Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Повтарящите се резултати показват необходимост от форма на коалиция

Яница Петкова: Предстоящите избори дават възможност да бъде взета поука от допуснатите грешки

Партиите няма да постигнат мобилизация на гласоподаването, докато обясняват единствено защо не трябва да се подкрепя другият

Яница Петкова
Снимка: Галъп интернешънъл
За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент. 

Кои са реалните фактори, продължаващи да задълбочават партийната и политическата криза в страната? 

Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска? 

Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала? 

Действащото статукво дискутираме с Яница Петкова, социолог в агенция "Галъп интернешънъл".

Радио ВИДИН: Защо Народното събрание не успя да постигне резултат? В някаква част от неговия живот, без да преувеличавам, но сякаш нямаше реално желание да се реализира кабинет.

"Да, като че ли останахме с такова впечатление, макар че самото Народно събрание, предвид всички парламентарно представени партии, изразяваха големи амбиции за постигане на стабилност и излизане от политическата криза, в която се намираме. Като че ли тези амбиции останаха само на думи. Резултатът от изборите вече такъв, какъвто го виждаме трети или четвърти път, показва необходимостта от провеждане на разговори, от диалог, от необходимост да се състави някакъв вид управление под формата на коалиция, което партиите като че ли сякаш все още не осъзнават. Продължава да е ръководна личната амбиция, продължава да е водещо това кой на кой пост ще е, каква функция ще изпълнява, а е видно, че никой не може сам. Тоест това, макар че вече на думи като че ли се осъзнава и се признава от голяма част от политическите сили, на практика като действие все още не е осъзнато. Оттам повтаряме една и съща грешка вече, включително и в този парламент. Изборните резултати като че ли не се харесаха както на победителя, така и на победените. Животът на Народното събрание беше обречен. Това, което ни подсказват общественополитическите нагласи и действията на партиите, не показва много по-различен резултат, който ще имаме на следващи избори, така че да се надяваме, че поне този път от грешките ще бъде взета някаква поука".

Радио ВИДИН: В последните години политиците демонстрират един монархически манталитет: трябва да бъдат спечелени изборите, а насетне един император ще определя всичко. Да, доста е очевидно, че ни липсва коалиционна култура, изобщо политическа култура. Аз съм го казвал много пъти, но болшинството от нашите партии си приличат по възгледите. 

"Приличат си по начина на поведение до голяма степен. Иначе що се отнася до политическите възгледи - като че ли тези червени линии, които постоянно се посочват като разделение между партиите и причина за невъзможност те да работят заедно, не са толкова идеологически и принципни, не касаят чак толкова много политика, икономиката на страната или външнополитическите възгледи. По-скоро се ориентират около това кой конкретно ще застане на някакъв пост. Такова впечатление се създава у обществото, защото основните спорове се съсредоточават около имена и личности. Това се оказва проблем, при това за много дълго време в нашата страна. Това вече почва да се проявява не само в живота на Народното събрание и способността му то да излъчва органи на управлението, а и вътре в живота на политическите партии. Тоест разделенията започват да проникват и там. Това, което видяхме в ДПС, в БСП, в разпадналата се парламентарна група на Величие... тоест това е допълнителна фрагментация. От тази гледна точка за политическа култура можем да говорим много дълго, но разделението, което протича на тази основа "не какво ще се върши, а кой ще го върши", е основната причина да стигнем до тази ситуация".

Радио ВИДИН: Редица експерти, част от които са от вашия бранш, изразят мнението все по-често, че за тази ситуация са виновни избирателите, защото гласуват по този начин. От друга страна, разбира се, има опции, листите са богати. В парламента ми се струва, че обикновено липсват 2-3 сили, които са по-разпознаваеми и имат повече подкрепа. Не считам, че са виновни избирателите, даже напротив. Разбирам ги защо отказват да отидат до урните.

