Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Запознати ли сме с рисковете в киберпространството?

Снимка: Радио Видин

Според проучване, проведено от социологическа агенция "Тренд", 64% от българите се чувстват неосведомени по въпросите на киберсигурността. Това показват данните от първото в България национално представително проучване на тема киберсигурност - "Кибер здраве България 2023". Около 42% се оценяват като по-скоро неосведомени, а 22% - напълно неосведомени. 30% смятат, че са осведомени, а 3% не знаят. Възложител на проучването е Съюзът за стопанска инициатива. Общо 5% от българите казват, че им се е случвало да бъдат жертва на киберпрестъпление, а 88% отговарят отрицателно. Не всеки, обаче, би си признал, че е бил измамен през мрежата. 41% са споделяли лична информация в интернет, а 54% не са го правили. 53% биха отделили време и усилия, за да подобрят осведомеността си по темата, а 48% от българите смятат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата в киберпространството. 39% смятат, че решението за справяне са по-строги закони и ефективно налагане на санкции. В общи линии работата за защита от кибератаки е в ръцете на потребителите. 

Защо трябва да сме информирани и за какво да внимаваме, когато сме в интернет пространството?

Обемът на извадката е 1001 ефективни интервюта с респонденти на възраст, представителността е за пълнолетното население на страната, методът на регистрацията е пряко полустандартизирано интервю "лице в лице", а периодът на провеждане е 4-11 юли. Резултатите от проучването бяха представени от Евелина Славкова от агенция "Тренд": 

"Значителна част от българското общество не е осведомена по темата за киберсигурността. Трябва да имаме предвид, че голяма част от обществото ни, около 14%, никога не използват интернет в ежедневието си. Всички останали хора използват интернет под една или друга форма, дали по цял ден, дали по няколко пъти в седмицата, или в месеца, но все пак голяма част от българското общество, в различни възрастови категории, използват интернет. Реално по-малка част от обществото, около 38%, не се чувстват сигурни в интернет. Съответно това показва, че има необходимост и много възможности да се говори по тази тема." 

Попитахме Евелина Славкова може ли да се твърди, че българите имат слабо доверие в институциите и по тази тема:

"Разбира се това е една от призмите, през които можем да погледнем тези 34%, а другата призма е тази, че те не са запознати към кои институции могат да се обърнат. Едва 24% от българите, според изследването, са запознати с това към кои институции могат да се обърнат при киберпрестъпление. Разбира се в тези 24% има и известна доза престижност да кажеш, че ти знаеш към кого да се обърнеш, тоест този процент може да бъде и много по-нисък, докато близо 70% посочват, че не се запознати. Когато ти не си запознат, много по-трудно е да тръгнеш да търсиш съответната информация към кого да се обърнеш, какви са механизмите и начините, по които да направиш своето оплакване и затова хората предпочитат да се обърнат към близки и познати да им дадат просто някакъв съвет" - обясни Евелина Славкова.

Какво ни съветват специалистите? Потърсихме за коментар Антоанета Василева, координатор на Националния център за безопасен интернет:

"Интернет пространството крие много рискове както за възрастни, така и за деца. Технологиите се развиват много бързо, възможностите за бизнес и за престъпления също така се развиват доста бързо, за съжаление и естествено интернет като едно пространство, в което за известно време поне извършителите могат да останат анонимни или поне по-трудно разпознаваеми, се оказва нещо като рай за различни видове престъпления, извършвани върху хора и деца. Има 15 вида киберпрестъпления по наказателния ни кодекс, но това, което най-лесно може да се обясни е, че всякакви видове изнудвания онлайн, кражбата на лични данни и възползването от тях, изнудване с цел придобиване на парични средства, кражба или изнудване чрез снимки или видеоматериали също е престъпление. Изобщо, всякакъв опит да отнемеш нещо през дигиталното пространство на друг човек, както и заплахите, също са криминализирани в Наказателния кодекс" - каза Антоанета Василева, координатор на Националния център за безопасен интернет:

Попитахме видинчани чувстват ли се защитени в интернет пространството.

"При мен не е имало такива случаи, но при мои приятели - да. Взимали са им профилите и са ги заплашвали, че ако не дадат дадена сума, ще им покажат някои съобщения и такива неща. Гледах няколко клипчета и си мисля, че това е една група от хакери, които го правят нарочно, срещу държавата, за да може държавата да направи дадени неща, които те искат, а не ги прави... Чувствам се защитена, но човек трябва да внимава каква информация се пуска там. Аз лично нямам такива проблеми, но като цяло трябва да се внимава. Предполагам, че ако се наложи, трябва да се потърси полицията, но иначе аз гледам винаги да съм подсигурена" - коментираха видинчани.

Статистиката показва, че преди 2022 година, всяка година има по една сериозна хакерска атака. През 2021 година беше ударен сайта на националното преброяване. А през 2019 година - Националната агенция за приходите, където изтекоха и данни. От Министерството на електронното управление казват, че до подобни ситуации може да не се стига в бъдеще, защото предстои въвеждането на новата европейска директива за киберсигурност, известна като NIS-2, по която се увеличава броят на секторите, които трябва да спазват правила. 

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Село Гомотарци - с бъдеще във винения туризъм и с грижа за опазване на миналото

Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав.  Голямо  и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...

публикувано на 12.07.24 в 12:00

Калин Виденов: Геноцидът над Северозапада от страна на ГЕРБ продължава

Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание.  Политическата криза в страната продължава да се задълбочава.  Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат.  Как се отразява дългогодишният..

публикувано на 11.07.24 в 10:00

Нуждае ли се от рестарт икономиката ни?

България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..

публикувано на 10.07.24 в 10:45
Боян Минков, кмет на община Белоградчик

Боян Минков: Липсата на редовно правителство затруднява работата на общините

Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..

публикувано на 09.07.24 в 14:26
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Политическата нестабилност усложнява постигането на стратегическите ни цели- Еврозоната и Шенген

Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..

публикувано на 09.07.24 в 13:31

Засилен контрол на Инспекциите по труда за недеклариран труд в рискови сектори

Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв.   Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..

публикувано на 08.07.24 в 15:03

Изсветлява ли сивата икономика

Публичните финанси на България губят близо 3 млрд. лева на година, заради невнесени данъци и осигуровки, вследствие на недекларирана заетост. Изводът е на Асоциация на индустриалния капитал в България. Типичните проявления на недекларирана заетост са няколко и те се променят през годините в зависимост от степента на контрол и в зависимост от..

публикувано на 08.07.24 в 14:59