Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кр. Богданов: Нямаме цел и посока, интелектуалният елит е натикан в миша дупка

Красимир Богданов
Снимка: личен архив

Българите се гордеят най-вече с историята и с природата си, а се срамуват от българските политици, ниския стандарт на живот, ширещата се бедност и корупцията. Това показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания. Близо 80% от запитаните се определят като патриоти, но в същото време не припознават като израз на патриотизъм купуването на български стоки, гласуването и плащането на данъци. Тодор Живков, Бойко Борисов и Соломон Паси са посочени сред най-бележитите исторически личности, а най-много българи избират за национален идеал достигането на стандарта на живот на най-богатите държави в ЕС. Преходът е разочароващ за два пъти повече хора отколкото комунизмът. 

Проучването за националното самосъзнание е проведено в периода 6 - 12 юни 2023 г. Направени са 1000 интервюта с пълнолетни български граждани от цялата страна. 

"Няма никакво съмнение, че в сегашната ситуация в световен мащаб - мултикултурализъм, глобализъм и утвърждаване на либералните ценности, все по-трудно става на българина да намери своето място в съвременния свят. Хората от по-възрастното поколение все пак имат някакви изградени традиции и национално самочувствие и самосъзнание, но по-младите хора все по-трудно разбират това. Всички сме свидетели - като погледнем и телевизионните предавания, и музикалните формати, ще видим, че все по-малко са представителите от България. Едно време, ако децата имаха за свои идоли български артисти, музикални изпълнители, спортисти, сега попитайте 10 деца и от тях минимум 9 ще ви кажат някакво чуждоезично име. Това кара една немалка част от българското общество да се обръща назад във времената, когато е имало повече поводи за национална гордост. Това е и криза на идентичността, и проблем на днешното българско общество. Може би трябва да бъде по-целенасочена и синтезирана тази информация, която достига най-вече до младите хора, за да могат да формират правилно отношение към своята история, към своето настояще и към бъдещето на българската нация", коментира врачанският историк и политик Красимир Богданов.

Според него напоследък сме свидетели на т.нар. "показен патриотизъм".

"Човек не може да бъде загледан само в българските постижения и да бъде откъснат от световните процеси, но патриотизмът означава не само да изразяваш някакъв показен патриотизъм, но и да се грижиш за съхраняването на българското, а то става и чрез уважение към постижението на българското. Мога да Ви дам и един пример. През последните месеци непрекъснато се говори в колко лошо състояние са българските курорти, а пък такива, които са в съседни нам държави, колко са прекрасни, как там текат "реки на изобилието". Това е една явна проява на антипатриотично, нихилистично отношение, което вероятно е подплатено и с финансови средства. Чрез такава пропаганда няма как българите да не създават отрицателно отношение към себе си. То е базирано назад и в исторически план. Българинът страда от една много сериозна фрустрация, която е резултат и от загубените надежди и илюзии от началото до средата на миналия век, от периода на 45-те години комунистическо управление, които пък го изваждат от нормалното развитие на останалия свят. Но в днешно време, когато имаме уж демократични възможности за преценка, за избор и за намиране на най-правилното решение, ние още повече засилихме това чуждопоклонничество и това чувство за непълноценност на българина. Независимо че хората казват в огромен процент, че са патриоти, го правят по идейно-показна причина без това да е дълбоко осмислено и без да са наясно повечето хора какво изисква съвременният патриотизъм."

Има ли ясна и съвременна дефиниция какво е да си българин, какво минало имаме, какви са правата и задълженията ни, накъде вървим?

"Да не влизаме в теориите на конспирацията, но никоя от великите сили няма интерес да се утвърждава националното самочувствие и самосъзнание у малките народи. Ние не можем да осъзнаем, че да членуваш в определени международни организации, това трябва да носи ползи за България и тя участва там като равноправен член. Това не я прави държава втора ръка и не я прави подчинена на тези, с които тя трябва да бъде в партньорство. Когато осъзнаем, че българинът е достоен гражданин на света, че той има своите права и своите задължения, тогава ще излезем от тази негативна класация. Бих призовал нашите сънародници да обръщат повече внимание на големите достижения на българската нация, на големите личности, които България е дала и да уважаваме държавата си. Имаме безброй примери, дори на Балканите, повечето от съседните народи са далеч по-национално настроени, отколкото нас, българите, да не кажа, че ние, българите, сме най-малко националистическата държава на Балканите. Виждате, че обединението около национални ценности, национални цели води до резултати, води до успехи. Дори далеч по-малки и по-скоро формирани държави от нашата, като Хърватия, постигат много добри резултати заради това, че имат национална консолидация и сплотеност. При нас в годините като че ли се разми точно това чувство за общност, а може би най-ценното на патриотизма и национализма е чувството за общност - че ти принадлежиш към тези хора, но не като някакво отдалечено от теб понятие или някаква куха фраза, а всеки един човек - на улицата, в квартала, в града, в страната, е част от общото, част от общата българска нация и ние трябва да уважаваме, да спазваме правата на всички тези наши сънародници и да работим заедно за просперитета и за благото на България."



