Мит ли е днес българското трудолюбие?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. На тази дата много страни по света честват обществените и икономически постижения на работническото движение и търсенето на повече държавна защита за работещите по света, това е и ден на международното работническо движение и на левите движения. Историята на празника се свързва с работническото движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права. Въвеждането на празника се свързва с датата на началото на събитията, известни като Хаймаркетска афера - 1 май 1886 година, когато профсъюзите в САЩ провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично за официалното признаване на 8-часовия работен ден. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците. 

Денят на труда е сред официалните празници и у нас. Първият опит за честване на Първи май е от Типографското дружество през 1890 година. Обявен е за официален празник през 1939 година в духа на честванията на така наречения "Имперски трудов ден", празнуван тогава в Нацистка Германия - към този момент основен геополитически съюзник на България. Впоследствие, в условията на властта на Народна република България, празникът придобива по-близка до първоначалния си облик насоченост и започва да се чества ежегодно, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа и то се прави винаги мащабно. Празникът се отбелязва с всеобщи манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители и тържествата се организират от държавата. След 1989 година този начин на празнуване на Първи май е прекратен, но денят продължава да бъде официален празник и неработен ден. Отдаваме ли днес необходимото значение на празника и мит ли е българското трудолюбие? Потърсихме за коментар Виктор Василев, предприемач от Вършец, създател на ФБ групата "Бизнес клуб Северозапад".

"Интересен е въпросът като цяло. Мога да ви кажа, че може би в България е мит. И това, което Вие споменавате, че българите, които работят в чужбина някак си са по-доволни там е истина, но за сметка на това цените, услугите и данъците в чужбина са по-високи. Спрямо моите наблюдения и обкръжението ми се оказва, че българите, които отиват да работят в чужбина дават много повече, когато работят там, отколкото в България, което не знам на каква мисъл трябва да ни навежда и дали наистина трябва да е мит. Може би и социалните мрежи, и интернет оказват някакво влияяние за това, защото хората наблюдават как една определена група "инфлуенсъри" или както искате ги наричайте показва, че не е нужно да даваш много, за да имаш много. Това нещо се предава и може би се губи мотивацията до някъде. Всеки иска да изкара много без да дава огромни усилия." - коментира Виктор Василев.

"Не бих казала, че е мит - още се трудят българите. Просто тук с тази минимална работна заплата не могат да се мотивират ... Аз мисля, че са трудолюбиви. Понеже не съм от града и съм ветеринарен лекар имам наблюдения от хората, които наистина се трудят. Вече в градовете е по различно, но мисля, че хората които са останали извън големите градове се трудят, за да оцеляват и то много се трудят. Почти няма хора, които да имат малко стопанство и от града да отидеш на село ... Разбира се! Ние сме благороден народ с прекрасно историческо минало и с прекрасно бъдеще. Младите хора имат нови прояви и на българската и на световната сцени. Глобални са промените в политиката, социума, взаимоотношенията и културата. Донесоха на България толкова успехи като математици, като хора, които мислят за космоса. Струва ми се, че младите хора много повече мислят в посока накъде отиваме, отколкото ние, които сме с по-забавен темп."

В някои държави по света Първи май е отбелязван официално, в други се чества неофициално. Сред тези, в които е официален празник са Германия, Австрия, Мексико, Тайланд и Русия. В Испания също се отбелязва днешният празник на труда. Светослав Ставрев е родом от Видин, но от години живее и работи в Мадрид заедно със семейството си. Как се справят българите, работещи в Испания? 

"По мое виждане и преценка българите се справят доста добре по света, като работна ръка. Сега всеки сам определя доколко му е достатъчно месечното възнаграждение, но определено се гледат с по-добри очи, отколкото хората от латино-американските държави, Мароко и т.н. След договорите, които сключиха Испания и България от шофьори до специалисти във всяка една област е нужно само да се затвърдят документите, които носиш от там и можеш спокойно да започнеш работа след определено време. Да кажем, ако си се насочил в сферата на шофьорството - с шофьорската книжка от България тук не караш допълнителни курсове, просто ти я взимат и я пращат в полицията, в България, по местоживеене и тук ти се изкарва испанска шофьорска книжка, или европейска, там както е."

Албена Янчева е родом от Враца, но също от 25 години живее и работи в Испания.

"Който иска да работи - работи. Българите са едни от най-търсените работници в Испания. На нас ни казват по скоро "машини", отколкото хора. Става въпрос, че който иска да работи, работи. Има българи, които не искат да работят. Нали знаеш, че навсякъде си има "черна овца", но в 95% от работещото българското население, което е тук-няма кой да ги изпревари в работа, работоспособност, издръжливост, във всичко. Всеки един, който е започнал работа в предприятие, завод, фабрика ,на бензиностанция, в магазин или голяма верига магазини е осигурен 12 месеца в годината, получава 14 заплати с абсолютна сигурност. Имат 30 дни отпуска, които се дават различно, в зависимост от предприятието. Ако е по-силен сезонът, не могат да те пуснат ти да си почиваш, а другите да работят."

На 1 май, когато отбелязваме Международния ден на труда, проверихме кои са най-предпочитаните професии у нас? Потърсихме Михаела Василева, представител на една от най-големите компании за подбор на персонал:

"Професиите, които са търсени тази година са в различни индустрии, но остават в сила инженерните кадри, които са ценени от много чуждестранни инвеститори, които избират да стартират своята производствена дейност тук или да премстят производство от чужбина. Като водещо решение за тези инвеститори е именно добрите инженерни кадри, които имаме в България. Търсят се в момента и класически професии като-счетоводители, търговски представители в различни индустрии. Според мен, възнагражденията още не са стигнали европейските нива, въпреки това смятам че има тенденция-младите хора да остават в България или да се връщат от чужбина, за да работят тук."