"От една страна, това е твърдение, което е абсолютно вярно. Естествено, че са виновни избирателите за това кой ще влезе в парламента. Кой друг да е виновен? Това е тяхната работа: да изберат кой ще влезе в парламента, без да влагам в случая негативен смисъл в тази дума. Нататък невъзможността на избраниците да формират управление и да излъчат политическа власт - няма как да търсим вина у избирателите. Тяхната роля е да изберат съответните представители и те имат работата да излъчат едно управление, което представлява избирателите. Тук нито на принципна основа, нито от гледна точка на законодателство има значение колко хора са гласували. И 5-10 % да са гласували, факт е, че избраното НС има тази роля да представлява цялото общество. Причината да се гласува малко, да има ниска гласоподавателна активност, е свързана с ниското доверие. А ниското доверие можем да търсим именно в невъзможността на този управленски елит по някакъв начин да излъчи управление. Независимо кой реди листите, независимо какви хора влизат в тях, ролята на гласоподавателя е да гласува. Той е направил своя избор, а оттам нататък избраниците не са си свършили работата и не могат в продължение вече на няколко години да свършат тази работа. Един и същ механизъм се повтаря вече шести път, без да има някаква разлика. Ако погледнем имената в тези листи, ще видим смени, ще видим някакво обновление. Ако си помислим, протестите през 2020 година бяха с този призив - да се променят хората, да влязат нови и млади, да се смени облика на политическото представителство в страната... и макар че има хора, които участват в тези листи и биват избирани десетилетия наред, наистина голяма част от партиите смениха представителите, които предлагат по време на избори. Има и нови партии, които влязоха. Доста се смени обликът на българския парламент, но не се смени начинът, по който той функционира. Не може да се очаква промяна при функциониране по един и същи начин. Изборите все пак са механизъм за представителство. Каквато е волята, такова трябва да бъде това представителство. Ако волята на хората е да има различни партии в парламента, без да е отредено изключително първо място на една единствена, то тези партии трябва да се съобразят с това, че очевидно има различни интереси, които трябва да бъдат представлявани съвместно".

Радио ВИДИН: Чуваме от политиците, че разговорите с Има такъв народ са добра предпоставка за по-качествен диалог в 51-вото Народно събрание. Можем ли да им се доверим?

"Аз съм склонна да гледам положително на това, тъй като до голяма степен за по-голямата част беше ясно, че тези разговори няма да доведат до съставяне на правителство, няма да излъчат управление. Въпреки всичко, бяха проведени, тоест са една основа, едно начало, както нашите политици обичат да се изказват, конструктивен диалог. Именно защото се знаеше, че тези разговори няма да доведат до особена развръзка и разрешение на проблема в рамките на текущото Народно събрание, има една опасност, която не убягва на публиката: тези разговори да се използват със стратегическа цел, т.е. злоупотреба с оглед на предстоящите изборите, един вид старт на кампанията, в която всеки отново да заяви позициите си и да се опита да представи себе си в по-добро положение, включително с популистки тон на разговора и отново по някакъв начин нажежаване на напрежението между партиите именно с цел резултатът от този тип разговори и представените позиции да бъдат употребени по време на кампанията".

Радио ВИДИН: Разговаряхме с Вас преди старта на предишната предизборна кампания. Тогава казахте, че очакванията са за черна и изпълнена компромати кампания, каквато се наложи като модел в последните години. Може ли да бъде различна сега?

"Смятам, че този подход няма да е толкова видим, няма да се използва чак в такава степен. Ще върви някакъв вид опит за очерняне на политическия опонент вместо изтъкване на предимствата на собствената политическа позиция, но няма да е основното, около което ще се съсредоточи тази кампания. По-скоро ще е фонов режим, използван най-вече през социалните медии и през контактите с избирателите по време на срещи и събития. Основните послания този път ще се пробват да бъдат положителни. Причината, поради която изразявам тази хипотеза е, самата черна кампания, на която бяхме свидетели: нападането директно на личност, без да говорим за тяхната политика и политическа роля. Не казвам тя дали е добра или лоша, но самото нападане на личности не изигра добър резултат, не постигна мобилизацията в гласоподаването такава, каквато беше очаквана от страна на нито един от участниците в тази кампания. В същото време самите резултати от изборите като че ли изненадаха част от политическите партии, без значение с оглед на кое място излязоха на изборите. Имахме и нов участник, който пък проведе съвсем различна кампания, онлайн кампания, засягайки теми, които са доста чувствителни за обществото и често граничат с теории на конспирацията. Може би ще бъде направен някакъв обзор върху методите и начините и може би ще се заложи повече на онлайн пространството и социалните мрежи. Каквото върви като черна кампания ще продължава, но не по този начин с плакати и билбордове както беше на миналите избори".

Радио ВИДИН: Това е огромен парадокс, който се наложи като тенденция. Самите партии в предизборните кампании действат "обрано", страхуват се да разпространяват идеи, но пък действието им е единствено в кръга на партийното ядро. Защо тогава е нужно дискусиите да преминават единствено в нападки към отсрещния?