Най-много от запитаните - близо 47%, смятат, че съвременният национален идеал трябва да бъде достигането на стандарта на живот на богатите държави от ЕС, показва националното проучване.

"Меркантилизмът е отдавна доказана икономическа теория и за съжаление, превръщането в последните десетилетия стремежът към богатство, към печалба, към парите като единствена ценност в обществото води до такива резултати. Едно разпокъсано, разделено общество, хора, които се мразят помежду си и се разделят по различни признаци. Не може да е идеал богатството. Да, благосъстоянието на държавата може да е цел, но тя не може да бъде единствената и не може да бъде най-важната. Българинът винаги е имал национален идеал, винаги е имал нещо, което, дори и утопично да е изглеждало, е създадено от мъдрите мъже на държавата като политическа или друга идея, която е преследвана. В годините на турското робство идеята за освобождението е била всеобхватна и за нея са се борили десетки и стотици хиляди хора. След Освобождението - Санстефанският идеал или желанието за обединение на всички българи в рамките на едно общо българско отечество, коства живота на повече от 200 000 български войници. Дори социализмът беше изградил една идея за "светлото бъдеще", в която се вярваше и хората имаха някаква цел. В съвременното ни общество голямата криза на националната идея или въобще на целите пред обществото дойде с приемането ни в НАТО и ЕС. Ако до тогава имаше общонароден стремеж да се постигне тази цел и се смяташе, че това ще доведе до благоденствие, до просперитет, до повече справедливост, до налагане на правила, то след влизането ни в двата съюза катастрофира идеята ни за това какво трябва да се случва оттук нататък. Ние живеем в едно безвремие вече близо 20 години без да имаме ясна посока и ясна цел. Не смятам, че богатството трябва да бъде единствената цел. Трябва да има много други по-важни цели и приоритети нашето общество", каза още Красимир Богданов.

1/3 от българите посочват, че биха предпочели да живеят по времето на управлението на Тодор Живков, едва около 5% са разочаровани от комунистическия режим в България, показва национално проучване. 

"Има я тази носталгия. Тя се базира на до голяма степен несправедливото разпределение на общественото богатство. Свидетели сме всички на това как се извърши приватизацията, как се формираха различните бизнеси в България и хората, които днес се представят за някакви успели личности, по какъв начин са достигнали до тези си обществени позиции. Заради това хората като че ли намират повече справедливост в годините преди 1989-а. Да, няма съмнение, че и допълнително се стимулира носталгията към постиженията през онези години чрез пропаганда. Трябва да правим реална преценка на тогавашното време. Безспорно това е един период на тоталитарен режим, при който човешките права са нарушени -правото на свободен избор, на волеизлияние, строга цензура във всяка една сфера, невъзможност на човек да контактува с околния свят, да пътува в чужбина и много други такива характеристики, които формират това тоталитарно общество. Същевременно обаче имаше един морал, който важеше сред обикновените хора - уважение към традициите, към ценностите, към възрастните хора... Това липсва в днешно време. Това е големият проблем на днешното време - че не се сбъдна това, което всички очакваха. Огромна енергия имаше в началото на 90-те години, хората тръгнаха да отварят собствени фирми, квартални магазинчета, всеки се втурна да постигне онова, което му забраняваше онзи режим. Имаше огромна енергия за промяна и за по-добър живот. Това обаче не се случи. Намесиха се хора - дали свързани с предишната власт, дали новобогаташи, дали по-големи тарикати, и сега сме в едно общество, което много ми напомня на латиноамериканските държави от 70-те години - една олигархична група от 10% и 90% народ, който се намира на прага на бедността. Нашата демокрация това успя да направи и няма как да не съществува тази носталгия по миналото време. Но нека тези хора си дадат сметка, че носталгията е нещо, което е безполезно, ако не се опитаме да приложим някакви успешни правила и практики от тогавашното време. Само мислейки за някога и повтаряйки непрекъснато колко добре е било тогава, пък колко зле е сега, няма как да си помогнем сами на себе си."


Според резултатите на проучването Васил Левски (38,5%) и Христо Ботев (27,7%) са двете личности, допринесли най-много за развитието на страната. Иван Вазов (6,8%) и Тодор Живков (6,1%) получават почти равен резултат. Основателят на българската държава хан Аспарух и всички будители се класират след Живков. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов изпреварва Георги Бенковски, Евлоги и Христо Георгиеви, цар Калоян. След това се класира бившият външен министър Соломон Паси, който е преди Александър Стамболийски, хан Кубрат и Григор Димитров.

