Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Духовното ни робство не е свързано с геополитическата ориентация, а с прогресивната загуба на цивилизованост

Тома Ушев: Преди да вдигнем най-високия пилон - да открием най-почтения българин

Последният комунист и последният русофил ще умрат в България

Снимка: Личен архив
От десетилетия в българското общество тече дебатът кой е истинският и кой е фалшивият патриотизъм - спор, който е особено актуален и в деня, в който на Рожен ще се развее трибагреникът на пилона-рекордьор. 

Днес повече от всякога българинът, подобно на случващото се в "Криворазбраната цивилизация", се опитва да достигне до европейското в бита, а това продължава да поражда трудни за обяснение ситуации. 

Архаична и твърде отчуждена ли е за обикновения гражданин днес патриотичната идея? Защо за някои родолюбието означава пошлост?  

Патриотизма и неговите измерения дискутираме с Тома Ушев, автор в дясната платформа "Консерваторъ".

Радио ВИДИН: В момента наблюдаваме случващото се с прословутия пилон на Рожен, развяването на трибагреника-рекордьор. Поставянето на националния флаг обаче предизвика изключително голяма полемика, разделение между патриоти и хора, които смятат, че всичко това е фалш. Защо една такава родолюбива инициатива разделя нашето общество?

"Захари Стоянов в своите прословути "Записки по българските въстания" има един много интересен абзац, в който казва, че преди освобождението на България е било лесно да знаеш кой е патриот наистина, тъй като е било необходимо човек да рискува собствения си живот за тази кауза. Докато след Освобождението е много лесно да кажеш "аз съм български патриот" и зад тези думи да не стои абсолютно нищо. Така и до ден днешен има един момент, в който патриотизмът, ако бъде редуциран само до формите на патриотизма, в случая знаме, герб или химн, тези външни изяви, се получава така че дори хора, които нямат никакъв вътрешен идеал в себе си, лесно могат да се възползват от определена кауза. Случаят с пилона в Рожен е по същия начин: подкрепен от хора, които са истински патриоти и от такива, които искат да сигнализират на околните, че са патриоти. Това може да се отнесе и за критиците на пилона, една част от които искат да сигнализират просто, че са по-либерални, отколкото са в действителност".

Радио ВИДИН: Това топло и родолюбиво чувство, патриотизмът, има ли място в нашия живот? Днес, поради една или друга причина, донякъде е виновна и политическата класа, но това да си родолюбец - поражда насмешка, подигравка.

"Причината да поражда насмешка и подигравка е, че... да кажем, ето пак нашето знаме: бяло, зелено и червено. Какво стои зад тези цветове? Имам предвид, имаме ли някакъв нравствен идеал като нация, към който да се стремим, който да ни вдъхновява и да носи солидарност помежду ни? Ако имаше такъв идеал или ако приемем, че този идеал го има, но е по-маргинализиран, ако стане по-масов - тогава хората няма да подхождат с насмешка към идеята на патриотизма".

Радио ВИДИН: Ако си спомним "Криворазбраната цивилизация" - там знаем, че основната тема беше за чуждестранните моди, за тези вълнения, които идват от страните навън, всичко това беше описано като еволюция в човешкия прогрес. Въпросът е, трябва ли сляпо да следваме тенденциите отвън или трябва по някакъв начин да изграждаме нашата младеж?

"Общуването между различните народи и култури е неизбежно, така че няма как да си представим свят, в който няма поне малка част от хората, които сляпо да следват определени тенденции, но е необходимо фокусът да бъде пробългарски и мирогледът така да бъде построен, че България да бъде във фокуса на българската история. Това звучи много лесно, но като си представям образователната система от годините, в които аз съм бил в нея - тогава се учеше българска история от проруска гледна точка. Може би в момента я учат от някаква продруга и се усеща липсата точно на българското виждане".

Радио ВИДИН: Уви, не е конспиративна теория, а откровена истина: по-прост народ се управлява по-лесно.

