Памет за подпоручик Иван Тодоров от Ново село

90-годишната баба Фроса (вдясно) пази спомените за своя дядо- подпоручик Иван Тодоров.
Снимка: Светла Бондова

В дните след Великден, когато все още небето е отворено за среща между живите и мъртвите, искам да ви разкажа за една жена, запазила и предала скъпи спомени.
В своя живот всеки от нас има  моменти, в които се гордее, че е българин. Че е наследник на народ, създал своя държава преди повече от 1300 години, свой език и писменост, които дарил на славянския свят и после отстоявал с векове пред чужди завоеватели. 
Но има и други, в които сякаш четка е изтрила нашата памет, а събитията са станали преди стотина години. Събития, в която нашите прадеди са защитавали онези достояния, отпреди 1000 години -  държавност, език и писменост, свобода за поробени братя. И тогава се обръщаме отново към златния фонд от човешки съкровища - хората, които пазят и предават на поколенията памет за събития и личности. Опираме отново до човешката памет, защото българското училище и читалище са само на 150 години, а хартията и мастилото са били лукс за голяма част от населението. Вече ви разказах за подпоручик Иван П. Тодоров от видинското село Ново село, загинал преди 100 години с думите: 
„Главата си давам, България не давам.“ Днес искам да споделя с вас разказа на внучката му баба Фроса Маджова за съдбата на неговите сираци. 
Фамилията ѝ идва в Ново село от Маджарско преди повече от 150 години. Земя нямали. Затова трите сирачета на героя от войната били разделени. Най-голямата Виктория е отгледана от баба си по бащина линия, втората -  Надежда останала при бабата по майчина линия, а бебето Михаил отишъл с майка си в новото ѝ семейство. Горчив бил сиромашкият залък. Пък и хляб ли било?! Тръгне да пасе Надежда козите с торбичка, в която имало варено яйце и просеник. Изяде ги още на закуска, а после гледа как децата обядват сладко. Но още по-горчиви били думите на бабата вечерта:
„Не мога да ти сложа две яйца. За другите има кой да работи, а за тебе няма. Нямаш баща, нямаш майка.“ А когато Михаил поискал грошове за мастило, дядото първо му завъртял шамар - да помни, че е скъпо и да го пести. Държавата отпускала пенсии за сираците от войната, но дядовците предвидливо ги кътали за зестра, защото на село трудно ще се задомиш, ако нямаш земя и чеиз. С тези пари Михаил завършил Свободния университет във Варна, както заръчал баща му и работил като икономист във Видин. 
Тежката съдба на сираците от войната е част от саможертвата на загиналите. Особено, ако са можели да избират като подпоручик Иван Тодоров - да се предаде в плен или да загине геройски пред очите на съселяните си. С пълното съзнание, че последните му действия и думи ще стигнат до децата му. На баба Фроса са разказали дядо Стоян Кайцанов и дядо Гюмуш. Вече 90-годишна тя предава паметните събития на своите внуци и потомците на убитите за България новоселяни.
В началото на май в Ново село ще бъде поставена паметна плоча на подпоручик Иван Тодоров, по случай 100 години от неговата смърт. Тя ще бъде дарение от oнĸoлoгa пpoф.д-p Ивaн Гaвpилoв.

Вижте още

Четене на нови автори ще се състои във Видин

Утре, 21 октомври, в търговския център на Видин ще се проведе инициативата "Чуйте първи новите автори на България" . Цвети-Слава Асенова ще прочете откъси от произведения на писатели, които до сега не са публикували своите произведения на книжен носител, а са писали в социалните мрежи.  Цвети-Слава Асенова е родом от Лом, но живее във Враца. Тя..

публикувано на 20.10.17 в 15:23

Спомени за Втората световна война с Велко Викьов

Малкото останали ветерани от Втората световна война заслужават нужната подкрепа и уважение за това, че са защитавали родината ни. 88 години той носи името си с чест и достойнство. Велко Викьов от Кула - един от последните жители на общината, преживял Втората световна война и достигнал достолепната възраст в сравнително добро здраве и безброй спомени..

публикувано на 20.10.17 в 15:12
Новоселската група на фолклорния събор в Димово

Новоселски интелектуалци във Видин подемат родолюбива инициатива

Група интелектуалци, родени във видинското село Ново село и живеещи във Видин, са решили да съберат новоселския музикален фолклор в диск. Опити да се запишат текстове на новоселски песни има още в края на 19 в. от Петко Иванов. Известният музиковед Васил Стоин също отделя страници в многотомното си издание „От Тимок до Вит“, в което публикува песни и..

публикувано на 20.10.17 в 10:53

В "Музикална зона" на 19 октомври 2017 слушаме Янис Хрисомалис /Яни/ - 1 част

Наричан е "истински световен творец". Музиката му отразява концепцията "един свят, един народ". Роден в Гърция, в продължение на десетилетия Янис Хрисомалис обикаля света, асимилирайки културни влияния отвсякъде. Известен е с концертите си на разнообразни исторически места – Акрополът в Атина - Гърция, Тадж Махал в Агра - Индия, Забраненият..

публикувано на 19.10.17 в 09:00

Самотен баща се бори да вземе детето си от институция

Самотен баща  се опитва да върне у дома единствения си син, който е настанен в институция. Детето е родено с увреждане и според таткото, състоянието му се влошава. Иска да се грижи за него, но отговорът от социалната служба е, че реинтеграцията би била рискова. Драмата на Юри започва няколко месеца след раждането на момченцето. Жената, с която живеел..

публикувано на 18.10.17 в 17:50

Здравната инспекция във Видин: Водата е чиста, но водопроводната система е стара

Днес, 18 октомври, отбелязваме Световния ден за мониторинг на водата . Чества се от 2002 г., обявена за Световна година на чистата вода. Ежегодно през септември и октомври в цял свят се провежда мониторинг върху качеството на водата, като се наблюдават ключови показатели за здравето на хората и жизнеспособността на екосистемите. Идеята е в този..

публикувано на 18.10.17 в 15:44