"Доста коментари слушах за тази класация. В крайна сметка хората могат сами да преценяват кой според тях трябва да намери място в такава класация, но естествено несъизмерими са приносите на такива личности от историята и хора от настоящето или близкото минало. Тук опираме до дефицити. Не са толкова и само на образователно ниво, те са и на ниво ограмотяване на обществото. Струва ми се, че от там идват - от семейната среда, от това, което чуват децата на улицата. Вярвайки в демократичните ценности и правото на плурализъм на мненията и т.н., ние като че ли оставихме младите хора в една парадоксална ситуация да избират от различни мнения, но в крайна сметка да няма и някакъв научен, мисловен капацитет, който да дава и вярната посока. Пропагандно различните партии, различните политически среди, налагат своето мнение и тези, които са по-силни и имат повече влияние върху медиите, успяват да наложат своята гледна точка, но това не означава, че тази гледна точка е правилна. Един от големите проблеми е отдръпването от политиката и обществения живот на интелектуалния елит на нацията. Хора, които наистина са капацитети в интелектуалната сфера. Дали умишлено беше това, дали някой не ги принуди и ги натика в миша дупка, за да нямат думата и да не могат да влияят върху обществените настроения? Твърде вероятно е да е така. Смятам, че това са хората, които трябва да формират дневния ред на обществото и нашата ценностна система, а не политиците. Виждате и сега - едната част говорят колко страшни са хората и държавите на изток от нас, другите пък ги възхваляват едва ли не като модел за подражание... И младите избират едната крайност - или само черното, или само бялото. В крайна сметка обществото ни се разделя на групи и на сегменти, които враждуват помежду си, става още по-слабо и още по-разединено. Тук е и ролята и на политиците, ако имахме истински политици, които са достойни българи (каквито сме имали в миналото, независимо че и тогава е имало противоречия, конфликти и т.н., но все пак общонационалната идея е била валидна за всички), щяхме да преодолеем тези празни приказки в името на това да спечелим някой глас повече и да се докопаме до властта и до кокала, а ще мислим повече за българския народ, за неговото бъдеще, да живее по-добре и да постига своите национални цели", допълни Богданов.

Повече - в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Радио ВИДИН отвътре

Основният закон в журналистиката е, че тя е свързана с резултат. Нейната цел е да влияе на общността и общество по най-прогресивния начин . Преди 40 години, а може би и повече, Радой Ралин в типичния си откровен и неудобен стил ни каза, че " когато журналистиката стане ялова, ражда сензации ". Вече 15 години обаче Радио ВИДИН е непоклатим..

публикувано на 26.12.24 в 10:05

На Коледа - за духовния смисъл на Рождество

Няма единна формула, която да ни прави по-щастливи на Рождество. Въпреки, че всички се опитваме да бъдем позитивни, изпълнението на тази задача, се оказва доста трудно. Когато сами преценим нивото си на щастие, ще открием, че не сме съвсем доволни от резултата. Как обаче да сме по- щастливи на празника? Има ли нещо, което очакваме с..

публикувано на 25.12.24 в 10:45

Ани Арутюнян: Желая на всички видинчани повече мъдрост, обич и добрина

Като трудна и интересна определи 2024 година областният управител на Видин Ани Арутюнян: "Имахме наистина много трудна година и в международен, и в национален план. Все още нямаме редовно правителство, което да поеме отговорност за всичко, което се случва и в държавата, и в областите, и в общините. Гледам с надежда към новата година за това,..

публикувано на 24.12.24 в 11:34

Андрей Вълчев: Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година

Динамична и напрегната бе 2024 година. Такава е равносметката на народния представител от Враца от БСП-Обединена левица Андрей Вълчев: "Динамична, напрегната, с предизвикателства. Надявам се и с нова надежда за нас като общество, за държавата, за всеки един български гражданин. Надежда е думата, с която можем да изпратим 2024 година. Надежда да..

публикувано на 24.12.24 в 11:22

Петър Петров: Изпращаме година на политическо пренареждане

2024-та бе година на пренареждане на политическите реалности. Това коментира за "Посоките на делника" народният представител от Монтана от Политическа партия "Възраждане" Петър Петров : "Най-важното е, че изпращаме година, в която се пренареди политическият спектър. Поредната година от т.нар. очистителен период в българската политика, в който..

публикувано на 24.12.24 в 11:09

Любен Иванов: Ще успеем да постигнем необходимия за България компромис

Дано 2025 година ни донесе стабилно и редовно правителство, за да преодолеем политическата криза. Това каза за "Посоките на делника" народният представител от Видин от Продължаваме промяната - Демократична България Любен Иванов : "Изпращаме поредната година на политическа криза, която се изразяваше в два поредни парламентарни избора и липса на..

публикувано на 24.12.24 в 11:05

Росица Кирова: Надявам се Новата година да ни донесе стабилност

Политическото безвремие силно ограничава развитието на страната през последните години. Това заяви народният представител от ГЕРБ от Видин Росица Кирова . Тя направи равносметка за свършеното и за изпуснатите възможности през изтичащата година: "Ще си плащаме цената на това, което преживяхме през последните три години с липсата на някакъв..

публикувано на 24.12.24 в 11:01