Фондация "Екатерина Каравелова" публикува аналитичния си доклад "Гласовете на жените в България", който осветлява проблемите и потребностите на жените в България. Включва анализ на биографични интервюта с жени, живеещи във всички шест планови района на страната. Причината за изготвянето на анализа е, че досега липсват задълбочени социологически изследвания на проблемите и нуждите на жените в България, което прави невъзможно провеждането на целенасочени и последователни политики за насърчаване на равнопоставеността. Позоваването единствено на статистически данни от Националния статистически институт и Евростат пропуска да отрази ежедневните предизвикателства, нормализирани неравенства и интерсекционална дискриминация, с които се сблъскват жените от цялата страна, посочват авторите на доклада.
Докладът е в отговор на фразата "Няма проблеми с правата на жените в България, тук има равнопоставеност", казва Марина Кисьова де Хеус, учредител на фондация "Екатерина Каравелова".
"От учредяването си през 2016-а досега фондация "Екатерина Каравелова" дава глас на българските жени. Знаете за мрежата "Тя в България", за която вашите слушатели във Видин са чували. С този доклад решихме да дадем глас на жените по един структуриран начин, по малко по-научен начин, защото искаме този глас да бъде чут от взимащите решения, от политиците и експертите, които предлагат политики, но често нямат досег с хората, за които тези решения трябва да са ползотворни. Публикацията е анализ на дълбочинни биографични интервюта с жени от всичките шест (планови) района в страната. Основните проблеми, които се откроиха са реална равнопоставеност на жените, бедността, насилието в различните му форми, натискът на средата и стереотипите по пол, свързани с ключови потребности на интервюираните - сигурност, равно третиране, финансова и професионална стабилност. Докладът покрива цели осем теми и аз вярвам, че всяка жена ще намери нещо много важно в този доклад. Бих искала да се спра на един от най-сериозните проблеми, който е познат, но все пак го идентифицирахме и е важно в бъдеще по този проблем много да се говори, това е бедността. Откроява се като проблем сред голяма част от интервюираните. Много от тях се борят с бедността, именно защото са жени, особено тогава, когато не съжителстват с мъж, което препраща към един друг важен проблем - неравенството по пол в областта на труда. Най-често бедността се възпроизвежда, когато си израснал в бедност, много по-трудно е да се излезе от нея. Данните на Националния статистически институт към 2021 година показват, че 4,5% повече жените са в риск от бедност, отколкото мъжете. Ние се фокусираме върху това, че бедността има измерение по пол. Повечето интервюирани работят на по-ниска заплата от партньорите си мъже, а ако те останат сами, ще им е много трудно да се справят финансово. Другият феномен е, че пък, ако печелят повече от мъжа си, това може да стане повод за вменяване на вина по силата на стереотипите, че жената не трябва да е над мъжа, което се вижда от интервютата. Това излиза като тенденция. Най-рисковата група от изпадане в бедност са жените, които отглеждат децата си сами. Това ме води към един от другите проблеми, които се открояват - дискриминацията на работното място към жените с малки деца и тези, на които им предстои да станат майки. Има много примери за това. Когато става въпрос за повишение на работното място, работодателят не иска да поеме риска и да назначи жената, която има малко дете и която е, може би по-способна, по-подготвена, защото тя най-вероятно често ще отсъства, защото ще излиза в болнични."
Насилието в семейството е друг проблем, който открояват в доклада. Марина Кисьова де Хеус го определя като превръщащ се вече в пандемия. Според нея са необходими спешни промени в Закона за защита от домашно насилие, но политическата криза в страната е пречка да бъдат приети. Има необходимост също от кризисни центрове в цялата страна, а не само в няколко града, както и потребност от подготвени хора, които да оказват психологическа и социална подкрепа. Допълва, че насилието не е семеен проблем и за него трябва да се търси помощ.
Според Марина Кисьова все още много трябва да се работи, за да се постигне равнопоставеност в България, а за това могат да помогнат жените със силни обществени позиции, които да участват както в местната власт и да предлагат решения, така и в Народното събрание.
Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав. Голямо и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...
Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание. Политическата криза в страната продължава да се задълбочава. Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат. Как се отразява дългогодишният..
България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..
Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..
Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..
Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв. Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..
Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..
Ясно
Разкъсана облачност