Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Работим ли повече от другите европейци?

Снимка: Радио Видин

България е сред държавите с най-дълга работна седмица в Европейския съюз, сочат актуални данни на Евростат. През 2023 г. хората на възраст 20-64 години в ЕС са прекарвали средно 36.1 часа на основната им работа. Работните часове, обаче, варират силно в отделните държави. Най-дългата работна седмица е регистрирана в Гърция (39.8 часа), Румъния (39.5 часа), Полша (39.3 часа) и България (39.0 часа). На обратния полюс, с най-кратка работна седмица, са Нидерландия (32.2 часа), следвана от Австрия (33.6 часа) и Германия (34.0 часа). Данните на Евростат се отнасят до работните часове на работниците както на пълен, така и на непълен работен ден. Резултатите се влияят от различните пропорции на работещите на непълно работно време в отделните страни, в допълнение към разликите в правни рамки и обичайната продължителност на работната седмица в отделните държави. 

Работим ли повече от другите европейци и грешно ли е твърдението, че в чужбина се работи много повече? 

Икономическите дейности, в които е регистрирана най-дългата работна седмица в ЕС през 2023 г. са селското, горското и рибното стопанство (41.5 действителни работни часа), минното дело и кариерите (39.1) и строителството (38.9). Най-кратката работна седмица е регистрирана при домашните помощници (26.7 часа), в областта на образованието (31.9) и изкуствата, развлеченията и отдиха (33.0). Потърсихме представители на Северозападна България, които живеят и работят в други европейски държави. 

Светослав Ставрев вече над 20 години е в Мадрид със семейството си и в момента се занимава с поставяне на ПВЦ дограми. По думите му от началото на юни в големите фирми е променено работното време на всички, работещи на открито. 

"От 1 юни е въведен закон за по-големите фирми, нашата също влиза в това число, имахме събрание с други представители на Мадридска област, на шефове и други, и от 1 юни се влиза в 7.00 часа на работа и ще се излиза в 15.00 часа следобед. Високите температури и жегите през лятото са непосилни и има много случаи на инфаркти и други, които не позволяват работата след обяд. В Испания работната седмица е петдневна - 40 часа. Ако работиш в събота и неделя, както е при мен, се заплаща допълнително. В неделя не, но в събота, ако имаш желание работиш от 8.00 до 14.00 часа."

Великобритания вече не е част от ЕС, но много видинчани живеят и работят в Обединеното кралство. Робърт Маринов вече почти 10 години живее в Манчестър, заедно със семейството си. Той е мениджър на отдел за подготовка на оборудване и инсталация на видеонаблюдение в големи търговски обекти.

"Работи се съвсем нормално, както и преди да се излезе от ЕС, така и сега. Работната седмица е 5 дни по 8 часа на ден. Заради по-големите разстояния и доста голямата мобилност на почти всички, тук има въведени от много време правила, които по някакъв начин определят кое е работно време, кое не е работно време, кое е извънредно работно време. 30 минути от времето, което пътуваш се счита за работно време и всъщност ако имаш 8 часа работен ден, 30-те минути, които ти трябват да отидеш донякъде плюс 8-те часа се счита за нормално работно време. Всичко друго над тези часове се плаща като извънреден труд." 

Изпитват ли недостиг на квалифицирани кадри на острова, особено след раздялата им с ЕС и какви кадри се търсят предимно - това попитахме Робърт Маринов.

"В моята област винаги е имало недостиг на работна ръка, просто защото противно на очакванията, че държавата ще  колабира след излизането от ЕС, всъщност всичко работи с пълно темпо и скорост и изобщо няма забавяне по никакъв начин. Има недостиг на работна ръка в доста сектори. Важно е да се отбележи, че има сериозна разлика, когато се търсят работници- специалисти или нискоквалифицирана работна ръка."

Работим ли повече от другите европейци - това попитахме видинчани: 

"Общо взето може би от 8 часа работен ден - 6 са ползотворни, а останалото са почивки... Ниска производителност, по-стари машини, нискообучен персонал и заради това производителността е по-ниска, съответно. Аз не работя в частна фирма, но там ги задържат и плащат съответно повече... Тук няма производителност, в България. Иначе работят и в събота и неделя. Отидете тук, на магистралата и вижте, тук до Синаговци да проверят от Инспекцията по труда на колко часа работят и как ги осигуряват... Някои компании трябва наистина да намалят работното време, защо е много тежка и физическа работата им."

