Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

150 години от гибелта на Апостола на свободата

Село Войнягово пази спомена за своя даскал Васил Левски

7
Снимка: НЧ „Васил Левски 1900“

Левски, Апостола, дякон Игнатий… Това са само част от имената, с които е известен Васил Иванов Кунчев (18 юли 1837 г.– 18 февр. 1873г.), националният герой на България, превърнал се в символ на борбата ни за свобода и независимост. Познат е и като Даскала, но малцина знаят, че започват да го наричат така заради учителстването му в село Войнягово, недалеч от родния му град Карлово.

“Той е бил учител тук и хората от селото, за да изразят своето уважение, го наричат “Даскале”, обръщат се към него така в знак на своята любов и признателност – разказва Цонка Дамянова, секретар в Народно читалище “Васил Левски 1900” в селото. – Той е живял с радостите и тревогите на своите съселяни, присъствал е на всички сватби, кръщенета, бил е един от най-уважаваните хора. Неслучайно Васил Левски избира Войнягово. Като дете е идвал тук, защото вуйчо му е имал магазин в селото и той много често го е посещавал. Когато друг негов вуйчо, който бил йеромонах, разбира, че войняговци търсят учител, предлага Васил.”

Младият мъж преподава в селото почти 2 години – от май 1864 до края на март 1866 г., а 19-те си ученици, от които най-малкия на 6, а най-големия на 26 години, учи не само на четмо и писмо, но и на любов към родината, свободата и толерантност към другите.

“Той прави експеримент като поставя заедно в една клетка куче, коте и агне. В началото е била страшна борба, но по-късно тези три животни започват да съжителстват заедно. По този начин той показал на своите ученици, че всички народи, независимо от вяра и език, можем да живеем заедно. Никога не прилагал насилие или наказание, а по мирен начин е накарвал децата да научат това, което иска – продължава разказа си Цонка Дамянова. – Той поставил в класната стая две табла. На “таблото на честта”, което е било бяло на цвят, е записвал имената на тези деца, които са били ученолюбиви и послушни, а на черното “табло на порицанието” – на тези, които не са слушали. Казвал им е, че ако види името на някое дете написано два пъти на таблото на порицанието, то няма да бъде негов ученик. На нито едно дете, казват, не е било записано там името. Години по-късно, неговите ученици решават на 25 март 1900 г. да основат читалище на името на своя първи даскал.”

Във Войнягово се предава и историята за любовта на бъдещия Апостол на свободата към красивата Йова. 16-годишната девойка била от най-личните моми на селото. Когато Васил Левски напуска Войнягово, гонен от турците, той обещава на изгората си: “Когато дойде свободата, Йове, аз ще се върна тук и ще направя и теб учителка!”. Йова го чака 3 години, но е принудена от родителите си да се омъжи. Когато младият мъж научава за това, той се среща с любимата си, подарява ѝ красива перлена огърлица, която носи като дар и казва: “Прощавай, Йове, свободата закъсня”. Йова остава вдовица много млада, има един син, когото мечтае да изучи за даскал. Умира на 19 февруари 1937 година, а само две години по-късно на същата дата почива и нейният син.

“В началото не се е знаело за тази любов, защото възрастните войняговки дали клетва и за тях било свещено да не разкриват нищо от живота на своя Даскал – уточнява Цонка Дамянова. – Но когато минават 100 години, те решават, че трябва да разкажат, за да може да остане за бъдните поколения. През 1973 г. войняговки се събират и, по спомени на майки и баби, разказват за Йова.”

Когато във Войнягово стига вестта, че техният даскал е увиснал на бесилото, църковната камбана бие на умряло цяла седмица. Йова слага траур, който носи дълги години, а жените хвърлят цветните забрадки и слагат черни кърпи. И продължават да ги носят и до днес…. Тежко приема и обвинява себе си за смъртта на Апостола неговата хазайка в селото – баба Ивана, не знаейки тогава истината за залавянето на Васил Иванов Кунчев.

“Когато Левски за последен път минава през Войнягово, той се отбива при хазайката си и тя, виждайки протърканите кадънки (връзки) на навущата, му подарява нови. Чувайки, че е хванат, защото при опита да избяга от заптиетата се е закачил с тях за плета, тя казва: “Защо му дадох нови кадънки, ако бяха старите, както бяха изтъркани може би щеше да ги скъса и да ги освободи!”.”

Единственото училище в България, в което е преподавал Левски, е възстановено през 1957 г. и превърнато в музей. Старият църковен навес е разрушен, но на негово място е построена нова сграда, в която се помещава читалището и музейната сбирка за история на селото. От Даскала са останали неговата писалка, книгите, по които е преподавал. Там е и восъчната му фигура, подарена от художника Димитър Бакърджиев по случай 180-годишнината от рождението на Апостола.

“Войнягово пази много хубави спомени за Левски – продължава Цонка Дамянова. – На 6 май, Гергьовден, ние правим поклонение-възстановка, честваме годишнината от назначаването му за учител. Тогава църквата е пълна, пълен е и училищният двор. Отдаваме почит и се стремим да предаваме неговите завети, любовта към него и родината на бъдните поколения.”


Споменът за Левски е жив във Войнягово и чрез неговите любими песни. Една от тях е “Недко ли, Неде”, която изпълнява детската фолклорна група при НЧ “Васил Левски 1900” в с. Войнягово.

Вижте още:

Чуйте повече в звуковия файл.
Снимки: НЧ „Васил Левски 1900“, с. Войнягово

Публикацията е осъществена по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.
По публикацията работи: Михаил Димитров


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34

Над 30 животински фосили от времето на динозаврите събраха учените край Трън

Как е изглеждал животинският свят в района на днешния град Трън преди повече от 80 милиона години - на този въпрос се опитват да отговорят учените палеонтолози от Националния природонаучен музей при БАН. В резултат на лятната им експедиция, която..

публикувано на 06.10.24 в 10:10