Памет за подпоручик Иван Тодоров от Ново село

90-годишната баба Фроса (вдясно) пази спомените за своя дядо- подпоручик Иван Тодоров.
Снимка: Светла Бондова

В дните след Великден, когато все още небето е отворено за среща между живите и мъртвите, искам да ви разкажа за една жена, запазила и предала скъпи спомени.
В своя живот всеки от нас има  моменти, в които се гордее, че е българин. Че е наследник на народ, създал своя държава преди повече от 1300 години, свой език и писменост, които дарил на славянския свят и после отстоявал с векове пред чужди завоеватели. 
Но има и други, в които сякаш четка е изтрила нашата памет, а събитията са станали преди стотина години. Събития, в която нашите прадеди са защитавали онези достояния, отпреди 1000 години -  държавност, език и писменост, свобода за поробени братя. И тогава се обръщаме отново към златния фонд от човешки съкровища - хората, които пазят и предават на поколенията памет за събития и личности. Опираме отново до човешката памет, защото българското училище и читалище са само на 150 години, а хартията и мастилото са били лукс за голяма част от населението. Вече ви разказах за подпоручик Иван П. Тодоров от видинското село Ново село, загинал преди 100 години с думите: 
„Главата си давам, България не давам.“ Днес искам да споделя с вас разказа на внучката му баба Фроса Маджова за съдбата на неговите сираци. 
Фамилията ѝ идва в Ново село от Маджарско преди повече от 150 години. Земя нямали. Затова трите сирачета на героя от войната били разделени. Най-голямата Виктория е отгледана от баба си по бащина линия, втората -  Надежда останала при бабата по майчина линия, а бебето Михаил отишъл с майка си в новото ѝ семейство. Горчив бил сиромашкият залък. Пък и хляб ли било?! Тръгне да пасе Надежда козите с торбичка, в която имало варено яйце и просеник. Изяде ги още на закуска, а после гледа как децата обядват сладко. Но още по-горчиви били думите на бабата вечерта:
„Не мога да ти сложа две яйца. За другите има кой да работи, а за тебе няма. Нямаш баща, нямаш майка.“ А когато Михаил поискал грошове за мастило, дядото първо му завъртял шамар - да помни, че е скъпо и да го пести. Държавата отпускала пенсии за сираците от войната, но дядовците предвидливо ги кътали за зестра, защото на село трудно ще се задомиш, ако нямаш земя и чеиз. С тези пари Михаил завършил Свободния университет във Варна, както заръчал баща му и работил като икономист във Видин. 
Тежката съдба на сираците от войната е част от саможертвата на загиналите. Особено, ако са можели да избират като подпоручик Иван Тодоров - да се предаде в плен или да загине геройски пред очите на съселяните си. С пълното съзнание, че последните му действия и думи ще стигнат до децата му. На баба Фроса са разказали дядо Стоян Кайцанов и дядо Гюмуш. Вече 90-годишна тя предава паметните събития на своите внуци и потомците на убитите за България новоселяни.
В началото на май в Ново село ще бъде поставена паметна плоча на подпоручик Иван Тодоров, по случай 100 години от неговата смърт. Тя ще бъде дарение от oнĸoлoгa пpoф.д-p Ивaн Гaвpилoв.

Вижте още

"Малките звездички" от 17.12.2017 година

Защо се случват чудесата и как ? Коментира четвърта група от филиал "Щастливо детство" на детската градина "Зорница" във Видин. Дядо Коледа е чудо , защото сбъдва желания на милиони деца по света, Дядо Коледа -това си и ти , сбъдвай мечтите си и си поради подарък- единствен и неповторим , без да го споделяш с друг! "Можем да имаме..

публикувано на 17.12.17 в 14:05

"Неделник" от 17 декември 2017 година

"Неделник" брой 185 е просто невероятен. През 1915 година има интересни обяви в старите вестници, които разлистваме за начало, а след това от кметицата на село Комарево, Цвета Йорданова ще разберем дали се случват чудеса. Знаете, че за библиотеката в селото се събират книги за да се възстанови. Стоян Николов- Торлака представя "Иваил цар"..

публикувано на 17.12.17 в 12:05

Господ ни кани на Неговата трапеза, нека не отхвърляме поканата Му

В Единадесета неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към познанието, че Господ отправя Своята покана към нас да седнем на Неговата трапеза, като Негови деца и приятели . Той е казал: " Който иска да върви след Мене… ", затова никой никога не насилва да седне на тази трапеза, тя е доброволна,..

публикувано на 17.12.17 в 08:00

Сърцето е връзката ни с Бог

" Крила имат само тия, дето сърцето им иска да лети" - Николай Хайтов. Днес в нашия шарен Северозападен сборник с истории за живота имаме среща с една красива, усмихната, добронамерена млада жена. Тя е родена във Видин и се казва Алина Георгиева . " Астрологията ме научи на нещо много важно: че ние- хората, сме много различни и трябва да се..

публикувано на 16.12.17 в 17:27

Фирменото парти- начин на употреба ("Пица на парче")

Привет от Нора и от Гери! Толкова сме пристрастени към веселбата, че май няма да сгрешим ако кажем, че живеем, за да празнуваме ;) А и в радиото вдигаме купони за чудо и приказ, от сорта!: „Три дни яли, пили и се веселили!“ Служебните банкети най- често включват прекаляване с всичко: хапване, пийване, танци и музика от онази, която „по..

публикувано на 16.12.17 в 12:28

Празниците идват и в Центъра за социална рехабилитация и интеграция във Видин

Фондация "Подкрепа за реализация" и Центърът за социална рехабилитация и интеграция организираха к оледен базар  в търговския център във Видин. На първият етаж се намира щандът с ръчно изработени празнични украси и сувенири. Какво може да си изберете обяснява Нора Станкова , която отговаря за коледния базар: "Изложили сме неща, които са..

публикувано на 15.12.17 в 14:23