Силистренската гробница е почти непозната в България, макар да е първият регистриран национален паметник на културата у нас през 1948 г. Слабата си разпознаваемост гробницата дължи на факта, че доскоро в нея не са допускани туристи, поради голямото количество влага, която унищожава фреските. Нова климатична система обаче вече дава възможност обектът да се посещава след предварителна заявка в регионалния исторически музей.

Силистренската гробница е уникална със своите стенописи. Изображенията представляват геометрични, животински и човешки фигури, ловни и семейни сцени. Стилистиката им е в традициите на eлинизма, изографисването носи характерните белези на епохата на римския император Константин. Археологическият паметник е открит случайно през 1942 г. в южните покрайнини на крайдунавския град Силистра, където се е намирал античният некропол на Дуросторум – един от най-значимите римски градове на Долния Дунав през II - VI в. Гробницата е иззидана от тухли и е с вход от изток. В нея на бял цокъл е разположен фриз от 11 правоъгълни полета, включени в керемиденочервена рамка. Богатата стенописна украса предполага, че това е гробницата на знатен римлянин. Централното поле е заето от фигурата на господаря в цял ръст, а до него е и съпругата му. На останалите са изобразени деветимата им прислужници, които носят елементи от патрицианския костюм на господаря, както и двойка гълъби и пауни, които пият живата вода на вечния живот от голяма ваза. Стенописите подсказват, че патрицият е езичник, живял на границата между края на езичеството и раждането на християнството.