"Така е. Както и народ, който не може да се обедини около една кауза. Това е, нали, пак се връщаме към Древен Рим, тактиката разделяй и владей, която е много добре функционираща".

Радио ВИДИН: Политическите партии в страната, не само настоящите, но изобщо в последните 30 години, те имат огромна вина, че днес се гледа с присмех, ако кажеш, че искаш да направиш нещо за страната.

"Да, защото са били много добри в обещанието на разни неща. Отново се връщаме към началото на нашия разговор, където аз казах, че е необходимо не просто да се постави знаме, а това знаме да се изпълни със съдържание, то да означава нещо. Докато поставяме знаме без да има вътрешен смисъл - няма как да няма разделение в обществото".

Радио ВИДИН: Един такъв спор обаче да бъде водещ във времето на политическа, икономическа, че даже идеологическа и ценностна криза? Някъде грешим. Абсурдно е това да е темата на деня.

"Със сигурност е абсурдно, дори още по-абсурдни неща ще виждаме. Това е духът на времето, в което живеем. Духът е такъв, че обръща полюсите на нещата в момента. Ние сме силно предразположени към подобен род спорове, които да не донесат никаква полза на участниците в тях, но да изострят страстите и да затвърдят оформянето на две чисто партизански групи в обществото, които да влязат във все по-силен антагонизъм".

Радио ВИДИН: Каква е разликата между патриотизъм и национализъм?

"Може би разликата е в инклузивността, тъй като патриотичното чувство е общочовешко, по-склонно е да приеме различния, докато национализмът в своите крайни варианти застава срещу концепцията, че всеки може да участва. Това е нещо, което е така построено и от самите политиците, както и от медиите. Ако се обърнем към практиката, а не към теорията, виждаме че има огромно застъпване между патриотизъм и национализъм и че хората, които имат патриотично чувство, няма как да го канализират без да станат националисти".

Радио ВИДИН: Сещам се за една приказка, която в последните дни доста се тиражира. Такава, която не подкрепям, но донякъде я разбирам, особено що се касае българския контекст: патриотизмът е последният пристан на неудачниците.

"Това е казано от английския мислител Самюъл Джонсън, една безкрайно интересна личност. Любопитното е, че самият той е английски патриот и националист, но казва тези думи, именно защото е лесно някой да каже, че е националист и прави нещо в името на народа, а това да не бъде така. Тези думи са критика именно към хората, които злоупотребяват с идеите за лична изгода - това днес го правят много политици. Тези думи не са критика към национализма и патриотизма сами по себе си".

Радио ВИДИН: Има и друг вариант: че патриотизмът е последният пристан на всеки тоталитаризъм, макар да не съм съгласен.

"Някой се е опитвал да се упражнява върху предходната мисъл, тъй като тоталитарните системи не винаги са националистически. Понякога вадят псевдонационализма като коз от ръкава си, за да мобилизират масите. Така се случва в България през 80-те години, а поради това много хора имат изкривени представи какво въобще трябва да представлява национализмът като поведение".

Радио ВИДИН: Мисля си, че в днешни дни България е единствената страна, която няма национален идеал. Не мога да разбера искаме ли да създадем общество чрез образованието, въобще не разбирам какво искаме да постигнем като държава.

"Националният идеал на България е от времето на българското Възраждане, когато се е състоял в концепцията за освобождение на всички етнически българи, които са живели първо под османски, а после и под най-различни земи на другите балкански народи. Тя е добре синтезирана в думите, че робът се бори за свобода, а свободният - за съвършенство. След т.нар. катастрофа или погром от 1913 година - този идеал се разклаща, за да стигне до момента, в който през 1944 година е установена комунистическата диктатура, която яростно преследва този идеал и се опитва вместо него да насади изкуствено идеала, който е за постигане на диалектически марксистки комунизъм, в който никой не се труди, нещо от този сорт, което тогава ги е привличало като утопия. След рухването на тази система действително настъпва такъв вакуум, който за кратко бива заменен от това, което тогавашната десница може да предложи - бърза интеграция на България към структурите на Запада, с което да се компенсират тези пропиляни години на комунизъм, който се проваля в крайна сметка исторически, това е хубаво да не го забравяме. Обаче след влизането на България в ЕС настъпва точно такова безвремие, в което народът няма никаква кауза или идеал. Това е една вътрешна криза на българския народ, която може да се разреши по пътя на просвещението и на солидарността между отделните българи. Все още не е намерено някакво решение. Аз мисля, че ние с нашия симпатичен разговор трудно можем да зададем някакъв тон, защото е лесно да посочиш решение, което само ти изповядваш, което другите не припознават. В някакъв смисъл ни е необходим нов Паисий, който да ни изведе от духовното робство в момента. Това робство не е свързано с геополитическа ориентация на страната, а с прогресивната загуба на цивилизованост".

