Кои сме ние? Аз съм Българка!

Задавам въпроса и срещам празни погледи, устремени към чуждото; кухи души, лутащи се в море без пристан; слепи интелигенти, отричащи себе си и родното в името на „велики“ мечти някъде по света; младежи, готови да рушат и разсипват граденото с векове.

Защото така е по-лесно. Губим се, изчезваме, няма ни... Днес, в двадесет и първи век, отчаяно се нуждаем от един Паисий, който да отвори очите и сърцата ни, да ни спаси от самоунищожението, към което сме поели. 

Какво е дърво без корени?!..."

Това са въпросите, на които Илияна Киндиянова- абитуриентка от видинското училище "Цар Симеон Велики", търси отговор в есето си, на тема "Изгубената съвест". Есето, което й донесе наградата на името и в памет на полк. Стефан Илиев. Паричната награда е за 4 години, учредена е тази година от онколога проф. Иван Гаврилов, с подкрепата и съдействието на Радио ВИДИН и е за изявени абитуриенти, доказали родолюбие.

"Човек трябва да се чувства част от Родината си, да познава историята си и да се гордее с нея, да е готов да помага винаги на страната си с каквото може...Когато имаш чувството на принадлежност, всичко, което правиш, е в полза на страната ти. Дори само това те прави родолюбец- не са нужни някакви патетични изказвания..."- казва Илияна.

Тя участва като доброволка към различни организации, които са в помощ на гражданите, включва се и в природозащитни инициативи. Гордее с това, че познава рода си, знае историята на дедите си, участвали в далечни войни и се прекланя пред историята ни.

"... И с цялото си сърце вярвам, че не съм единствена! Че има още много млади хора, които търсят и познават корените си; които коленичат, затаили дъх пред паметта на героите, дали живота си, за да ни има днес.

Аз вярвам и зная, че нашата България не е изгубена, защото нас все още ни има, а докато това е така, отечеството ще бъде  искрицата в душите ни, поддържаща буйния огън на патриота, горящ за родината си...

Кои сме ние? Аз съм Българка!" - така завършва есето си младата родолюбка. И като истинска българка, Илияна е избрала да учи тук- в България- за да помага с каквото може:

"Надявам се след това да успея да работя в България, надявам се и повече млади хора да останат тук и да направим страната си наистина толкова прекрасна, колкото е всъщност!"

Освен паричната награда, Илияна получи и най-високото отличие на Видинската гимназия- "Златна значка" за отличен успех през целия курс на обучение. Тя е част от училището вече 12 години и е категорична:

"Не е трудно да постигаш високи успехи, когато обичаш това, което правиш. Аз обичах моето училище, обичах дните прекарани в него. За мено това беше един лесен и приятен път!"