"Докато партиите се опитват да ни обяснят защо не трябва да гласуваме за другия, а не защо трябва да гласуваме за дадения кандидат, няма как да постигнат някаква сериозна мобилизация от страна на гласоподаването. Естествено ще успеят да очернят всички политически опоненти, т.е ще успеят да обяснят на публиката защо не трябва да гласуват за този и онзи, но това по никакъв начин няма да стимулира огромна част от обществото да гласуват за някого. По-скоро ще ги откажат да гласуват за когото и да било. Няма как да търсим положителен резултат в такъв тип мерки. Това, което подобен тип подход в повечето случаи прави, е да мобилизира твърдото ядро, но тази мобилизация не успява да се прехвърли върху огромни слоеве от обществото. За да се случи това нещо, наистина трябва да бъде посочен един национален проблем, който по някакъв начин да обхване обществените нагласи и да успее да мобилизира огромни маси от хора, които да кажат "да, това е националният проблем и независимо от недостатъците на партия Х, аз бих гласувал за нея, защото виждам проблем". Но когато посочиш проблем в конкретни личностни и то за всяка една от политическите сили - това недоверие се разпространява върху цялата политическа система, не е продуктивно. Подобен тип разговори се водят и в момента в текущото НС, което все пак има още, макар и кратък живот. Само ако погледнем новините от последните дни, да не говорим за последните месеци, ние говорим за имена и постове, а не за цялостна политика или за промяна на ориентацията към начина, по който тази политика ще се провежда".

Радио ВИДИН: Въпреки отвращението, което мнозина имат от политическата ни класа, аз смятам, че хората все пак ще се активизират, ако започнат да чуват повече относно истинските приоритети. Партийците съсипаха думата приоритет по същия начин, по който бяха употребени патриотизъм и евроатлантизъм. Обществото иска да чуе как ще живее по-добре, какви мерки ще бъдат предприети и ще се работи по тях.

"Ние обикновено почваме да чуваме за такива стъпки и приоритети постфактум - след изборите, в някаква кризисна ситуация, в която започват да се поставят ултиматуми. Основните играчи в НС както в това, така и в минали такива, започват да излизат с едни ултиматуми "ако не подкрепите моите три точки, следва еди-си какво", "ето, излизаме с шест тирета и пет основи, имаме четири пункта"... тогава чак разбираме ние какви са им приоритетите, какви конкретни стъпки има, но пък естествено се поставя условие, че ако няма подкрепа, то управление няма да има. По време на кампанията и преди изборите тези разговори като че ли са забравени, а приоритетите и стъпките изпадат в такава позиция, в която говорят за общо, тоест няма конкретика, има общи рамки, в които избирателят трябва да се ориентира около позицията на една партия. Повечето обаче не представят чак такива позиции, както сам казахте, няма някакви сериозни идеологически различия във визиите на основните играчи по основни ключови въпроси. Естествено е, че има алтернативни мнения, но пък има огромна част от мненията в обществото ни, които не получават политическа алтернатива по време на изборите и остават непредставени в Народното събрание, което допълнително ги разочарова. Така кампанията изпада в ситуация на общ разговор, в който основната тема е колко лош е политическият опонент, без да има конкретни приоритети. Разговорът за приоритети се провежда постфактум под формата на ултиматуми, което го виждаме вече няколко пъти. Има и нещо друго: ако се вгледаме в политическата програма на всяка една от парламентарно представените партии - това, което те са длъжни да публикуват на своите сайтове, но няма голяма разлика на това, което представят. От изборите 2021 година насам аз редовно преглеждам това какви са разликите в предизборните програми - общо взето с една и съща предизборна програма партиите от '21 насам се представят на изборите, няма коренни разлики и промени".

Радио ВИДИН: Ясно е, че трябва да се случи нещо грандиозно, за да се покачи избирателната активност драстично. За тези 2 месеца обаче може ли да се появи формация в стила на "Величие" - от нищото малка група, която да влезе в НС...

