Жители на Власатица: На село може да се води качествен живот, ако има условия

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще посетим село Власатица в община Враца. Името му произлиза от ливадната трева власатка. Намира се на 17 км от общинския център в полите на Врачанския Балкан на левия бряг на р. Въртешница.

На североизток от селото се издига неизследвана тракийска надгробна могила, а на север са развалините на средновековна българска църква, наричана Латинската. 

Селото е основано още преди края на XIV в. В края на XVIII в. кърджалийски банди опустошават селото и жителите му намират спасение в близките гори. След като опасността преминала, те възстановяват селото на старото му място.

За ситуацията в селото днес разговаряме с кметският му наместник Петър Атанасов, който е трети мандат на този пост. Предишните два обаче е бил кмет. Причината за промяната в назначението е прозаична - намаляване на населението, днес в него са останали малко повече от 400 души. Промяната в статута не прави работата ми по-малко или по-различна, тя трябва да се свърши, обяснява Атанасов. 

"Основният проблем на селото са недостатъчните средства, които се заделят за него. Лошото е, че и в Общината няма. Ние живеем от данъците, а те трудно се събират и средствата са недостатъчни. За нашето населено място събираемостта на данъците е около 30 %. Хората не си плащат данъците, а в същото време изискват- улицата да му е чиста, всичко да е подредено, а то като не плащаш, няма откъде и да получиш... Това ни е основният проблем. С пари се прави всичко, ако ги нямаш - нищо не можеш да направиш. Само с едното желание нищо не става.", обяснява кметският наместник и допълва, че от страна на държавата трябва да има повече внимание към проблемите на обикновения човек и то най-вече в по-слабо развитите райони със застаряващо население. 

"Всеки, като излезе по телевизията обяснява колко го е грижа за народа, че трябва да се задържат младите хора в малките населени места... Как ще го задържиш, като той няма работа? Трябва да се измисли нещо по въпроса, но не сме ние тук хората, които да го измислят, защото нямаме тези възможности. Това е задача на тези, които сме избрали да ни представляват и да защитават интересите ни. Но най-вече трябва да се измисли финансиране на дейностите и тук, по селата. А не аз да търча и се чудя откъде да намеря пари за най-елментарните неща в селото. Дори да се обърна към Общината, там също няма пари. Ето тук покрай тези бедствия, които станаха през последния месец, имам едно дере, което го почистваме вече няколко години. Ама то само с почистване не става. Ние го почистиме и след 2-3 месеца пак обрасло...

Железопътната линия Видин- София, която минава през селото, е голямо удобство за хората тук. Влакът ежедневно се ползва от повече от 30 местни жители, които работят в града. Пенсионерите също го ползват , за да си напазаруват хранителни стоки и лекаства. Имаме и ученици, които ползват влака, защото е удобен. До Враца по жп линията са около 15 км. Автобусен транспорт нямаме от 20 години, а и той е излишен в нашия случай. Отделно имаме и много хора с лични автомобили, които пътуват до града. 

В селото могат да се похвалят с нова сграда за обществено ползване. Тя е с разгърната площ от 115 кв. м. В нея се помещават зала - клуб, здравна служба, както и приемна за срещи със служители на МВР. За изграждането на строителния обект Община Враца отпусна средства в размер на 112 288, 00 лв. с ДДС.

"Малка ни е сградата, но е направена от сърце. Вече има къде да се събират хората от селото. Бяхме може би единственото село в България, което си нямаше място, което да приютява хората по различни поводи. Доволни сме и на малко. Значи този, който не е доволен на малко, няма да е доволен и на много. 

Що се отнася до медицинското обслужване в селото, то ние винаги сме си имали здравна служба. И благодаря на д-р Албена Атанасова, която я поддържа и плаща на фелдшер, който идва всеки ден. А има и села, където няма кой кръвното да ти измери ..."

"Животът на село е такъв, какъвто човек сам си го направи. Нашето село е спокойно и тук имаме базови условия за качествен живот", обясняват местни жители.

"За да си добре на село, не трябва да те мързи. Ние тук всички си имаме градини, садим си зеленчуци, отглеждаме и животни. Най-вече кокошки. На село без кокошки не става... Не е лошо на село. Ние сме живели и в града, но си дойдохме тук и сега аз в града не бих се върнала по никакъв начин. Хубавото на селото ни е, че имаме превоз. Влакът е много удобен... Селото ни е малко и нямаме аптека, но пък градът е близо. Канализацията ни трябва да се оправи. Непрекъснато имаме аварии. Служители на ВиК непрекъснато разкопават улиците да ги оправят и после не си почистват чакъла и пясъка. Така и са си останали на шосето. А иначе всичките ни улици са асфалтирани. Ние почти мямаме неасфалтирана улица, което е много добре. И площадчето ни е добро... В селото няма кражби. Тук е спокойно и може да се живее много добре, стига да си в хармония с околните, с природата и с животинките тук...", коментират местни жители