Радио ВИДИН: Просвещението води след себе си политическата свобода, а не политическата свобода - просвещение. Това е големият проблем. Ние очакваме Месията - някой, който да е школувал на Запад 2-3 години. Проблемът, нали знаете, когато строите къщата - почвате отдолу нагоре. Само че при нас вече е направен покрив, но под него няма нищо. 

"Ще си позволя да синтезирам това, което казахте по един друг интересен начин. Преди да вдигнем най-високия пилон - да открием най-почтения българин. Той да бъде повод за най-високия пилон".

Радио ВИДИН: Но пък има и един парадокс. По цял свят властват либералните течения, които са откровено отровни. Нашата политическа класа изглежда доста се възхищава на западните страни, на САЩ, Франция. Страни, които в момента имат огромни проблеми. По-интересното е, че тези страни исторически са известни със своя патриотизъм.

"Това е лесно обяснимо, ако вземем факта, че българската политическа класа не е формирана в момента по някакъв естествен път, а по пътя на разделенията и сделките на старата соц номенклатура, една част от която се е преориентирала или е била преориентирана към това да бъде прозападна политическа класа. Получава се този феномен - възхищават се телешки на Запада, но не го разбират, не могат да живеят като западни хора, но въпреки това - взимат го като знаме срещу други хора, които пък припознават евразийски идеал, който дори не съществува, освен на хартия. Сблъсъкът между различните партии е изключително комичен, той няма никаква реална субстанция, още по-малко пък е свързан с България".

Радио ВИДИН: Изгубили сме адски много години в еволюционно развитие, в оформянето даже на прослойки. Мисля си, че тези проблеми, които наблюдаваме, няма да бъдат решени скоро. Всяка една страна си създава сама най-висшата класа, изграждането на личности с ценности, с определена система... Това липсва. Но пък не се случва и за 15 години.

"Не се случва и за 30 години. Има един научнофантастичен роман, който се казва "Фондацията", на Айзък Азимов е. Той е руски евреин, емигрирал в САЩ. Изключително интелигентен човек, с изключително любопитна визия за света и за случващото се около нас. Романът предлага решение на този проблем посредством създаване на един научен институт, който да стои в тайнство през векове и да връща цивилизацията към култура и цивилизованост и да предпазва от варварщина посредством съхраняване на информацията и спускане на тази информация обратно към публиката, когато тя бъде загубена. Ние нямаме такъв ресурс като народ. Със сигурност това, което имаме като ресурс, са нашите хора. Това, което може да се направи, е да се създадат добри семейства, които да запазят цивилизоваността и просветата у българите и които в поколенията да успеят да продуцират Бенковски, Ботев, Вазов и Левски, които са ни били необходими".

Радио ВИДИН: Една историческа приказка, родена от иначе не особено симпатичен човек, но е факт, че историята се повтаря - първо като трагедия, после като фарс. Имам предвид, че всичко, което наблюдаваме, тези либерални тенденции, изразени в страни, които уж искаме да следваме - САЩ, Франция, но пък това са разделени страни, с много големи проблеми. Сравнително скоро има ли шанс да отмине тази мода на либералното течение?