Потърсихме работодателите. Възможно ли е на този етап да се мисли за по-къса работна седмица у нас или все още сме далече от подобна възможност? Това попитахме Диана Върганова, управител на дружество във Враца за производство на електронни изделия.

"Тук не е въпрос за това кой колко работи, а каква работа върши за времето, в което е на работа. Не знам какво ще се случва в следващите 10-15 години при положение, че на младите хора въобще не им се работи. Те просто искат да отидат някъде, да взимат едни пари и да не правят нищо."

Какво казват синдикатите? Разговаряхме с Петър Мишев, икономически анализатор към Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

"Последните данни, които излязоха от Евростат за 2023 година, показват едно интересно разпределение на часовете, които отделя средно работещият във всяка една от страните и България е сред водещите 3-4 страни с 39-часова работна седмица. Едната от причините за това е липсата на гъвкавост в работното време. Гъвкавите форми на работно време в България не са практика, поради това, че са фиксирани според Кодекса на труда и законодателството 8-часови работни дни. Има опции, разбира се, за 2, за 4 часа, има и сменно работно време някъде. Но някак си нашата икономика не стимулира тези гъвкави форми на работно време и това ограничава възможностите най-вече за младите хора" - обясни Петър Мишев.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Община Кула чака финансиране на проекти за над 3 милиона лева

Казват, че България започва и свършва от град Кула и донякъде са прави. В близост е най-западната точка на страната, призната официално от Националния статистически институт, а на 13 км е границата със Сърбия и граничният контролно-пропускателен пункт "Връшка чука". В миналото оттук е минавал римският път от Бонония (днешния Видин) за Сингидунум..

публикувано на 14.06.24 в 13:46

Младежи ще научат повече за застрашените видове във "Врачански Балкан"

Младежи от три средни училища в Монтана, Вършец и Зверино ще получат нови знания и умения в областта на екологията и опазването на застрашените видове, обитаващи Природен парк "Врачански Балкан". Това ще се случи по проекта на фондация "Екообщност" "Младежка регионална инициатива за активизъм за природата". Младите хора ще подобрят уменията си за..

публикувано на 13.06.24 в 16:08

Готови ли са завършващите за живота след училище?

Висшето образование е често разглеждано като ключов елемент за успех в съвременния свят. От една страна, университетските дипломи са символ на знание и квалификация, които могат да отворят врати към много професионални възможност. От друга страна, в епоха на бързо развиващи се технологии и нови форми на работа, все повече хора се питат дали..

публикувано на 13.06.24 в 12:06
Професор Лилия Илиева с копието на ръкописа на

Проф. Лилия Илиева: Ръкописът на Петър Богдан остава завинаги в българската култура

Сертифицирано копие на ръкописа на Петър Богдан "За древността на бащината земя и българските дела" е изложено  в Националния археологически музей, където ще остане до 22 септември. Всеки, който желае, има възможност да види този ценен ръкописен труд.  Проф. Лилия Илиева е откривател на ръкописа,  който променя българската..

публикувано на 12.06.24 в 11:35
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическата криза е на предела си, щетите са за демократичния процес у нас

"Рекордно ниска избирателна активност, нов антирекорд . Отливът на гласоподаватели показва умората и изхабяването, което влияе върху качеството на демокрацията в България. Липсата на голяма политическа алтернатива и търсене на алтернатива в малки политически формации, е друго характерно за тези избори. "Величие" се оказа изненадата на изборите. Но..

публикувано на 11.06.24 в 14:31

Ден след вота- равносметката в Северозапада

Поредните избори отминаха, а кои са победителите, кои са победените и задават ли се нови избори ще стане ясно в следващите дни. Изборите са темата и в "Посоките на делника".   Победата на парламентарни избори се изразява в 50 процента плюс. При всички положения ще има коалиционно правителство.  На две формации няма да им стигнат 121..

публикувано на 10.06.24 в 11:00

Младите се връщат в село Стубел

Отново сме в Стубел - в миналото голямо и достолепно село, с жители до 3800, днес населението се е стопило до 540 души.  Общо 35 км пък е уличната мрежа, която вече и трудно поддържане. Много къщи са без стопани.  Въпреки това кметът Емилия Йорданова не се отчайва. Тя упорито и целенасочено продължава да ремонтира покривите на големите..

публикувано на 07.06.24 в 12:00