"Потенциални Величия наистина има много. Интересен беше генезисът на тази партия, начинът, по който успяха да влязат в Народното събрание. Това е явление, което не бива да ни учудва и не трябва да е нещо неочаквано в следващите парламенти. Не мога да прогнозирам дали някоя нова подобна партия ще влезе и дали същата, т.е Величие, ще влезе отново... но със сигурност подобен тип явления няма да са нещо необичайно за нашия политически живот, както и за политическия живот на всяка страна, която е в нашата ситуация. Обществото ни, начинът, по който функционираме, начинът, по който общуваме в социалните мрежи, темите от обществения дневен ред, общото недоверие и несигурност, в което съществуваме не само ние, но и голяма част от обществата, водят до поява на подобен тип политически проекти и до техния разцвет, без естествено да казвам, че това е нещо лошо. Не бива обаче да очакваме обаче някакво грандиозно събитие или явление, както казахте, за повишаване на избирателната активност, защото такова няма да има, освен ако не се случи нещо, т.е скандал, протест, някакво кризисно събитие, което да стимулира избирателната активност. Ако всичко е в рамките на очакваното и нормата, няма да има грандиозен прилив на нови хора, които ще отидат до урните. Това, на което трябва да разчитаме, е наистина да се изпълнят функциите на представителната демокрация през политическите партии. Тоест ще отидем на избори, избирателите ще упражнят своя вот и следствие на този резултат да се проведат съответните разговори, с които да се състави управление. Няма как да чакаме някакво чудо, някакъв протест, някаква криза, някаква извънредна ситуация да ни реши проблема с нашата криза и с нашата неспособност да формираме управление. Дава се пореден шанс чрез тези избори и най-накрая трябва просто да вземат да функционират по начина, по който трябва да функционират нашите политически партии и нашите политически представители".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Остава ли предпочитан ИT секторът у нас?

Българският ИT сектор продължава да расте и няма изгледи това да се промени. Ръстът в индустрията е факт и той ще се запази през следващите години. Това е напълно нормално, предвид факта, че светът ще става все по-дигитален и в ежедневието си ще ползваме все повече и повече дигитални продукти и услуги. До 2025 г. новонаетите специалисти..

публикувано на 07.08.24 в 10:45

Ще има ли нормални пътища в Северозапада?

"Едва ли има по-отвратителен и неподдържан път в Европа от Е79 между Враца и Видин. Това не е път, а мъчение. Държавата е тотално абдикирала." Това написа в социалните мрежи Диана Русинова , председател на Европейския център за транспортни политики.  "Никога през живота си не бях пътувала с тежкотоварен автомобил с полуремарке. Така се случи,..

публикувано на 06.08.24 в 12:18

Тома Ушев: Политиката ни е цирково шоу, а трябва да бъде арена на идеите

Гражданите одобряват предсрочните избори през есента според последните социологически проучвания.  Продължилите през уикенда преговори за съставяне на експертен кабинет, водени от мандатоносителя "Има такъв народ", завършиха с неуспех.  Какъв ще бъде следващият парламент?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все..

публикувано на 05.08.24 в 10:00

Жителите на Паволче мечтаят училищният двор отново да се напълни с деца

Паволче е едно от онези красиви български села, които така омагьосват гостите си, че след това не им се тръгва. Врачанският Балкан, в чието подножие е разположено, богатото минало, свързано с Ботевата чета, и гостоприемството на местните допринасят за това. Хората от Паволче посрещат всеки с радост. Разказват, че живеят в хубаво село, споделят и..

публикувано на 02.08.24 в 14:37
Ивайло Илиев

Ивайло Илиев: Третият мандат се използва маркетингово

Минималните шансове за съставяне на редовен кабинет в 50тото Народно събрание намаляха още в първия ден от преговорите.  Разговорите за приоритети и конкретни политики между формациите обаче продължават.  Ще успее ли "Има такъв народ" да сглоби експертен кабинет?  Съдбата на третия мандат и приближаващите поредни предсрочни избори дискутираме с..

публикувано на 01.08.24 в 10:00
Пламен Димитров

КНСБ с искане в подкрепа на бизнеса - ще се запазят ли работни места?

От КНСБ настояват служебното правителство да въведе мерки за подкрепа на фирмите, които имат спадове на производството и продажбите заради рецесията в Западна Европа. Синдикалистите се аргументират с устойчива тенденция за спад на промишленото производство, който в някои сфери е двуцифрен. Предложението на КНСБ е да бъде въведена постоянно..

публикувано на 31.07.24 в 10:45

Румен Гълъбинов: Ползите от еврото са дългосрочни

С гласовете на 114 депутати от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и 10 независими на първо четене в парламента беше подкрепен внесеният от Министерския съвет законопроект за въвеждане на еврото в България . Преди това мнозинството в Народното събрание подкрепи и проект на решение, внесено от ГЕРБ, с което се изисква от Министерството на финансите, в координация с..

публикувано на 30.07.24 в 12:50