Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ставри Попов: Стопанинът на "дяволчетата"

Снимка: Радио Видин

В предишото издание на рубриката "Памет нашенска" ви запознахме с преиздадената книга на Ставри Попов, описваща самозащитата на Чипровци срещу сръбско-румънското нашествие от 1913 година. Разказахме ви за нея, но какво се знае за нейния автор Ставри Попов?

Той е роден в Чипровци на 22 май 1861 година в семейството на наследствени свещеници. Баща му бил поп Иван, а дядо му - поп Лило. И двамата са били хора с авторитет сред местните. Семейството му имало кафене в старата им къща, на днешната улица "Павлето" и там той като дете работи и помага на баща си. В това кафене през 1876 година отсядат войводите Панайот Хитов и Филип Тотю и лично 15-годишният Ставри им сервира. 

Ставри Попов построява на мястото на старата къща нова, в съвсем различен стил, която с двата си етажа се откроява от останалите постройки в селото, разказа за Радио ВИДИН директорът на Регионалния исторически музей в Монтана доц. д-р Ваня Иванова:

"Неговата къща, която е построена през същата 1914 година, когато довършва и книгата си, е една от малкото европейско изглеждащи къщи в днешния Чипровци, а тогава, когато е построена, е била и единствената. Неговата идея е била тя да функционира като търговско седалище, което да подпомага неговата търговия. Жалко е, че къщата на Ставри Попов към настоящия момент не се поддържа. Тя е на два етажа, разпределена е много удачно, като идеята е била съответно на първия етаж да са търговските площи, а на втория етаж, където е живяло и семейството, да бъдат устройвани приеми. Там е и търговската кантора, в която Ставри Попов е сключвал и сделките си. Той е имал магазин за килими и в София и може би това е била и единствената къща в Чипровци, която освен с вътрешно стълбище е разполагала и с вътрешна тоалетна..."

След Освобождението Попов участва активно в обществено-политическия живот на града, избран е за кмет през 1899 година, а след това за общински съветник и за член на църковното настоятелство, допълва Ваня Иванова:

"Той е син на свещеник - едно от малкото интелигентни семейства в Чипровци. Освен с търговия на килими, което му е осигурявало и препитание, основното му препитание било това, са запазени сведения, които го показват като читалищен настоятел, бил е и църковен настоятел. Завършил е за учител, но е бил такъв за много кратък период от време. Поддържал е доста оживени контакти и с други търговци и с представители на управляващия елит..."

Ако попитате по-възрастните хора в Чипровци, дали познават Ставри Попов, те ще ви кажат: "Да, това е човекът с гяволчетата". Куфарът с изработените от него малки фигурки, които се задвижвали с ръчка, го прославили далеч извън Чипровския регион, обясни още директорът на музея в Монтана:

"Има една много интересна снимка, която е позната на всички чипровчани. Ставри Попов е заснет със своите така наречени "дяволчета". Това са едни кукли на конци, които той си направил сам и вече като възрастен е показвал на децата срещу минимална сума или в повечето случаи е предпочитал по едно дърво, т.е. по една цепеница и така си осигурявал дърва за зимата... Като марионетки са и той ги разигравал. Моят баща също си спомня, че ги е виждал, за съжаление, след смъртта му са загубени..."

През 1883 година Старви Попов създава семейство с Петкана Николова. Нямат свои деца, но осиновяват момче и момиче - Павел и Йордана. 

Много може да се говори за този виден чипровчанин и за приноса му. Най-много заслуги има обаче за историята на града, защото през 30-те и 40-те години на 20 век той написва няколко книги, които и до днес запазват своето значение като основни исторически източници за този край. За съжаление, голяма част от неговото наследство - книги, лични вещи, писма, дори и куфарът с "дяволчетата" са изгубени завинаги след неговата смърт през 1951 година. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ана-Мария Герасимова: Творец от Берковица, който покорява сърца с музика, литература и доброта

Родена в живописното градче Берковица, сгушено под връх Ком, Ана-Мария Герасимова е пример за вдъхновение. Завършва езиковата гимназия в Монтана, а след това заминава за София, за да следва "Право". Нейният творчески дух, обаче, не остава на заден план. Още от 4-годишна възраст Ана-Мария свири на пиано - нотите са първото, което научава, дори..

публикувано на 30.09.24 в 17:30

Читалищата откриват новата си творческа година

Новата учебна и творческа година на видинските читалища ще бъде открита на 1 октомври, когато в образователните и творческите им школи ще влязат таланти от всички възрасти. В Народно читалище "Светъл ден" най-малките ще са 5-годишни. Те ще прекрачат прага на школата по съвременни танци. За по-големите са народните танци, обясни Йоана Ванкова от..

публикувано на 30.09.24 в 16:59

"Ние, потребителите": Продажбата на столчета за кола по стария стандарт подлежи на санкция

В рубриката "Моите права" днес ще засегнем темата за безопасността на децата при возенето с автомобил. От 1 септември влезе в сила важна промяна при продажбата на детски столчета за кола. В магазините вече трябва да се предлагат само седалки, които са изработени в съответствие с т. нар. "i-Size" стандарт . За това напомни Габриела Руменова..

публикувано на 30.09.24 в 13:00

В „Музикална зона“: есенна винена терапия с музика

Есен е! Виното вече е сложено в бъчвите и докато чакаме да стане, ще се заредим с добро винено настроение, за да подпомогнем неговата ферментация ;) Винено- опияняващ привет от ефира! Песни за виното ще слушаме и ще посетим най- известните винарски региони в света. Всеки винен пътешественик има любими места и вина- такива, които е посетил..

публикувано на 30.09.24 в 09:00

Да запазим мирен дух, да не помръква нашият духовен взор

Във Втора неделя след Неделя подир Въздвижение,  Църквата насочва нашето внимание да проумеем и се вдъхновим, че всичко онова, което ни заобикаля ще бъде добро или зло, в  зависимост от това какви сме ние спрямо нашите околни. "Бъдете милосърдни, както и Вашият Отец е милосърден" (Лука 6:36). Във Втората неделя след Неделята..

публикувано на 29.09.24 в 08:00

Романът "Шлеп в пустинята" отвежда към суровата реалност

„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..

публикувано на 27.09.24 в 17:20

За събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация"

В "Едно"  говорим за събитията, в които участваха през септември от екипа на фондация "Подкрепа за реализация" - Видин.  От 12-ти до 16-и септември бяха гости на международния фестивал "Арт зона за всички" в сръбския град Зайчар. Организатор е Детски център - Зайчар, с който видинската фондация работи по проекта  "U korak sa..

публикувано на 27.09.24 в 17:18