"Тези абсурди, които се случват на Запад и на които ние ставаме бегло свидетели, защото си мисля, че все още не са пропълзяли съвсем при нас... относно Запада, нека не забравяме, той е нещо много различно, всяка западна страна е много по-различна от другата. Това, което е общото между тях, че винаги успяват да намерят формула, чрез която да се справят с проблемите си, а те исторически са имали страхотни проблеми. Това е, което ги прави водещи. Със сигурност нещата, на които сме свидетели в момента, ще отшумят доста бързо. Моята лична прогноза е, че ако конфликтът в Украйна продължи и се разрасне, това ще ускори този процес, защото този упадък, на който сме свидетели, е продукт на добър живот, на лесен живот. Със ставането на живота все по-труден, да кажем, от една война, ще намалее толерантността към неща, които нямат субстанция, които са глупави, които са вредни и разрушителни за личността. При такива ситуации е важна мобилизацията, важно е да бъдеш сериозен".

Радио ВИДИН: Войната още веднъж показа разделението на русофили и русофоби. Можем ли да изтръгнем от себе си този исторически фетиш към Русия?

"Можем единствено по пътя на образованието, по никакъв друг начин. Димитър Талев е казал в своите романи: "Ех, Минке, мисля, че последният комунист ще умре в България, не в Русия". Това може да бъде отнесено и за русофилите, защото с чувствата на нашия народ, които са построени върху спомена за Освобождението, много лесно и много често се спекулира от всякакви съмнителни типове. Това, което е така любопитно за войната в Украйна, е че със сигурност - да, на първо място това е един конфликт, който е чужд за нас, защото ние не сме нито руснаци, нито украинци. По отношението ни към случващото се може да се прецени що за хора сме ние, защото е ясно, настрани от всякаква конспирация, пределно ясно е коя е нападащата страна и коя - защитаващата се. Ако ние нямаме базисна човешка солидарност с хората, които се жертват, то ние не заслужаваме да продължим да съществуваме като общество. Това е един тест за самите нас. Не за някаква лоялност към Европа или към Русия, която не е същата Русия като тази, която ни е освободила. Това е съвсем различна държава".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Мит ли е днес българското трудолюбие?

Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата много страни по света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света, това е и ден на международното работническо движение и на левите движения...

публикувано на 01.05.24 в 10:45

Възможни ли са изненади на предстоящите избори?

23 партии и 11 коалиции са подали документи за участие в предсрочния парламентарен вот и евроизборите, които ще се проведат на 9 юни, съобщиха от Централната избирателна комисия. Броят им е значително по-голям от този на предишните парламентарни избори - през април миналата година. Тогава участваха общо 21 формации - с 13 по-малко от сега. Освен..

публикувано на 30.04.24 в 12:01

Конкурс търси решения как да спасим градската природа

Днес над 55% от хората на планетата живеят в градове, превръщайки градската среда в основен хабитат. Очаква се до 2050 г. този процент да се увеличи до 68%. България не прави изключение от тази тенденция. С бързото застрояване, бавното възстановяване и неуверените стъпки за приемане на устойчиви решения, природата в градовете все повече остава на..

публикувано на 29.04.24 в 16:59

Презастрояването в градовете и ролята на озеленяването

Населението на България основно е съсредоточено в градовете и това е тенденция от години. Градските територии особено силно се урбанизират, а това води до пренаселването им. Това, обаче, не върви ръка за ръка с устойчиво развитие на градовете. Презастроява се градската територия, но всички други комплекси на града изостават- обществено обслужване,..

публикувано на 29.04.24 в 16:37

Хората в Смоляновци: Най -хубавото село, живее се прекрасно

Село Смоляновци е едно от големите села в община Монтана. Намира се в планина Стовци, простира се покрай двата бряга на река Цибрица, над която има няколко моста. Пътната мрежа в селото е 35 км и се нуждае от сериозна  поддръжка.  В миналото селището е достигало до 1200 жители, защото тук се е развивала миньорска дейност, добивали са се..

публикувано на 26.04.24 в 12:45
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори.  Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..

публикувано на 25.04.24 в 10:00

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45