с "шоу", "проект" с "дизайн", "идея" с "концепция", "съдържание" с "контент", "желание" с "мотивация". 

Живеем в свят, в който всекидневно сме заливани от думи като "автентичен", "лайфстайл", "респект" и вече не им обръщаме толкова внимание. За да се запази един език жив обаче, особено когато е толкова стар, колкото българския, трябва да си припомняме по-често корените му.

БНР подкасти:

Вижте още

Изложба разказва за казармения живот в годините на социализма

Изложбата "Когато момчето става мъж...“ ще бъде представена във Видин. Тя е създадена от Илия Вълев, доктор по етнология и главен асистент в Института по етнография и фолклористика и представя казармата през "онези“ 45 години. Повод за нея става дисертационната работа на Илия Вълев , който я публикува и в книга: „Самата изложба представлява..

обновено на 02.02.23 в 09:38

В "Музикална зона" на 02 февруари 2023 слушаме филмовия композитор Луис Бакалов

Луис Енрикес Бакалов е аржентински и италиански композитор от български произход. Баба му и дядо му са банатски българи, емигрирали в Аржентина. Има и еврейски корени. Различните култури, свързани не само с неговия произход, но и обуславящи го като творец, допринасят за уникалния му музикален стил. Това многообразие се долавя най-вече във..

публикувано на 02.02.23 в 09:00

Изоставените домашни любимци - герои в спектакъл на видинския куклен театър

Какво се случва с домашните любимци, изоставени от своите доскорошни стопани, разказва новият спектакъл на видинския куклен театър "Изгубен в гората". Негов автор е актьорът и режисьор Христо Иванов. Идеята си той черпи от истински истории, които среща в реалния живот:   “През годините идеята узряваше в съзнанието ми, тъй като темата за мен..

публикувано на 01.02.23 в 17:40
Проектът

Фотопроектът "Баща и син" идва във Видин

Фотографът  Валерий Пощаров реализира интересен проект, наречен "Баща и син" . Той снима портрети на пораснали синове и техните бащи, хванати за ръце. Инициативата се финансира от Национален фонд "Култура" по програма "Социално ангажирани изкуства".  До този момент Валерий е заснел мъже от 20 области в страната: "Проектът предвижда всичките..

публикувано на 01.02.23 в 17:00

Две изложби открива читалището в Бяла Слатина

Картини и пана от плъстена вълна ще представи в читалището в Бяла Слатина Таня Митева от Козлодуй. Авторката ще покаже близо 50 свои работи, като експозицията ще допълнят традиционни български мартеници.  "Много е интересно - цветна вълна се поставя в зависимост от това, което искаш да постигнеш, влакната се поставят по точно определен..

публикувано на 01.02.23 в 15:06

Видинското село Флорентин отбеляза Трифон Зарезан (снимки+видео)

С много танци и празнично настроение жители и гости на село Флорентин отбелязаха днес празника Трифон Зарезан. Голямо хоро се изви от центъра на селото до лозята, които по традиция бяха зарязани за здраве и берекет. Също по традиция старият Трифон-  Георги Пенев заряза лозето, поля го с вино и предаде щафетата на младия Трифон, в ролята..

публикувано на 01.02.23 в 14:53

Зърното у нас- вяла търговия и ниски цени

Вяла търговия, липса на интерес, залежали количества- с това се характеризира зърненият пазар към момента. Цените падат и процесът ще продължи, каза  Борис Ангелов , представител на стоковата борса в Монтана: "Има доста налични количества царевица, пшеница, слънчоглед... За овес има запитвания, но няма пазар, но цените не са това, което беше..

публикувано на 01.02.23 в 14:47